Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   509                                      22.12.2015 година                               град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на девети ноември                                                             две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 653                                                 по описа за  2015 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от А.Н.М. против наказателно постановление № 15-1075-000010/22.01.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 102 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно от формална страна.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 06.01.2015 г. контролните органи по ЗДвП получили сигнал за възникнало в с. Костанденец пътно-транспортно произшествие, което било напуснато от един от участниците в него. След пристигането им на место, проверяващите установили, че единия от сблъскалите се автомобили - л.а. “Опел Астра” с рег. № ***, бил управляван от С. М. У. Собственик на посочения автомобил бил Н. М. К., който бил предоставил ползването на колата на своя син – жалбоподателя. Като установили, след извършена справка, че У. е неправоспособен водач, проверяващите приели, че М. е извършил административно нарушение на ЗДвП. Ето защо, актосъставителят – св. А., съставил АУАН с бл. № 704702/06.01.2015 г., в който освен горните обстоятелства, като описание на нарушението посочил, че М., като упълномощен ползвател е допуснал и предоставил управлението на автомобила от неправоспособната  С. У. и квалифицирал същото, като такова по чл.102 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. Въз основа на акта, на 22.01.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на  чл. 102 от ЗДвП и неговата отговорност е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

              В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя А., който установява с показанията си изложените в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. От показанията на свидетеля се установява още, че жалбоподателят сам е обяснил, че автомобилът му е предоставен за ползване от баща му и че не е изяснявано, защо колата е било управлявана от У., която е фактическа съжителница на М..

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по следните съображения:

        Съставенят акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са незаконосъобразни от формална страна.

       Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда вида и размера на следващото се административно наказание  на собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество. Посочената разпоредба е санкционна и същата кореспондира с установената в чл.102 от закона забрана за посочените в нея субекти да предоставят МПС на водач, който е под въздействие на алкохол или неправоспособен такъв.

     Същевременно в настоящия случай, според съдържанието, както на АУАН, така и на НП издадено въз основа на него, санкционираното нарушение се изразява в това, че жалбоподателят е допуснал и предоставил управлението на л.а. “Опел Астра” с рег. № *** на неправоспособен водач – С. У.  Такова описание на осъщественото от жалбоподателя нарушение, не отговаря, както на изискванията на чл. 42 т.4, така и на тези на  чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Допускането и предоставянето управлението на МПС на лице, спадащо към категорията на изброение в тези текстове от закона, очевидно се разграничава от правната норма. Касае се до различни изпълнителни деяния, консумиращи признаците на административно нарушение. Обективираното поведение на субекта на същото, би могло да осъществява алтернативно едно от тях, но не и кумулативно двете – допускане и предоставяне, тъй като едното се реализира посредством действие, а другото посредством бездействие. Ето защо и от направеното описание на санкционираното нарушение не би могло да се заключи какво нарушение е приел административнонаказващият орган да е установено, респективно какво е санкционирал.

      По тези съображения и атакуваното НП се явява незаконосъобразно от формална страна и като такова следва да бъде отменено изцяло. Липсата на изискуемата от правната норма фактическа индивидуализация на санкционираното нарушение прави невъзможно за субекта на адимнистративно нарушение да разбере какво точно му се вменява в отговорност, нарушавайки гарантираното му от закона право на защита, като  същевременно лишава съда от възможността за преценка законосъобразно ли е ангажирана от административнонаказващия орган тази отговорност.

         Ето защо и по изложените съображения, като незаконосъобразно от формална страна, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

         Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000010/22.01.2015 г.  на  началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 102 от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП на  А.Н.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: