Р Е Ш Е Н И Е

№ 513 22.12.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 602 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.О.П. против наказателно постановление № 15-0296-000056/21.07.2015 г. на началник РУ Лозница към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.01.2015 г., по път І - 2, в близост до кръстовище с. Веселина, с техническо средство ТFR1-М с радар 603 била отчетена скорост на МПС – л.а. “Ауди А4” с рег. № ****, собственост на “Полистрой-2001” ЕООД, движещо се в посока към гр. Разград от 132 км/ч. За установеното на 15.06.2015 г. бил съставен АУАН с бл.№ 191983, срещу жалбоподателя П., за това че на посочената дата и място е управлявал посоченото МПС със скорост 132 км/ч при допустима за движение извън населено място от 90 км/ч – нарушение, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя на 06.07.2015 г. с отбелязване, че има възражения. На 21.07.2015 г. е издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, посочено е, че водача следва да носи отговорност за превишение на скоростта с 38 км/ч, след приспадане допустимата грешка на техническото средство, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.

Представените писмени доказателства – техническо описание на система за видеоконтрол и протокол от последваща проверка на системата, установяват че ползваната при установяване на скоростта на движение на посоченото в НП моторно превозно средство ТFR1-М е мобилна такава.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, следва да бъде посочено, че към моментът на съставяне на АУАН давностният срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е бил изтекъл. Нарушението е установено на 27.01.2015 г., а актът за установяването му е съставен на 15.06.2015 г. – т.е. много след изтичане на краткия тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН, който започва да тече от откриване на нарушителя. Не се сочи от административнонаказващият орган, а и доказателства в тази насока към административнонаказателната преписка не са приложени, субекта на административно отговорност да е станал известен на контролните органи след датата на осъществяване на нарушението. Освен това производството по установяване на административното нарушение страда и от друго порок, представляващ самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.: “Прилагането на процедурата по чл. 189, ал. 4 и сл. ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване”. Макар и посоченото ТР да касае производството по издаване на електронен фиш /допустимо при установяване на нарушението със стационарно техническо средство/, неговите мотиви са относими и към настоящия казус. След като нарушението, предмет на атакуваното НП, е установено с автоматизирана техническа система, която е мобилна и по дефиниция/пар.6 т.65 «б» от ДР на ЗДвП/ предполага присъствието на контролен орган към този момент, то единствения законосъобразен ред за ангажиране административното отговорност на субекта на нарушението, е посредством съставяне на АУАН. Този акт, по аргумент на цитираното по – горе решение на ВАС, поставящ началото на производството по установяване на административното нарушение, следва да бъде съставен към момента на установяване на нарушението от техническото средство, което в настоящия случай, не е сторено. Последно посоченото е опорочило по такъв начин административнонаказателното производство, ограничавайки правото на защита на субекта на административно нарушение, че е довело и до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на последния с атакуваното НП.

Извън изложеното, следва да бъде отбелязано още, че в настоящото производство установяване авторството на осъщественото нарушение бе в тежест на административнонаказващият орган. Никакви доказателства в тази насока – че автомобила е бил управляван именно от жалбоподателя, по делото не бяха представени. Видно от отбелязванията в съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП, моторното превозно средство, е собственост на ЮЛ, а за осъществяване на нарушението по чл. 21 ал.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на физическо лице, което предполага и доказване на обстоятелството, че именно последното е било водач на автомобила.

Ето защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0296-000056/21.07.2015 г. на началник РУ Лозница към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП на Т.О.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: