РЕШЕНИЕ

 

533                                    16.12.2015г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на седемнадесети ноември                                   две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Г.А.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №614 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Й.В.В. ***, срещу Наказателно постановление  15-1075-000546  от 10.08.2015г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1    от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв  и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.  Наказателното постановление се обжалва от жалбоподателя само в неговата първа част – в частта относно наложеното му наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП /т.1 от НП/. 

 Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.

В съдебното заседание на РРС  повереника на жалбоподателя  поддържа жалбата. 

        За наказващия орган Областна Дирекция на МВР -гр. Разград не се явява представител.

                  За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление 15-1075-000546  от 10.08.2015г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция» на жалбоподателя Й.В.В. *** на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв  и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Г98476/26.07.2015г.  съставен от младши автоконтрольор  към ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя. В акта и НП се сочи, че на 23.07.2015г. около 23.15 часа в Община Разград  на път първи клас №Е-70 жалбоподателят е управлявал лек автомобил «Хонда Сивик» по път І-2  км 79+359 в посока Русе – Варна като предприел маневра да завие наляво в посока паркинг на крайпътно заведение «Момин рид» без да се е убедил, че не създава опасност за останалите участници в движението, вследствие на което отнел предимството на изпреварващият го л.а. «Субару Легаси» с рег. №***, управляван от Ц. П. Ц., сблъскал се с него и причинил ПТП с материални щети и леко ранен. В акта се сочи, че жалбоподателят не носил контролния си талон към СУМПС. В НП  се сочи, че не носил и контролния талон и самото Свидетелство за управление на МПС. Така в НП е прието, че са налице три нарушения.  Прието е, че така е нарушен на първо място чл.25, ал.1  от ЗДвП, понеже водачът, предприемайки маневра, създал опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях и така се стигнало до ПТП. На следващо място  е прието, че е нарушен чл. 100, ал.1, т.1  от ЗДвП  /второ нарушение/, понеже водачът не носил контролния талон към Свидетелството си за управление на МПС. На трето място е прието, че жалбоподателят още веднъж е нарушил чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП /третото нарушение/, понеже не носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория.  

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя Св. Ц., който сочи, че се е явил на местопроизшествието, където бил настъпил сблъсъкът между автомобилите. Жалбоподателят бил предприел маневра излизане от платното наляво, когато движещият се след него друг автомобил, поради невъзможността си да реагира го блъснал. Имало щети по автомобилите и жалбоподателят бил наранен. Полицейският служител установил обстоятелствата основно от показанията на другия водач. По искане на жалбоподателя е разпитан и св. П. И., негов познат, който сочи, че се е движил със своя автомобил след жалбоподателя, когато последният предприел ляв завой към крайпътно заведение и тогава идващият зад тях автомобил «Субару Легаси», опитващ да ги изпревари,  го блъснал. Сочи, че  автомобилът «Субару Легаси» се движил с много висока скорост. Разпитан е и св. И. Й., който обаче не е очевидец на инцидента, а вече видял последиците и пресъздава това което му е разказано  от св. П. И.

Събразявайки всички доказателства съдът намира, че действително ситуацията се е развила по начина по който е описана в акта. В този смисъл актосъставителт очевидно правилно е установил фактическата обстановка и отразеното в акта отговаря на действителността що се отнася до частта на НП, която се обжалва. Жалбоподателят е предприел маневра завиване наляво за да напусне пътното платно и е блъснат от опитващ се да го изпревари автомобил. Дори и да се приемат твърденията, че този автомобил се е движил с превишена скорост, то съдът намира, че при всички случаи и жалбоподателят има вина за произшествието, защото не е проявил необходимото внимание да се увери, че ще може да извърши маневрата безопасно. Произшествието се е случило в тъмната част на денонощието, а това е обстоятелство което е налагало по-засилено внимание. Очевидно жалбоподателят не е бил достатъчно предпазлив – не е направил всичко необходимо за да се увери, че опасност за движението не съществува и този извод остава, дори да се приеме, че и другият участник в произшествието има вина. Ако жалбоподателят би изпълнил докрай задълженията си за предпазливост то произшествието не би настъпило. Именно в тази проявена непредпазливост се изразява и виновността на жалбоподателя.

        Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Наказателното постановление е законосъобразно в обжалваната му част -  частта относно наложеното на жалбоподателя  наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП /т.1 от НП/. При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно тази обжалвана част,  са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменененото му нарушение за което на основание  чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.  Преди да се отклони наляво по платното за движение жалбоподателят е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него /чл.25, ал.1 от ЗДвП/. Жалбоподателят обаче не е бил докрай прецизен и очевидно не е направил всичко необходимо за да се убеди, че такава опасност е изключена. Така той е отнел предимството на изпреварващия го автомобил и това е довело до пътнотранспортно произшествие с материални щети, а самият жалбоподател е бил наранен. От субективна страна жалбоподателят е проявил небрежност. С оглед така очертаното негово виновно поведение правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наложеното му наказание е в минимален размер. С оглед изложеното съдът намира, че НП е законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено в тази му част.

В останалите му части – осносно частта, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1    от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв  и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв НП не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

                                                        Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  15-1075-000546  от 10.08.2015г. на Началник сектор към ОД  на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», в частта, с която на жалбоподателя Й.В.В. *** на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25, ал.1   от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.  

В останалите му части – частта, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1    от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв  и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1  от ЗДвП  за нарушение на чл.100, ал.1, т.1  от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: