№ 562 30.12.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесети ноември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
В.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 621 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.В.В. против
наказателно постановление № 15-1075-000538/10.08.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 150
от ЗДвП на основание чл. 177ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.07.2015 г., в гр. Разград, по
ул. “Княз Борис”, в посока с. Стражец, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. “Фолксваген
пасат” с рег.№ *******. В близост до подстанция на НЕК, той
бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП. При същата, служителите на
ОД на МВР Разград, приели, че В. е неправоспособен водач, тъй като той не бил в
състояние да им представи СУМПС, а и не твърдял, че има издавано такова от
компетентните власти в РБългария. Жалбоподателят обяснил, че притежава издадено
в РГърция свидетелство за управление на МПС, което обаче бил изгубил. Ето защо,
св. Х., съставил АУАН с бл. № 098385, в който отбелязал, че на посочената по –
горе дата и място, В. управлява л.а. “Фолксваген пасат” с рег.№ ******,
като е неправоспособен и квалифицирал деянието, като нарушение на чл. 150 от
ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че се е
наложило да кара. Въз основа на акта, на 10.08.2015 г., било издадено и
атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от жалбоподателя нарушение
е идентично с описанието дадено му в акта – управление на ППС, без да е
правоспособен водач, за виновно нарушен е посочен чл. 150 от ЗДвП и неговата
отговорност е ангажирана на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП с налагане на
административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя Х., който изяснява с показанията си относимите
към съставомерността на нарушението фактически обстоятелства. От показанията на
свидетеля се установява още, че служебна проверка за правоспособност на В., придобита на
територията на РГърция не е правена, поради липсата на техническа такава възможност,
както и че представения от жалбоподателя и приет, като доказателство по делото
документ на гръцки език/заверен препис/, представля свидетелство за управление
на МПС, удостоверяващо правоспособност за управление към момента на проверката,
наличието на какъвто се твърдял от В., но не им бил представен.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП
се явява законосъобразно от формална страна.
Що
се отнася до това извършено ли е санкционираното нарушение и осъществено ли е
то от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкционирана за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП – за управление на ППС без да притежава
правоспособност за управление на такова. Същевременно, според показанията на
св. Х., представения по делото документ на гръцки език, е щял да бъде съобразен
от него при представянето му, като свидетелство за управление на МПС, удостоверяващо
правоспособността на жалбоподателя да управлява такова за периода от 10.05.2015
г. до 2030 г. – т.е. период обхващащ и датата на установяване на нарушението. В
случая представения заверен препис е на бланка съответстваща по реквизити с общностния
образец, даден в приложение 1 на
Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
относно свидетелства за управление на превозни средства и на
Директива на Съвета от 29.07.1991 г., относно свидетелствата за управление на
МПС (91/439/ЕИО), поради което макар
и да не е преведен на български език, съдът намира че документа следва да бъде
приет и съобразен, като доказателство по делото.
При така събрания в хода на производството
доказателствен материал, съдът намира за установено, че жалбоподателят не е бил
неправоспособен водач към момента на установяване на нарушението, доколкото разпоредбите на посочените директиви за
взаимно признаване на свидетелствата за управление издадени от една от
държавите – членки на ЕС, на територията на останалите, са транспонирани в
българското законодателство с разпоредбата на чл.161 т.7 от ЗДвП, според която свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от
държава-членка на ЕС е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено. При
това положение и доколкото в тежест на административнонаказващият орган бе да
докаже всички относими към съставомерността на нарушението признаци от фактическа
страна, един от които е и липсата на правоспособност, към наличието на която следва
да се приеме, че българското законодателство приравнява и придобитата в чужбина
по изложените по – горе аргументи, то недоказано остана осъществяването на
нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран. Ето защо, следва да се
приеме, че осъщественото от него, би могло да представлява неизпълнение на
друга норма на ЗДвП, но не е съставомерно по посочения за виновно нарушен текст
на чл. 150 от Закона, отговорността на жалбоподателя за което е ангажирана на
основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП с атакуваното наказателно постановление.
По изложените съображения атакуваното
НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 15-1075-000538/10.08.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
150 от ЗДвП на Б.В.В. на основание чл.
177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: