№ 514 28.12.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети ноември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 523 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.А.Д. против
наказателно постановление № 15-1075-000197/21.04.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 119
ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123
ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изменено, като бъдат намалени размерите на
наложените административни наказания “глоба”.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.03.2015 г., в гр. Разград, по
ул. “Марица”, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. “Деу Матиз” с рег.№ ******. На
кръстовище с ул. “Странджа”, регулирано със светофарна уредба, работеща при
разрешаващ зелен сигнал, Д. предприел маневра завой на ляво, като по същото
време през кръстовището в посока от кафе
“Феймъс” към “Пени маркет”, пресичал пешеходец А.И.Д.. Д., не пропуснал
пресичащия пешеходец и блъснал същия с предна лява част на автомобила. След
като се уверил, че на Д. не са нанесени сериозни увреждания, вместо да изчака
служителите на МВР, Д. продължил движението си, напускайки местопроизшествието
и по – късно същия ден бил намерен от контролните органи по ЗДвП и изпробван за
употреба на алкохол, какъвто не бил установен в кръвта му. Тогава от
актосъставителя – св. Е. му бил съставен и АУАН с бл. № 642647, в който били
отразени посочените по – горе обстоятелства и за виновно нарушени били посочени
разпоредбите на чл. 119 ал.1 и чл. 123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП. Актът бил предявен
и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа на акта,
на 21.04.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
осъществените от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено им в
АУАН, същите са квалифицирани по чл. 119 ал.1 от ЗДвП и чл. чл. 123 ал.1 т.2 от
ЗДвП и неговата отговорност е ангажирана
съответно на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и на основание чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на административни наказания “глоба” в размер на
100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя Е., който установява с показанията си
изложените в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. От
показанията на свидетеля се установява още, че при проведения с него разговор,
жалбоподателя не е оспорвал обсотятелството, че той е управлявал автомобила,
както и въобще начина и възникването на произшествието.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП
се явява законосъобразно от формална страна.
Посочената
за виновно нарушена разпоредба на чл. 119 ал.1 от ЗДвП гласи: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.» В случая безспорно
установеното от фактическа страна поведение на жалбоподателя, който при
предприетата от него маневра завой на ляво, не е пропуснал пресичащия
пешеходната пътека пешеходец и е блъснал същия, осъществява всички признаци на
нарушение на задълженията вменени му с посочената правна норма. Освен от
обективна, нарушението се явява съставомерно и от субективна страна, като
осъществено от правоспособен водач, комуто са известни произтичащите от закона задължения в това му качество за
спазване правилата за движение. Ето защо и законосъобразно неговата отговорност
е ангажирана на основание чл. 179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ
вида и размера на следващото се административно наказание на участниците в
движението, които поради неспазване на правилата за предимство причиняват
пътнотранспортно произшествие. За посоченото нарушение административнонаказващият
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в максималния
предвиден в закона размер от 200 лв. Съдът
намира, че наказанието е определено законосъобразно при правилна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. Действително жалбоподателят, видно от представената
справка, не е санкциониран за други нарушение на ЗДвП до настоящия момент.
Същевременно, самото нарушение представлява такова със завишена степен на
обществена опасност, съобразно обстоятелствата при които е извършено – касае се
до пресичане на кръстовище регулирано със светофар, при разрешаващ
преминаването за пешеходеца сигнал. В тази насока следва да бъде съобразен и
причинения съставомерен от нарушението резултат, при който е пострадал човек. Именно
последното се явява и определящо за налагане на административно наказание в
максималния предвиден от закона размер, като съответно на тежестта на виновното
поведение на жалбоподателя. Ето защо и по изложените съображения, в тази му
част атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Що
се отнася до второто от санкционираните нарушения, съдът намира че и в тази му
част атакуваното НП е законосъобразно.
Изтъкнатите от жалбоподателя аргументи, не
са такива влиящи върху законосъобразността на постановлението в тази му част от
формална страна.
Макар деянието на жалбоподателя да е
квалифицирано от административнонаказващият орган, като такова по чл. 123 ал.1
т.2 от ЗДвП, без да е посочена хипотезата на б. “б” от закона, последното не е
нарушила правото на защита на Д.. Описанието на това нарушение, съответства на
въведеното с посочената разпоредба задължение участниците в ПТП от което са пострадали хора
да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на
компетентните органи на МВР. И доколкото от словесното съдържание на
постановлението може да се извлекат съставомерните признаци на такова нарушение на чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП, то изричното
непосочване на б. “б” от тази разпоредба, не представлява самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП в посочената част.
Доказани от фактическа страна са и
всички съставомерни признаци на деяние осъществено от жалбоподателя по
посочения текст от закона, тъй като след блъскането на пешеходеца Д., той е
напуснал мястото на произшествието и е бил установен от органите на МВР едва по
– късно същия ден. За това нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДвП, законосъобразно
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ вида и размера на следващите са
наказания за водачи, които нарушат задълженията си като участници в
пътнотранспортно произшествие. По изложените по – горе съображения, касаещи
степента на обществена опасност на деянието е определен и размера на следващите
се административни санкции “глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”, над
минималните предвидени в закона размери съответно от 50 лв. и един месец. И тъй
като наказанията са определени около средните размери, съдът намира, че същите
съответстват на тежестта на осъщественото нарушение, поради което липсват и
основания за изменение на НП и в тази му част.
По тези съображения и атакуваното НП следва
да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 15-1075-000197/21.04.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
119 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на И.А.Д. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение
на чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: