№ 489 08.12.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на трети ноември две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №452 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.Г.С. ***, срещу Наказателно постановление №15-1075-000453 от 10.06.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с
което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, на основание чл.185 от
ЗДвП, за нарушение на чл.116 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. На основание Наредба № Iз -2539
на
МВР на жалбоподателя са отнети и общо 16 контролни точки. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебното заседание на РРС
жалбоподателя лично и чрез повереника си поддържа жалбата.
За наказващия орган Областна
Дирекция на МВР -гр. Разград не се явява представител.
За Разградска районна
прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на
съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000453
от 10.06.2015г. на Началник сектор
към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна
полиция» на жалбоподателя С.С. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.116 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв На основание Наредба № Iз -2539
на
МВР на жалбоподателя са отнети и общо 16 контролни точки. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №Т642527/29.04.2015г. съставен
от полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя. В акта и НП се
сочи, че на 05.12.2014г. около 07.45 часа в гр. Разград на ул. Жеравна жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил «Ситроен Ксара» с рег. №****, за което е попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП като при червен сигнал на светофарната уредба
преминава през пешеходната пътека и застрашава живота и здравето на пресичащите
по нея деца. АУАН е съставен на основа на Докладна записка. Водачът не носел
контролен талон. Прието е, че така е нарушен на първо място чл.119, ал.1 от ЗДвП, понеже
водачът не пропуснал преминаващите пешеходци. На следващо място е прието, че е нарушен чл. 116 от ЗДвП /второ нарушение/, понеже водачът не е бил
предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. На
трето място е прието, че е жалбоподателят е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП /третото
нарушение/, понеже не съобразил поведението си със светлинните сигнали.
Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д. Б., която сочи, че
актът е съставен по доклад на полицейския служител А. А., който бил очевидец.
Същият е разпитан като свидетел и сочи, че на процесната дата пътувал за работа
и около 7,45 часа бил спрял на светофара на ул. Жеравна в гр. Разград до
учлилище «Христо Ботев». Пред него на пешеходната пътека преминавали деца.
Тогава от дясната му страна бързо преминал автомобил «Ситроен» с рег. №****,
който преминал на червено и децата спрели по средата на пешеходната пътека за
да му направят път. Представено е копие от докладната записка на същия свидетел
/л.12 от делото/, в който същият е описал нарушението, на което е бил свидетел
и точно е посочил марката и рег. номер на процесния автомобил - «Ситроен Ксара»
с рег. №*****.
Жалбоподателят отрича да е управлявал автомобила си към процесния момент. Подписал
е две декларации от 14.04.2015г. /л.10 и
л.11/ като в едната посочил, че автомобила му бил пред работното му масто, а в другата посочил, че не може да посочи лице
управлявало автомобила. Представя таблица за отчитане явяването и неявяването
на работа за м.декември 2012г. от Дом за възрастни хора с деменция –гр.
Разград, където за датата 05.12.2015г. е отчетено, че е бил на работа в за два часа. Представено е и удостоверение от
Директора на Дом за възрастни хора с деменция, в което се сочи, че на
05.12.2014г. жалбоподателят бил на работа в социалната институция от 07,40 ч.
до 9,40 часа.
Събразявайки всички доказателства съдът намира, че представените от
жалбоподателя писмени доказателства – таблица и удостоверение, не са в
състояние да оборят показанията на св. А. А.. Според представеното
удостоверение жалбоподателят започнал работа в 07,40 ч., а свидетелят сочи, че
видял автомобила му около 07,45ч. Това посочване на часовото време, както в
удостоверението на Директора на ДВХД, така и в показанията на свидетеля, съдът
приема за приблизително. При това съдът счита, че посоченият в удостоверението
час за начало на работа на жалбоподателя - 07, 40 часа - всъщност е съотносим с
посоченото от свидетеля часово време – 07,45 часа, през което е възприел
автомобила на жалбоподателя. Няма как да се приеме, че представеното от
жалбоподателя удостоверение има строго удостоверителен характер, относно точния
час в който е започнал работа – както се
каза тези данни за съда имат приблизителен характер. Затова и съдът приема, че
свидетелят А. А. действително е възприел автомобила на жалбоподателя в часовото
време, което той определя около 07,45
часа. Явно в този момент жалбоподателят
се е придвижвал с автомобила си до работното си място и впоследствие е започнал
работа. Че свидетелят А. А. е възприел именно автомобилът на жалбоподателя за
съда е несъмнено. Твърденията на жалбоподателя, че бил чувал и за друг автомобил със същата марка и номер,
съдът приема за несериозни. Очевидно в случая е идентифициран именно
автомобилът на жалбоподателя и тази идентификация е била пълна и точна. Жалбоподателят
не е посочил в попълнените декларации по реда на чл.188 от ЗДвП да е
предоставял автомобила на друго лице, поради което и съобразно изискванията на
закона актът е съставен на него и съдът приема, че именно жалбоподателят е
управлявал автомобила си – липсват данни които да навеждат на различен идвод. Поради всичко изложено съдът намира за
безспорно доказана фактическата обстановка изложена в акта и НП.
Изложените фактически
обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения, които нарушения са осъществени
от него в условията на идеална съвкупност. На посочената в акта дата той е
преминал през пешеходна пътека, без да изчака пешеходците, които вече са
започнали да я преминават, като по този начин е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП. В
случая деянието на нарушителя е безспорно доказано от показанията на свидетеля
А. А., а и самия АУАН по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.185,
ал.5, т.2 от ЗДвП. Нарушението е
осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със
задължението си да пропусне преминаващите пешеходци, но не се е съобразил с
това си задължение – действал е умишлено. Наложената му глоба за това
нарушение е в абсолютния законов размер, поради което и не може да се поставя
въпрос за намаляването на същото наказание.
Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наказателното постановление е законосъобразно и в своята втора част – относно наложеното на жалбоподателя на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.116 от същия закон наказание глоба от 10 лв. Очевидно жалбоподателят, като водач на МПС,
не е проявил към пешеходците и конкетно
към децата, доколкото в случая пешеходците са били деца. Така той е
нарушил чл.116 от ЗДвП. И относно това
нарушение жалбоподателят също е действал съзнателно, т.е. умишлено. В случая
жалбоподателят основателно е наказан по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП. В
тази част наказателното постановление също
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наказателното постановление е законосъобразно и в своята трета част – относно наложеното на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.5, т.1 от ЗДвП от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон наказание глоба от 100 лв.
Жалбоподателят е преминал при червена светлина на светофарната уредба, който
светлинен сигнал забранява преминаването.
В този случай жалбоподателят също е действал умишлено. В случая
жалбоподателят основателно е наказан по
разпоредбата на чл.185, ал.5,
т.1 от ЗДвП. Наложената му
глоба за това нарушение е в абсолютния законов размер, поради
което и не може да се поставя въпрос за намаляването на същото наказание. В тази част наказателното постановление
също е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Поради всичко изложено наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло, тъй като се явява законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-000453 от 10.06.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя С.Г.С. *** на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.116 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв и на основание Наредба № Iз -2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и общо 16 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: