Р Е Ш Е Н И Е
Номер 374 20.11.2015 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесети ноември две
хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1063 по описа
за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от Х.Х.М., с която при
условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива срещу “Нелия
Стил БГ”ЕООД със седалище гр.Разград за заплащане на сумите 175 лв.,
представляваща обезщетения по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
от 5 дни и обезщетение за забава за периода 11.11.2014 г. – 14.06.2015 г. в
размер на 10,52 лв., сумата 700 лв. обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за
времето, през което ищецът е останал без работа и обезщетение за забава за
периода 11.11.2014 г. – 14.06.2015 г., сумата 700 лв. обезщетение за неспазен
срок за предизвестие по чл.220 от КТ и обезщетение за забава за периода
11.11.2014 г. – 14.06.2015 г. в размер на 42,07 лв., сумата 2 812,67 лв.
обезщетение по чл.226, ал.1 от КТ за периода 10.1.2014 г. – 11.03.2015 г.
поради несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи
факти, свързани с трудовото правоотношение и обезщетение за забава в размер на
169,01 лв. за периода 11.11.2014 г. 14.06.2015 г., сумата 2 812,67 лв.
обезщетение за периода 10.11.2014 г. – 11.03.2015 г. за вреди, претърпени от
незаконно задържане на трудовата книжка след като трудовото правоотношение е
прекратено и сумата 169,01 лв. обезщетение за периода 11.11.2014 г. –
14.06.2015 г. Сочи, че е работил по трудово правоотношение с ответника със срок
за изпитване от шест месеца в полза на работодателя с възнаграждение от 700 лв.
месечно, който от 14.07.2014 г. е безсрочен, че на 10.11.2014 г. ответникът
заявил на ищеца, че е освободен от работа без да му връчи надлежните документи,
че прекратяването на този договор е довело до тежко финансово състояние на
семейството му и до влошаване на неговото здравословно състояние. Предвид
липсата на документи за прекратеното трудово правоотношение ищецът твърди, че
не е успял да се регистрира в БТ и останал без доходи, а на 27.01.2015 г. подал
и писмено искане за предаване на документите, а в последваща проверка
Иинспекцията по труда установила редица нарушения във връзка с прекратяването
на трудовото му правоотношение. На
11.03.2015 г. бил поканен да се яви в дружеството за връчване на
документите и прияваване му била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1 , т.3 от КТ поради намаляване обема на
работа. В заповедта били записани задължения на ответника да заплати сумите 175
лв. обезщетение по чл.224 от КТ и 700 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Претендира
и за заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че счита
договорът за прекратен от 16.03.2015 г., на която дата заповедта за
прекратяване е връчена на ищеца, че обезщетението по чл.222 от КТ в размер на
700 лв. е платено на ищеца по банкова сметка ***.юни 2015 г. Счита, че не дължи
лихва, тъй като договорът не е прекратен на 11.11.2014 г., а след тази дата.
Счита, че обезщетение по чл.226 не се дължи за документите, които ищецът не е
изрично посочил изрично в молбата си от 27.01.2015 г. Обезщетение за задължане на трудовата книжка
счита, че не се дължи, тъй като трудовият договор е прекратен едва на 16.03.2015
г. и след тази дата е възникнало задължението
на работодателя да оформи и предаде на работника трудовата книжка. Претендира и
за заплащане на направените по делото разноски.
В о.с.з. на 28.10.2015 г. ищецът е
оттеглил и след изразеното съгласие на ответната страна съдът е прекратил производството
по иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 175 лв. и обезщетение за забава в размер на 10,52 лв., както и иска за
заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за времето, през което ищецът е
останал без работа в резултат на уволнението в размер на 700 лв. и за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 10,52 лв. В същото с.з. по искане на ищеца
е допуснато и намаляване на иска за заплащане на обезщетение за вреди поради
незаконно задържане на трудовата книжка от 2 812,67 лв. на 2 707,20
лв. и на обезщетението за забава от 169,01 лв. на 94,18 лв. В същите размери е
намален и иска за заплащане на обезщетение за вреди поради несвоевременно
издаване на необходимите документи, удостоверяващи и свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение и е уточнено, че и двата искат търсят обезщетение за
имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е
работил по трудово правоотношение от 03.02.2014 г. в ответното дружество на
длъжността техник-механик шивашко производство, като с допълнително
споразумение от 14.07.2014 г. трудовото му правоотношение е изменено в такова
за неопределено време. В трудовия договор е уговорен едномесечен срок за
предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение. Със заповед от
10.11.2014 г. трудовото правоотношение прекратено по инициатива на работодателя
поради намаляване обема на работата, считано от 10.11.2014 г. Със същата заповед е разпоредено на лицето да
се изплатят следните обезщетения: сумата 175 лв. за неползван платен годишен
отпуск и 700 лв. за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. На същата дата –
10.11.2014 г. уведомлението за прекратяване е получено от НАП.
С декларация, на която не е посочена дата, но
е приложена към трудовото досие, ищецът е заявил желание трудовата му книжка да
се съхранява от работодателя в личното му досие.
За получаване на трудовата книжка, както и на
документите, свързани с трудовото му правоотношение, ищецът е поискал
съдействие от Дирекция “Инспекция по труда”. В писмото от ДИТ до ищеца /л. 69/
проверка е посочено, че е установено
издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№85/10.11.2014 г. /т.е. същите като представените по делото/, но по взаимно
съгласие /за разлика от представената на л.7 от делото/. При извършването на проверката е било
установено, че в трудовата книжка на ищеца не са нанесени съответните данни,
свързани с прекратеното трудово правоотношение и същата не му е била предадена,
видно от протокол №009180/11.03.2015 г. за извършена проверка.
На 11.03.2015 г. ответното дружество е
поканило ищеца да се яви лично на адреса на управление, за да получи трудовата
си книжка. Писмото е получено на 16.03.2015 г., видно от известието за доставяне.
В декларация ищецът е посочил, че на
13.03.2015 г. е получил заповедта за прекратяване на трудовия договор.
В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е посочено, че към 10.11.2014 г. ищецът е имал право на 5 дни платен
годишен отпуск. Размерът на следващото се обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение е бил 175 лв. и същото е изплатено по банков път
едновременно с изплащането на заплатите за м.ноември на 28.11.2014 г. и на 12.12.2014 г. При
прекратяване на трудовото правоотношение е изплатено и обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ в размер на 700 лв. Размерът на последния отработен от ищеца месец,
който служи за база за изчисляване на обезщетението по смисъла на чл.228 от КТ,
а именно м. октомври 2014 г. е 642,96 лв., респ. размерът на обезщетението по
чл.226 за периода 11.11.2014 г. – 11.03.2015 г. е 2 707,20 лв., а
законната лихва за периода 16.03.2015 г. – 14.06.2015 г. е в размер на 94,18
лв.
Според показанията на свидетелката С. ищецът
е работил в ответното дружество до м.ноември. След това не го е виждала на
работа, не знае и дали са му върнати документите.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Искът за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и за заплащане на
обезщетение по чл.222 от КТ, както и тези за заплащане на обезщетение за забава
в изплащането на тези суми са оттеглени
и производството по тях е прекратено, поради което съдът не дължи произнасяне
по същите.
Искът за заплащане на
обезщетение по чл.220 от КТ за това, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ без да е спазен срока на
предизвестие е частично основателен и доказан до размера на 642, 96 лв. Този срок
е изрично уговорен от страните в трудовия договор /т.6/ като едномесечен,
поради което неизпращането на предизвестие поражда задължение за работодателя,
респ. право на работника на основание чл.220 от КТ да плати, респ. получи
обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за един месец, в случая 642,96
лв., колкото е трудовото възнаграждение за м.октомври – последния цял отработен
месец.
По отношение на иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за времето 10.11.2014 г. –
11.03.2015 г., поради незаконно задържане на трудовата му книжка за този период
от време, съдът намира следното: Както сочи ответникът разпоредбата на чл.335
от КТ предвижда трудовото правоотношение да се прекрати при неспазване на срока
за предизвестие с изтичането на съответната част от срока. В случая по делото
не са представени доказателства за датата на връчването на заповедта.
Обстоятелството, че ответникът е регистрирал прекратяването на трудовото
правоотношение на 10.11.2014 г. пред НАП го лишава от възможността да твърди
като защитна теза по-късна дата. След тази дата задържането на трудовата книжка
от работодателя, поражда за него задължение за заплащане на обезщетение по
чл.226, ал.2 от КТ,. Това обезщетение е в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването
на трудовата му книжка, а в случая - 2 707,20 лв. В случая това са реално
претърпени от ищеца вреди, тъй като не е могъл да започне работа другаде.
С иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди,
претърпени с резултат на несвоевременно издаване на необходимите на ищеца
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, по
същество се търси заплащане на същата сума, каквато е претендирана с иска по
чл.226, ал.2 от КТ. Тъй като става дума за имуществени вреди за един и същ
период от време, представляващи загуба на трудовото възнаграждение, съдът
счита, че не може да ги присъди на още едно основание, още повече че в случая
не бе установена причинна връзка между несвоевременното издаване и тези вреди.
Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Исковете за заплащане
на обезщетение за забава в изплащането на обезщетението за неспазен срок на
предизвестие и обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка за
времето от 11.11.2014 г. до 14.06.2014 г. са неоснователни. Законът не е
фиксирал срок, в който тези обезщетения следва да се изплатят, поради което
същите стават изискуеми /респ. върху тях се начислява лихва/ след изпращането
на покана от работника до работодателя. По делото не са представени
доказателства за изпращане на такава покана, поради което не се дължи
обезщетение за забава преди подаването на исковата молба.
Искът за заплащане на
обезщетение за забава в изплащането на обезщетението по чл.226 ал.1 от КТ е
неоснователен и поради неоснователността на основния иск.
Тъй като в исковата
молба не е поискана законната лихва от датата на депозиране на същата, съдът не
следва да я присъжда.
Ответникът следва да заплати
държавни такси за уважените искове, а именно 50 лв. за първия иск и сумата
108,29 лв. за втория от уважените искове, както и сумата 100 лв. за заплатеното
възнаграждение на вещото лице.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 150 лв. съразмерно на
уважената част от иска, а ищецът съответно следва да заплати на ответника
сумата 200 лв. на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Нелия Стил БГ”ЕООД, ЕИК 202665709 със
седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”Априлско въстание”, №2Б ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 642,96 лв. /шестстотин четиридесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки/ обезщетение за неспазен срок на
предизвестие и сумата 2 707,20 лв. /две хиляди седемстотин и седем лева и
двадесет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
задържане на трудовата му книжка за периода 11.11.2014 г. – 11.03.2015 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение
за неспазения срок за предизвестие в останалата част до първоначално предявения
размер от 700 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от Х.Х.М., ЕГН **********
*** срещу “Нелия Стил БГ”ЕООД, ЕИК 202665709 със седалище гр.Разград и адрес на
управление бул.”Априлско въстание”, №2Б за заплащане на сумата 2 707,20
лв. обезщетение по чл.226, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата 94,18 лв.
обезщетение за забава на обезщетението по чл.226, ал.1 от КТ, за заплащане на
сумата 94,18 лв. обезщетение за забава на обезщетението по чл.226, ал.2 от КТ и
за заплащане на сумата 42,07 лв. обезщетение за забава на обезщетението по
чл.220 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Нелия Стил БГ”ЕООД, ЕИК 202665709 със
седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”Априлско въстание”, №2Б ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ за
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.Х.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Нелия Стил БГ”ЕООД, ЕИК 202665709 със седалище гр.Разград и адрес на
управление бул.”Априлско въстание”, №2Б сумата 200 лв. /двеста лева/ за
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “Нелия Стил БГ”ЕООД, ЕИК 202665709 със
седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”Априлско въстание”, №2Б ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РРС д.т. 158,29 лв. /сто петдесет и осем лева и двадесет и
девет стотинки/ и 100 лв. /сто лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: