Мотиви към Присъда №543/19.11.2015г., постановена по НОХД №682/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.К.Й. *** за това, че на 22/23.05.2015г. в гр. Р., в условията на повторност, е отнел чужди движими вещи – меден капак за казан на стойност 35,00 лева, серпентинова тръба за казан на стойност 25,00 лева, 2 броя медни пръскачки на стойност 36,00 лева, машинка за рязане на дърва марка “Щил” на стойност 250,00 лева, електрически удължител с дължина 30,00 метра на стойност 20,00 лева, 2 бр. електрически удължител с дължина 15,00 метра на стойност 20,00 лева, помпа за кладенец на стойност 25,00 лева, трифазен електромотор на стойност 30, 00 лева, или всичко на обща стойност 441,00 лева от владението на Д.П.Д. ***, собственост на Д.П.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Съдебното производство по отношение на подс. Й. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.К.Й. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, неженен, осъждан.

С присъда по НОХД №280/2013г. на РС –Разград, влязла в сила на 23.05.2015г. подс. Д. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Д.Й. ***. Същият не разполагал с парични средства и решил да си набави такива чрез извършване на кражба на метални предмети, които да продаде като скрап. Осъществявайки тези си намерения през ноща на 22/23.05.2015г. той отишъл до дома на леля си – св. Т.Й. ***. Забелязал, че в имота нямало никого и прескачайки оградата на двора влязъл в имота. Отишъл до помещение, което било ползвано като избено, влязъл пред незаключената врата и извършил кражба на следните вещи - меден капак за казан, серпентинова тръба за казан, 2 броя медни пръскачки, машинка за рязане на дърва марка “Щил”, електрически удължител с дължина 30,00 метра, 2 бр. електрически удължител с дължина 15,00 метра, помпа за кладенец, трифазен електромотор. Тези вещи били собственост на свидетеля Д.П.Д. – син на св. Т.Й. и първи братовчед на подсъдимия. Вещите подсъдимият пренесъл до оградата, откъдето ги прехвърлил на улицата, а след това ги отнесъл в дома си. На следващия ден -23.05.2015г. той отишъл в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в близост до военния завод в гр. Разград, където продал на св. С. Б., който работил като закупчик в пункта, 2 броя медни пръскачки, медна серпентина и капак от казан за варене на ракия, без да му каже, че нещите са предмет на престъпление. За тези вещи подсъдимият получил от свидетеля сумата от 71,28 лв, които изхарчил за свои нужди.

След разкриване на деянието подсъдимият предал на служител на РУМВР –Разград 1бр. резачка марка “Щил”.

С. Б. предал на служител в РУМВР 2 броя медни пръскачки, медна серпентина и капак от казан за варене на ракия.

Впоследствие тези вещи били върнати на св. Т.Й. И.– М.

От заключението на назначената експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е 441,00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от признанията на подсъдимия и показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство – Т. Й. – М., С. Б., Р. П., Д.Д., писмените доказателствени материали, оценъчна експертиза, които доказателства подкрепят признанията на подсъдимия. Фактически спорни моменти по делото не са налице, поради което и съдът намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Д.Й. е осъществил състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 22/23.05.2015г. в гр. Разград, в условията на повторност, е отнел чужди движими вещи – меден капак за казан на стойност 35,00 лева, серпентинова тръба за казан на стойност 25,00 лева, 2 броя медни пръскачки на стойност 36,00 лева, машинка за рязане на дърва марка “Щил” на стойност 250,00 лева, електрически удължител с дължина 30,00 метра на стойност 20,00 лева, 2 бр. електрически удължител с дължина 15,00 метра на стойност 20,00 лева, помпа за кладенец на стойност 25,00 лева, трифазен електромотор на стойност 30, 00 лева, или всичко на обща стойност 441,00 лева от владението на Д.П.Д. ***, собственост на Д.П.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи от владението на собственика им, установявайки своя фактическа власт върху вещите, лишавайки собственика им от такава, без да има негово съгласие. Посоченото по-горе осъждане на подсъдимия, също за извършена квалифицирана кражба определя квалификацията повторност по отношение на настоящия случай, който също не е маловажен с оглед начина на извършване на деянието и стойността на отнетото имущество. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност и противозаконността на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването на тези последици. Намеренията му са били противозаконно да присвои отнетатите вещи.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващо обстоятелство предишните му осъждания, извън посочената присъда, обуславяща квалификацията “повторност”. Като смекчаващи обстоятелства се отчитат направените от подсъдимия признания, изразеното съжаление, фактът, че част от вещите, предмет на кражбата са върнати, сравнително младата възраст на дееца. Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца. Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е лишаване от свобода за срок от десет месеца. С оглед предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода то не може да се поставя въпрос за отлагане на изтърпяването на така определеното наказание, а същото следва да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: