Р Е Ш Е Н И Е

№ 391, 04.12.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шести ноември две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 655 по описа за 2015г. на РРС

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.422 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от Е.С.Г., с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.А.В.П., че дължи на ищеца сумата от 5200лв. главница по договор за заем от 01.11.11г., сумата 1714.70лв. лихва за периода 01.11.11г.-21.01.15г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда, разноски от по заповедното и съдебното производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№90/15г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №178/26.01.15г. Възражението е постъпило в срок, като съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок. В този срок ищецът е предявил иска си. Твърди, че ответницата не е изпълнила договорното си задължение като да върне заетата сума, така и да плати уговорената възнаградителна лихва. Във връзка с твърденията на ответницата представя писмени доказателства за наличието на средства по сметката му.

Ответницата А.В.П. оспорва неговата основателност. Твърди, че никога не е взимала пари в заем от ищеца. Двамата действително са имали уговорка ищецът да й предостави в заем сумата от 5200лв., понеже не е имал разполагал с такава сума. Със сумата от кредита си е купил л.а. Мазда 6. Опровергава съдържанието на договор за покупко-продажба на МПС мазда за сумата 850евро. Оспорва и размера на претендираната лихва, като твърди че в договора е определен за размер ОЛП, а не законната лихва. Оспорва дължимостта на лихва върху лихва. Оспорва да е платено адв.възнаграждение от ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На съда е представен договор от 01.11.2011г., със страни-страните по делото. С него ищецът е предоставил на ответницата /“финансово подпомагане“/ възмездно сумата от 5200лв., платима в брой. В чл.5 т.2 е уговорена и възнаградителна лихва-основния лихвен процент за страната, определен от БНБ. Уговореният краен срок за връщане на сумата е 01.08.2014г. Този договор е подписан от двете страни. Този факт не се оспорва от тях. Към делото е приложена и разписка от същата дата /01.11.2011г./ издадена от ответницата, с която същата декларира, че е получила от ищеца сумата от 5200лв., главница по договор от същата дата. Разписката отново е подписана от двете страни, като подписите не се оспорват. Между страните има сключен и още един договор за заем от 01.08.2012т. за сумата от 14000лв., при уговорена възнаградителна лихва- ОЛП на БНБ и срок на договора 01.08.2014г. Към него има приложена разписка. И договорът, и разписката са подписани и от двете страни. Ищецът е представил заверено копие на договор за кредит с СЖ Експресбанк от 17.08.2011г., както и искане от ТД на НАП за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх.№3600/26.03.13г. във връзка с извършена проверка касаещи предоставени в заем парични средства на ответницата. На искането ищецът е дал обяснение, че е предоставил на ответницата два заема, един на 01.11.2011г. в размер на 5200лв. и втори в размер на 14000лв. на 01.08.2012г., които суми са от рефинансиран банков кредит в размер на 11000евро. Посочил е, й че ответницата дължи връщането им на 01.08.2014г. От ТД на НАП Варна е изпратена информация, че на дружество, собственост на ответницата /К. къмпани ЕООД/ през 2013г. е правена ревизия, във връзка с която ответницата е представила доказателства и е дала обяснения, че е получила заем в размер на 19200лв. /записани в счетоводството й по сметка 151/. Ответницата е представила в данъчната служба договори за заем от 01.11.2011г. и от 01.08.2012г., и е приложила разписките към тях. Ответницата е представила и договор за кредит Експресо № 280925/17.08.11г. с кредитополучател Е.С.Г.. Ищецът също твърди, че предоставените по двата договора в заем суми са със кредитни средства. По делото е разпитана св.Т. С., която твърди, че е изготвила договора за заем и разписката, тъй като съпругът на ищцата и се е обадил. След като ги изготвила свидетелката отишла в заведението, което държали ответницата и нейният съпруг. Ответницата подписала разписката и договора. На другия ден свидетелката се обадила на ищеца, който дошъл и подписал документите и ги взел. Свидетелката му обяснила да си подаде данъчна декларация. Твърди, че между страните е имало сключен и друг договор за заем. След това ответницата е имала данъчна ревизия, при която ответницата не е била подала информация, че е получила пари от ищеца. От представено от ответницата удостоверение от ТД на НАП се установява този факт за липса на подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2011г.

Във второто съд.заседание, ответницата представя писмени доказателства-договор за покупко- продажба на МПС Рено Меган от 24.06.2011г. и превод от немски език на договор за покупко-продажба на употребяван л.а. Мазда от 07.12.2011г., с твърдението, че договорът за покупко-продажба на МПС Мазда не е сключен в Германия, а във Варна, и че посочената в него сума не е реална. В подкрепа да това си твърдение ответницата представя удостоверение от работодателя на ищеца, че на 07.12.11г. ищецът не е бил в платен отпуск. Разпитан е и свидетел-Д.Димитров, приятел на ответницата и познат на ищеца, който твърди, че ищецът му се е похвалил, че си е купил л.а. Мазда 6 от автокъща във Варна за сумата от 11200лв.

По делото е назначена ССЕ според което дължимата възнаградителна лихва върху главница от 5200лв. за периода 01.11.2011г.-01.08.2014г. на база ОЛП е в размер на 10.07лв., а размерът на законната лихва за периода 02.08.14г.-21.01.15г. е в размер на 205.57лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за частично основателен.

Представеният от ищеца договор от 01.11.2011г. покрива основните необходими елементи на договора за заем. Договорът е сключен между две физически лица, като заемодаелят/ищец предоставя на заемателя/ответник сумата от 5200лв., която последният следва да върне до 01.08.2014г. Уговорена е и възнаградителна лихва-ОЛП на БНБ. Ищецът представя като доказателства за предаването на сумата разписка, подписана от ответницата. Тези факти във своята съвкупност водят до правния извод, че между страните има валидно сключен договор за заем. Дали договорът и разписката са подписани едновременно е без значение. Свидетелката, водена от ответницата твърди, че първо ответницата е подписала договора и разписката, а ищецът на следващия ден. Договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването на сумата. Фактът на предаването й ищецът доказва с разписка, подписана от ответницата. Същата твърди, че не е получила сумата по разписката, като се стреми да опровергае съдържанието й с твърдението, че ищецът не е имал в наличност пари, тъй като си е купил скъп л.а., който пък договор оспорва /а в действителност опровергава неговото съдържание/. Последният довод наведен за пръв път от ответницата в молба вх.№6755/05.08.15г., след първото по делото с.з. и след разпределението на доказателствената тежест. Нито в отговора, нито в първото с.з. ответницата е сочила този факт. Този факт освен преклудиран е и ирелевантен за спора. Дали ищецът е закупил л.а. в Германия или не, както и за каква сума не води на извода, че ответницата не е получила в заем процесната сума. Напротив събраните по делото доказателства от ТД на НАП доказват по несъмнен начин, че както ищеца, така и ответницата са обяснили пред данъчните органи, че имат помежду си договорни отношения като физически лица. И ищецът, и ответницата за заявили и за представили като доказателства в ТД на НАП, че помежду им има сключени два договора за заем за 5200лв. и за 14000лв., като и двамата са представили разписките към тях. Нещо повече ответницата по повод извършена данъчна ревизия на дружество, собственост на ответницата /К. къмпани ЕООД/ през 2013г. е дала обяснения, че е получила заем в размер на 19200лв. /записани в счетоводството й по сметка 151/. Т.е страните са декларирали пред надлежен орган съществуването на това задължение. Ответницата е доказала произход на средства -19200лв. с тези договори за заем, следователно тя ги признава за получени от ищеца. Предвид на това съдът намира, че между страните има валидно сключен договор за заем на сумата 5200лв., която ищецът е предал на ответнацата и същата дължи връщането й.

Искът за установяване дължимостта на сумата 1714.70лв. е частично основателен. Ищецът сочи период, за който претендира лихвата 01.11.2011г.-21.01.15г., т.е. ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 01.11.2011г.-01.08.2014г. и мораторна такава за периода 02.08.2014г.-21.01.2015г. Няма спор между страните, че уговорената възнаградителна лихва е в размер на ОЛП на БНБ. Според заключението на вещото лице нейният размер за горепосочения период е бил 10.07лв. Дължимото обезщетение за забава за периода 02.08.15г.-21.01.15г. е в размер на законната лихва или според вещото лице-250.57лв. Т.е. претенцията на ищеца за лихва е основателна до размера на 260.64лв.

Предвид основателността на иска ответницата дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част. Ищецът е направил разноски в размер на 966.58лв., за което своевременно е представил списък и доказателства. Стойността на предявените искове е 6914.70лв., като уважената част е за 5460.70. Дължимите разноски следователно са за 763.32лв.. За определяне на разноските, съдът приложи формула /стойността на уважена част от иска по стойността на направените разноски, разделени на стойността на предявения иск/.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.С.Г. ***, ЕГН ********** и А.В.П. от с.гр., ЕГН **********, че А.В.П. дължи на Е.С.Г. сумата от 5200лв./пет хиляди и двеста лева/ главница и сумата 260.64лв./двеста и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лихви за периода 01.11.11г.-21.01.15г., както и сумата от 490лв./четиристотин и деветдесет лева/ разноски по заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ установителният иск за лихви до първоначално предявеният размер КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.В.П. ДА ЗАПЛАТИ НА Е.С.Г. сумата от 763.62лв. /седемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: