№ 488 23. 12.2015
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
трети ноември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 533 по
описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.Д.В. *** против Наказателно
постановление № 27-277-3/24.06.2015г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция “Медицински одит” гр.София, с което за нарушение на чл.19, ал.3 от
Закона за лечебните заведения, във вр. с чл.71, ал.2 от същия закон и на основание
чл.116, ал.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв и за нарушение на т.1.2.1., буква “г” от Раздел IV на
медицински стандарт “Психиатрия”, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ на основание чл.116, ал.1 от същия закон му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. В жалбата се сочи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за отмяната му.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган излага
доводи за неоснователност на жалбата..
Разградският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като подадена против акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление № 27-277-3/24.06.2015г.
на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София на
жалбоподателя П.В. за нарушение на
чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения, във вр. с чл.71, ал.2 от същия
закон и на основание чл.116, ал.1 от същия закон му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв и за нарушение на т.1.2.1., буква “г” от Раздел
IV на
медицински стандарт “Психиатрия”, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ на основание чл.116, ал.1 от същия закон му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № А-27-277-3/03.02.2015г., съставен на жалбоподателя от главен
инспектор към наказващия орган. В акта и
НП се сочи, че в периода от 08.11.2014г. до 09.11.2014г. в МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград била
извършена проверка. Извършената проверка
е във връзка със смъртта на пациент. При проверката е изискана цялата
медицинска и друга документация, отнасяща се до настъпилата смърт на пациента
С.А. А. Констатирани били две нарушения:
1. Изискани били и предоставени работните
графици на отделението по Психиатрия за м. ноември. В графика било отразено, че
всички лекари психиатри в отделението са на работа от 07. 00 до 14.00 часа.
След 14.00 часа има посочени лекари на разположение до 07.00 часа на другия
ден. За периода от 03.11.2014г. до 09.2014г. лекар на разположение е д-р В. З.
Работният график на лекарите е изготвен от началника на отделението – д-р П.В.
/жалбоподателя/, утвърден от изпълнителния директор. При извършване на
проверката било установено, че изготвеният от жалбоподателя график на лекарите,
работещи в отделението, не осигурява 24 часово изпълнение на лечебната дейност,
включително и на медицинска помощ при спешни състояния съгласно изискванията на
т.9, Раздел “Организация на вътрешния
ред” от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделението.
Прието е, че така жалбоподателят е извършил нарушение на чл.19, ал.3 от Закона за лечебните
заведения, а именно: “Лечебното заведение за болнична помощ по ал.1 осигурява
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, включително и на
медицинска помощ при спешни състояния”, във връзка с чл.71, ал.2 от Закона за
лечебните заведения, а именно “Планира,
организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в
структурата, която ръководи”. Прието е, че нарушението е извършено в периода от
01.11.2014г. до 09.11. 2014г. – датата
на приключване на проверката.
2. Изискани и предоставени били работните графици на
медицинските сестри, работещи в отделението по психиатрия за м.ноември. На
06.11.2014г. дневни дежурни били три медицински сестри, а медицинска сестра за
нощното дежурство била една – м.с. Ц. Б. За същото дежурство дежурните санитари
са двама. Прието е, че така жалбоподателят е извършил
нарушение на т.1.2.1.,
буква “г” от Раздел IV на медицински стандарт “Психиатрия”: За осигуряване на
повишена сигурност: минимум две медицински сестри и двама санитари на смяна”,
във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, а именно “Лечебните заведения осъществяват
дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.”.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят П. К.,
който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Относно първото нарушение сочи, че според
графика за м. ноември всички лекари са на работа от 07.00 часа до 14.00 часа,
като имало един определен лекар /в случая д-р З/, който бил на разположение,
т.е. на повикване. Относно второто нарушение сочи, че е нарушен медицинския стадарт
по Психиатрия, изискващ за осигуряване на повишена сигурност в отделението да
дежурят поне две сестри, а в случая била само една. Не е спорно, че
действително в процесните графици смените и дежурствата били разпределени по описания
в акта и НП начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното: При ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Относно първото визирано нарушение, се сочи, че
жалбоподателят е нарушил чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения, а именно:
“Лечебното заведение за болнична помощ по ал.1 осигурява непрекъснато 24-часово
изпълнение на лечебната дейност, включително и на медицинска помощ при спешни
състояния”, във връзка с чл.71, ал.2 от Закона за лечебните заведения, а
именно “Планира, организира, контролира
и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи”.
Прието е, че тези разпоредби са нарушени понеже всички лекари психиатри в
отделението са на работа от 07. 00 до 14.00 часа, а след 14.00 часа има
посочени лекари на разположение до 07.00 часа на другия ден. Съдът намира, че
посочените като нарушени разпоредби имат принципен характер, съдържат бланкетна
уредба и подвеждането на конкретните обстоятелства под нормата на тези именно
разпоредби не води до директен извод за нарушение на изискването за
“непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, включително и на
медицинска помощ при спешни състояния”. Това е така, защото в лечебното
заведение съответна организация все пак е създадена – определени са лекари на
разположение, а от НП не е ясно защо се приема, че така създадената организация
не съответства на нормата на чл.19,
ал.3. Както се каза посоченото изискване на чл.19, ал.3 има принципен характер,
но за да е налице основание за санкциониране по смисъла на общата разпоредба на
чл.116, ал.1 от ЗЛЗ е необходимо да е налице конкретно нарушение на конкретно
нормативно установено задължение. Разпоредби с бланкетен характер не съдържат
конкретика на задълженията. Затова и съдът намира, че в случая установената
фактическа обстановка не може да се оцени като конкретно нарушение на чл.19, ал.3 от ЗЛЗ, тъй като фактически в провереното лечебно заведение са взети
съответни мерки за осигуряване на лекар,
който да е на разположение. Дали така установената организация в МБАЛ
противоречи на определени конкретни изисквания е отделен въпрос, но в случая
съдът намира, че като нарушена е посочена разпоредба, която няма самостоятелен
характер, а от това следва, че е нарушен материалния закон поради неточна
квалификация на установеното деяние. Същевременно е нарушен и процесуалният
закон, тъй като в НП не е отразено ясно от фактическа страна какво точно се
приема като нарушение в поведението на жалбоподателя при съставянето на
съответния график – не е ясно налице ли е конкретно негово задължение в
различна насока от това което същият е направил. Затова и съдът намира, че НП
следва да бъде отменено в тази своя първа част относно първото вменено на
жалбоподателя нарушение, тъй като е незаконосъобразно в тази му част.
Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и относно
второто вменено на жалбоподателя нарушение, описано като нарушение на т.1.2.1.,
буква “г” от Раздел IV на медицински стандарт “Психиатрия”: За осигуряване на
повишена сигурност: минимум две медицински сестри и двама санитари на смяна”,
във вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, а именно “Лечебните заведения осъществяват
дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.”. Визира се нарушение
при изготвянето на работните графици на медицинските
сестри, работещи в отделението по психиатрия за м.ноември 2014. Според чл.117,
ал.2 от Правилника за устройството дейността и вътрешния ред на МБАЛ «Св. Иван
Рилски» - гр.Разград /действащ през 2014г./ тези графици /за специалистите по
здравни грижи и санитарите/ се изготвят от медицинските сестри и се утвърждават
от изпълнителния директор. В случая не е предвидено задължение за жалбоподателя
в този смисъл – същият като началник на отделение изготвя графиците за висшия
персонал, но не му е вменено такова задължение относно медицинските сестри и
санитарите. Цитираният правилник няма нормативен характер, но в случая няма и
конкретна нормативна разпоредба в съответен нормативен акт,
която да вменява на жалбоподателя задължение по отношение на тези
графици. При това и от текста на наказателното постановление не е ясно в какво
качество жалбоподателят е наказан за това нарушение. В случая според съда не би
могла да се ангажира отговорност за «допустителство» по смисъла на чл.11 от
ЗАНН, защото няма изрична санкционна норма, предвиждаща такава отговорност.
Затова и съдът приема, че относно второто описано нарушение жалбоподателят е
санкциониран в нарушение на материалния закон
– жалбоподателят не се явява субект на разглежданото нарушение. Нарушен
е и процесуалният закон, тъй като в НП не е отразено в какво качество
жалбоподателят се санкционира за подобно нарушение – не са отразени всички
релеванти обстоятелства съобразно изискването на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в тази му част
поради допусната незаконосъобразност.
Поради всичко изложено НП следва да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно.
Воден от изложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 27-277-3/24.06.2015г.
на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” гр.София, с
което за нарушение на чл.19, ал.3 от Закона за лечебните заведения, във вр. с
чл.71, ал.2 от същия закон и на основание чл.116, ал.1 от същия закон на
жалбоподателя П.Д.В. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв и за нарушение на т.1.2.1.,
буква “г” от Раздел IV на медицински стандарт “Психиатрия”, във вр. с чл.6,
ал.1 от ЗЛЗ на основание чл.116, ал.1 от
същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: