Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
20.11.2015 г. гр. Разград
районен съдия:
Атанас Христов
при участието на секретаря Г.М.
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1670 по описа за 2015
год.
Депозирана е искова молба с която е
предявен иско с правно осн. чл. 2, т.3 ЗОДОВ, от Д.Ц.Б., ЕГН **********,***
ПРОТИВ Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2,
представлявана от Главния прокурор.
Прави се искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени му от обвинение за извършено
престъпление за което е бил оправдан по наказателно производство - ДП № ЗМ-В-319/2013г. по описа на ОДМВР - Разград, НОХД №
517/2014г. по описа на Районен съд – Разград и ВНОХД № 76/2015г. по описа на
Окръжен съд – Разград.
Претендира разноски. В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат Е.Н. ***, който
поддържа исковите претенции и излага подробни съобажения.
Ответникът Прокуратурата на Република
България, чрез прокурор от РП – Разград, депозира отговор на исковата молба.
Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – прокурор от РП - Разград, поддържа отговора на ИМ
и излага подробни съобажения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
релевантни към предмета на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 235 от
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С трудов договор № 45/01.09.2011г.
ищецът бил назначен на длъжност „**********” в ДДУИ с. Просторно /л. 28 долу/.
С постановление за образуване на
досъдебно опризводство на Районна
прокуратура – Разград от 02.12.2014г. е образувано досъдебно поризводство №
В-319/2013г. по описа на ОДМВР- Разград, за извършено престъпление по чл. 138
НК /л. 22/.
С постановление за привличане на
обвиняем от 29.07.2014г. по ДП № ЗМ-В-319/2013г. по описа на ОДМВР – Разград,
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 133, ал.1, пр.2 НК. На същата дата бил разпитан в качеството му на обвиняем
/л. 25-27/.
Въз основа на внесен
обвинетелен акт от РРП в РРС /л. 28-37/, в РРС е било образувано НОХД №
517/2014г.
С Решение № 23 от
22.01.2015г. по НОХД № 517/2014г. по описа на Районен съд – Разград, съдът ПРИЗНАЛ ищеца ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 12.11.2013г. до
25.11.2013г. в с. Просторно, обл.
Разград в условията на независимо съпричиняване с П. Р. Д. от с. Гецово, обл.
Разград, П. Ж. П. от с. Топчии, обл.
Разград, Д. И. С. от гр. Сеново обл. Разград,
С. П. К. от с Пороище обл.
Разград и С. О. Т. от гр. Разград обл. Разград, по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на малолетната Н. Н. М. - на
7 години, ЕГН ********** ***, изразяваща
се в системно недохранване и обезводняване на организма, което е причина за
тежкото общо състояние на Н. Н. М., довело до полиорганна недостатъчност –
остра бъбречна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, остра сърдечна
недостатъчност, остър панкреатит и хипотермия, следствие на което малолетната
Н. Н. М. е изпаднала в кома и
септичен шок, които по своята медико-биологична характеристика поотделно и в
съвкупност обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота на
малолетната Н. Н. М. - престъпление по чл. 133 ал.1 пр.2 от НК,
като на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение.
По протест на РРП в Окръжен съд разград било
образувано ВНОХД № 76/2015г. След едно проведено открито съдебно заседание
/л.71-74/, РОС потвърдил Решението на РРС с Решение № 30 от 26.05.2015г. по
ВНОХД № 76/2015г. по описа на Окръжен съд – Разград /л. 75-83/, подписано с особено мнение на член на
съдебния състав.
Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се
установява от събрания доказателствен материал.
Видно от показанията свидетеля В. Б. /съпруга на ищеца – л. 92-94/, е че наказателното производство
се отразило неготивно на ищеца. Същият станал затворен, раздразнителен,
избухлив, разсеян, косата му побеляла и се състарил.
Видно от показанията на сиведетеля Г. И. /работеща по време на наказателното производство
в ДДУИ с. Просторно на
длъжност „санитар” – л. 94-95/, по време на
наказателното поризводство ищецът се затворил в себе си и не контактува, станал
мълчалив, неадекватен.
Нормата на чл. 2, ал 1, точка 3 - та предложение първо
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди гласи, че
Държавата отговоря за вредите
причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието и прокуратурата
и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т.
гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се
предявят срещу Прокуратурата на Република България, когато е единно и централизирано
юридическо лице /чл.7 ЗОДОВ/. С оглед
разясненията дадени в цитираното тълкувателно решение предявеният от ищеца иск
е процесуално допустим, предявен срещу надлежна страна.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 - во ЗОДОВ.
В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск на
стойност 15 000 лева
по чл.2 от ЗОДОВ ищецът следваше да установи и докаже, че е осъществен
фактическия състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на
ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените неимуществени вреди и причнно -
следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност
и настъпилия вредоносен резултат.
От анализа на събраните гласни и писмени доказателства се
извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 29.07.2014г.
/датата на привличането му в качество на обвиняем/ до 26.05.2015г.
/датата на влизането в сила на
решението с което е оправдан/ спрямо него се е водело наказателно производство първоначално в
досъдебна фаза, а след това и съдебна фаза.
Установи се, че в
посочения по – горе период от време
на ищеца е повдигнато обвинение
за умишлено престъпление от общ характер.
Действията по привличане към наказателна отговорност на
ищеца са започнали още с предявяване на
обвинението и под контрола на
наблюдаващият делото прокурор при РП-Разград. Именно от датата на предявяване
на обвинението за извършване на престъпление от общ характер ищецът е придобил
процесуалното качество обвиняем по досъдебното производство. Самото предявяване
на обвинение става под контрола и ръководството на Прокуратурата.
От гореизложеното следва извода, че ищецът установи и
доказа, че е имал качество обвиняем. Същият е имал и качеството на подсъдим в
съдебната фаза на наказателното поризводство. Т.е. налице е първата от всички
кумулативни предпоставки.
От ангажираните от ищеца гласни доказателства се
обосновава извода, че в резултат на продължилото разследване по делото ищецът се е променил, станал притеснен,
напрегнат, появили се проблеми в общуването му близките, т.е установена и
втората предпоставка за уважаване на иска.
Настоящият съдебен състав счита, че е установена и
доказана причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и
претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка не
са ангажирани от ответната страна.
Ищецът претендира от ответната страна заплащане на
обезщетение от 10 000 лева за причинените му неимуществени вреди .
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца
обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно или не от длъжностно лице.
Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудовите закони.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да приложи
критерият за справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на размера на обезщетението по справедливост
е свързано с преценката на редица
обективно съществуващи обстоятелства
които трябва да се вземат предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/.
По делото се изясни и установи, че в рамките за времето
от 29.07.2014г. до 26.05.2015г.
производството по образуваното срещу
ищеца наказателно дело е
приключило и ищецът е бил привличан в качество на обвиняем и на подсъдим.
Периода на наказателното производство се е отразил на
поведението, контактите и цялостното психическо състояние на ищеца.
За да се прецени справедливостта на обезщетението съдът взе предвид установените по делото
обстоятелства – продължителността на разследването по делото, промененото психическо и физическо състояние на ищеца в
резултат на продължилото наказателно производство.
Както е посочено
в Решение № 87
от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева : „СЛЕДВА ОЩЕ ДА СЕ
ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ОПРАВДАТЕЛНАТА ПРИСЪДА САМА ПО СЕБЕ СИ ДАВА МОРАЛНО
ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ И КОМПЕНСИРА ДО ИЗВЕСТНА СТЕПЕН ИЗТЪРПЕНИТЕ СТРАДАНИЯ.”
Както е по сочено и в постоновеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 359 от 25.09.2012г. на гр.дело № 1224/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ГК: „ОСЪЖДАНЕТО НА ПРОКУРАТУРАТА САМО ПО СЕБЕ СИ СЪЩО ИМА ЕФЕКТА НА
ОВЪЗМЕЗДЯВАНЕ”.
Както е посочено и в Определение № 972 от 29.07.2015
г. по гр. дело № 2109/2015 г. на ВКС, ІV г.о, ГК:„постановяването
на оправдателна присъда от съда е елемент от фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ”.
За престъплението
по повдигнатото обвинение, чл. 133 НК предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или с пробация. Безспорно, ищецът не е осъждан, поради което ако е бил
признат за виновен, на осн. чл. 78, ал.1 НК е щял да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи наказание от
хиляда до пет хиляди лева. Т.е. за повдигнатато обвинение не се е предвиждало
същият да търпи наказание „лишаване от свобода”, а е следвало да бъде освободен
от наказателна отговорност, поради и което интензитетета на притесненията на
ищеца е бил далеч по - малък, от това ако при
неблагоприятен изход от наказателното поризводство се е предвижало наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения
съдът намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в
размер на общо 400 лева за претърпените неимуществени вреди – сума която би
могла да репарира причинените на ищеца неимуществени вреди.
Размера на присъдено обезщетение е съобразен и със
съдебната практика. Така например с Решение
№ 36 от 10.ХІ.2015 по гр.д. № 5/2015г. по
опеса на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД за постановено
оправдателна присъда по делеч по тежко обвинение обвинение - по
чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК /преджиждащо наказание лишаване
от свобода от две до десет години, а по настоящото –
освобождаване от наказателна отговорност с налага глоба/ съдът е присъдил
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева.
По разноските.
Ответника е направил деловодни разноски както следва :
500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. за заплатена държавна
такса при предяване на иска.
При този изход на спора и при спазване на разпоредбите на
чл. 9а, ал.1, чл.10, ал.3 ЗОДОВ дължимата държавна такса от 10 лева следва да
бъде възложена в тежест на ответната
страна.
На осн. чл. 10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ,
съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата от 20 лв. За разликата до претендирания
размер на адвокатско възнаграждение от 500 лв., искането за разноски следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
Само за пълнота на изложението, следва да се
отбележи, че за настоящия състав представлява истинска мистификация, защо след
като е РОП е поддържала обвинението във
възивното производство, то Окръжния прокурор при РОП, не е е предприел действия
по иницииране на производство за възобновяване на наказателното приозводство /особено при обстоятелството, че
въззивното решение е подписано с особено мнение от член на състава/.
Водим от горното и на основание чл.236 ГПК съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2,
представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.Б., ЕГН **********,*** сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени му от обвинение за извършено престъпление за
което е бил оправдан по наказателно производство - ДП № ЗМ-В-319/2013г. по
описа на ОДМВР - Разград, НОХД № 517/2014г. по описа на Районен съд – Разград и
ВНОХД № 76/2015г. по описа на Окръжен съд – Разград, като
отхвърля иска за разликата до първоначално претендирания размер от 10 000
лв., като неоснователен и недоказан на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от
Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.Б., ЕГН **********,*** сумата:
-
10.00 лева /десет
лева/ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото, на осн.
чл. 9 а, ал.1, чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ,
-
от 20.00 лева /двадесет лева/
- за
разноски по делото за заплатено адвокатско възтаграждение съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата до претендирания размер от 500 лв., като неоснователно,
на осн. чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ.
Препис от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: