Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
гр. Разград 02.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 08.10.2015 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря В.Д.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1176 по описа на Разградски районен
съд за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 79
ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от ищеца “Агенция за събиране на
вземания” АД, ЕИК 203670940, седалище и
адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж.к.
Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg,
интернет страница: www.theagency.bg,
законен представител Н. Т. С., ЕГН **********
и М. Д. Д., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно,
чрез пълномощника юрисконсулт К.Д.Д., ЕГН **********, два кумулативно съединени
иска ПРОТИВ Е.С.Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и съдебен
адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца :
-
сумата 380.34 лв. /триста и осемдесет лева и тридесет
и четири стотинки/ - главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от 05.03.2015 г. до
изплащане на вземането,
-
сумата 38,00 лв. /тридесет и осем лева /
лихва за забава за периода 19.11.2013 г. до 27.02.2015 г.,
за които суми е издадена
Заповед № 667 от 09.03.2015г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
451/2015г. по описа на Районен съд – Разград. Претендират се разноските в исковото и
разноските по заповедното производство.
Ищецът сочи, че вземането
произтича от следните обстоятелства: договор за паричен заем от 14.12.2010 г.
на длъжника с “Глобекс Финанс”АД, като вземането е прехвърлено с договор за
цесия в полза на ищеца.
Ответникът,
депозира отговор на исковата молба.
Намира исковата претенция за допустима, но неоснователна. Моли същата да
бъде отхвърлена изцяло. Прави възражение, че договорът за потребителски кредит
е недействителен по смисъла на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т. 11
ЗПК във вр. с чл. 58 ЗКИ. При условие на евентуалност прави възражение за
нищожност на клаузата по чл. 12.1 от Общите условия в който е договорена лихва
чийто размер е прекомерно висок, поради което накърнява на добрите нрави, по
см. на чл. 26, ал.4 във вр. с ал.1 ЗЗД. Прави и евентуално възражение за
изтекла погасителна давност на вземането, по см. на чл. 111 ЗЗД. При условие на
евентуалност оспорва и вземането по размер, като сочи, че неправилно ищецът е
извършвал погашенията, поради и което ответника не дължи сумата от 380.34 лв. –
главница и 38 лв – лихва за забава. Претендира разноски.
Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен
материал се установява, че на 14.12.2010г. между „Глобекс финанс” АД и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 18951, с който договор
дружеството предоставило кредит в размер на 1000 лв. /л.5-6/. Съгласно т. 12.1
от Общите условия към договора, кредитополучателят се е задължил да върне
дължимата по договора парична сума с посочена годишна лихва и посочен годишен
процент на разходите, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорено в размер на 1 986.52 лв.
Тази сума 1 986.52 лв. е следвало да бъде
погасена съгласно погасителния план /падежни дати на месечни погасителни вноски/,
с 11 броя месечни погасителни вноски, от които 10 бр. вноски х 180.59 и 11-та вноска от 180.62 лв.
На 15.12.2010г. с подписването на Анекс /л.7/,
страните по процесния договор са се споразумели да бъде променен погасителния
план относно падежната дата на месечните погасителни вноски. Промяната се
изразява в изменение на първата погасителна вноска, която става - 31.01.2011г., а последната – 30.11.2011г.
На 19.09.2013г се сключил Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Глобекс Финанс” АД и ищеца /л.12-18/, с който на
ищеца вземането било прехвърлено на процесното вземане.
С Уведомително писмо „Кредисимо” АД /преди „Глобекс
Финанс” АД/, чрез ищеца, съобщил на ответника прехвърлянето /л.8-9/.
Не се спори, а и се установява от неоспореното
заключение на ССЕ, което съдът приема за пълно, обективно и компетентно
изготвено /л. 61-69/, че ответникът е направил 12 броя месечни погасителни
вноски, от които 9 бр. през 2011г., 2 бр. през 2012г. и 1 брой през 2013г.,
всички при „Кредисимо” АД /преди „Глобекс
финанс” АД/, на обща стойност 1 661.77 лв., от които: платена главница
- 660.20., платена лихва – 924.01 лв. и платена наказателна лихва – 77.56
лв. 13-та погасителна вноска от 100 лв.
ответникът е направил при ищеца на 19.11.2013г., като от същата е разпределена
както следва: главница 31.90 лв., платена лихва – 62.51, лихва за просрочие
след датата на цесията – 5.59 лв.
Направените от ответника 13 бр. погасителни
вноски са на обща стойност 1 761.77 лв. /1661.77 + 100/.
Заключението по ССЕ е че задължението на
ответника по процесния договор за потребителски кредит е в размер на: 380.34лв.
главница, и 38.00 лв. лихва.
Вещото лице сочи, че счетоводството на
кредитодателя и на ищеца са водени редовно.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключен между ответника и цедента договор, обстоятелството, че се
явява изправна страна по договора, т.е. цедента е изпълнил задължението си да
предостави договорените услуги, както и размера на вземането си. При
установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
погасяване на задължението си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключения процесен Договор. Безспорно се
установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния
дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е
доказан, както по основаване, така и по размер, и като такъв следва да бъде
уважен.
По
възражението на ответника, че Договора е нищожен по см. на чл. 22 ЗПК, тъй като
че праводателя на ищеца не е посочил коректно в представения формуляр на
договор за потребителски кредит ГПР и общата сума, дължима от потребителя, на
осн. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Възражението е неоснователно, тъй като в
подписаните от ответника Общи условия, в т. 12.1 е посочен годишния процент на
разходите /л.6/, а от посочените 11 бр. месечни погасителни вноски в
конкретизиран размер /л.5 и л.7/, може да се установи общата сума дължима от
потребителя.
По
възражението за нищожност на клаузата на чл. 12.1 от Общите условия, тъй като уговорената
лихва поради големия си размер накърнява добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.4,
във вр. с ал.1 ЗЗД.
Въпросната
клауза не е недействителна, както поддържа ответника в отговора. Не може да се
приеме, че клаузата противоречи на добрите нрави, а и следва да се изтъкне, че договорната
лихва, която ищцовото дружество е следвало да получи до края на срока на
договора, представлява печалба на дружеството, която е следвало заемополучателя
да заплати не наведнъж, а с всяка от 11-те вноски съгласно погасителния план. В
този смисъл е и съдебната практика /вж. окончателното Решение № 107 от 24.03.2015 г. по в.т.д. № 1441/2014 г. Старозагорски ОКРЪЖЕН
съд/.
По възражението за изтекла погасителна
давност, на осн. чл. 111 ЗЗД, тъй като кредита е с падеж 30.11.2011г. и от
тогава до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл период по
дълъг от 3 г., през който не са предприемани действия за прекъсване на
давността.
Както вече се посочи, видно от заключението на
ССЕ, е че ответника е направил общо 13 погасителни вноски. Сред тях са: 2 бр.
през 2012г. и 1 брой през 2013г., всички при „Кредисимо” АД /преди „Глобекс финанс” АД/, както и
тринадесетата вноска от 100 лв., направена при ищеца на 19.11.2013г.,
като от същата е разпределена както следва: главница 31.90 лв., платена лихва –
62.51, лихва за просрочие след датата на цесията – 5.59 лв.
Т.е. от това последно плащане от 19.11.2013г.,
с което са погасени дължимите лихви, а и част от главницата, до
подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК на 27.02.2015г. /вж. пощенското
клеймо на плика от л. 6/, не са изминали 3 г., за да се приеме че вземането е
погасено по давност.
В постановеното в производство по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 261 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV
г. о., ГК, , по материалноправния въпрос
"Налице ли е периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати?", е посочено че:
„С
разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД
е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е
относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице
периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен
характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания
представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание
от чл.
66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява частични плащания по договора.”
Ето защо, съдът намира за неоснователно, възражението
за изтекла погасителна давност.
Тъй като в заповедното производство е
издадена Заповед за изпълнение за главница в размер на 474.75 лв., а в
настоящото исково производство по чл. 422 ГПК е подадена искова молба с която
се претендира главница в по малък размер – 380.34лв., то за разликата между
двете главници издадената заповед следва да се обезсили частично, на осн. чл.
415, ал.2 ГПК. Поради това, от разноските в заповедното производство в общ
размер на 175 лв., следва да бъдат присъдени на ищеца 142.78 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, като за разликата до пълния
размер от 175 лв., искането за присъждане на разноски от заповедното
производство, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По
разноските в исковото производство.
Тъй като предявения иск по чл. 422 ГПК е
изцяло уважен, то ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
сумата от 75 лв. за заплатена държавна такса, 393.30 лв. за заплатено
възнаграждение на вещото лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение
/съгласно изрично поисканото възнаграждение в исковата молба /л.4, абз.2/ -
всичко 618.30 лв., на осн. чл. 78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът Е.С.Я., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, ДЪЛЖИ
на ищеца “Агенция за събиране на
вземания” АД, ЕИК 203670940, седалище и
адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж.к.
Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg,
интернет страница: www.theagency.bg, законен представител Н. Т. С., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН **********, начин
на представляване: поотделно, следните суми, за която е издадена Заповед № 667 от
09.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 451/2015г.
по описа на Районен съд – Разград:
-
сумата 380.34 лв. /триста и осемдесет лева и
тридесет и четири стотинки/ - главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 05.03.2015 г.
до изплащане на вземането,
-
сумата 38,00 лв. /тридесет и осем лева/ - лихва
за забава за периода 19.11.2013 г. до 27.02.2015 г.,
ОСЪЖДА Е.С.Я.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и съдебен адрес ***, да
заплати на “Агенция за събиране на
вземания” АД, ЕИК 203670940, седалище и
адрес на управление гр. София 1335, район Люлин, ж.к.
Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg,
интернет страница: www.theagency.bg, законен представител Н. Т. С., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН **********, начин
на представляване: поотделно:
-
сумата от 618.30
лв. /шестотин и осемнадесет лева и тридесет
стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото исково
производство, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8ГПК,
-
сумата от 142.78 лв. /сто
четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 451/2015г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата до пълния му
размер от 175 лв., като неоснователно.
ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед № 667 от
09.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
451/2015г. по описа на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА за главницата за РАЗЛИКАТА от 380.34 лв. до 474.75 лв., тъй като
за тази разлика не е предявен иск, на осн. чл. 415, ал.2 ГПК
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: