№ 556 28.12.2015 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и пети ноември
две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 692 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Л.Р. против
наказателно постановление № 37- 0000392/05.09.2015 г. на началника на ОО “АА” Разград, с което за
нарушение на чл. 18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните
превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че като законосъобразно наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.07.2015 г. служители на ОО “АА” гр. Разград, в близост до
археологическия музей в града, извършили проверка на документите на водача на
т.а. м. “Мерцедес 814” с рег. № *****, категория N2. Проверяващите приели, че с автомобила се осъществява
превоз за собствена сметка на товари, с маршрут на движение от гр. Разград до
гр. Лозница. Последното обстоятелство
счели за установено въз основа на съдържанието на представената от водача
заповед от 23.07.2015 г. издадена от ЕТ “К.97.И.А”, на основание чл. 18
т.4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. и въз основа на
факта, че на превозното средство имало поставена табела за извършване на този
вид превоз. При проверката Р. не бил в състояние да представи трудовия договор за
назначение, съдържащ името на ръководителя, водача, дата на сключване и срок на
договора. Ето защо актосъставителят – св. М. – Д., приела, че с поведението си водача е извършил нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка, за което
съставила АУАН с бл. № 208309/23.07.2015
г., в който отразила горните обстоятелства. Актът бил предявен и подписан от
жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. В тридневния срок за
възражения, жалбоподателят представил пред административнонаказващия орган
трудов договор № 94/08.11.2011 г. сключен между него в качеството му на
работник, заемащ длъжността “шофьор” и ЕТ “М.М.А.”.
Въз основа на акта на
05.09.2015 г. било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на
нарушението идентично с даденото му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова
по чл. 18 т.1 от Наредба № Н-18/08 г. и административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана с нлагане на административно наказание “глоба” в
размер на 500 лв. на осн. чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от
лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна следните съображения:
Като издадено от компетентния орган,
по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществено ли е
санкционираното нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът
намира следното:
Посочената за виновно нарушена разпоредбата
на чл. 18 т.1 от Наредба № Н-18/08 г. , задължава водача, осъществяващ превоз
на товари за собствена сметка да представи заверено копие на трудовия договор,
с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на
работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен
договора, при поискване от контролните органи. Следователно един от признаците
пряко относими към съставомерността на нарушението е вида на осъществявания
превоз, а именно – такъв за собствена сметка. За да приеме, че в случая
жалбоподателя е извършвал такъв, административнонаказващият орган е изходил от
съдържанието на поставената на превозното средство табела и издадената на
основание чл.18 т.4 заповед от 23.07.2015 г. на лицето, за чиято сметка се
извършва превоза- ЕТ “К.-97-И.А.”. Същевременно, видно от съдържанието на
представения от жалбоподателя трудов договор, той не е бил в трудовоправни
отношения с последно посочения търговец. Всъщност такива изявления
жалбоподателят е направил още пред контролните органи при проверката на
23.07.2015 г. В тази насока освен посочените по – горе документи,
административнонаказващият орган е следвало да изясни собствеността върху
превозното средство управлявано от жалбоподателя, както и търговските
взаимоотношенията между неговия
собственики и лицето посочено като такова, за чиято сметка е извършван
превоза, при положение че те са различни. Ето защо и недоказано е обстоятелството,
че вида на осъществявания от Р. превоз е бил такъв за собствена сметка,
съгласно дадената легална дефиниция на понятието в пар.1 т.4 б.”а” от ДР на
ЗАПревози, съгласно която “превоз за собствена сметка” е “превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със
собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът..”.
Освен това, при липсата на твърдения за
наличието на трудов договор между жалбоподателя и лицето, посочено като такова,
за чиято сметка се извършва превоза и при представен такъв между водача и трето
лице, то се налага извода, че поведението на Р. не може да бъде подведено под
отговорност по реда на чл. 93 ал.2 от ЗАПревози, предполагащ невъзможност за
представяне на изискуемия по чл. 18 т.1 от Наредбата документ към момента на
проверката, а не липсата на такъв въобще, което би било основание за
санкционирането му по чл. 93 ал.1 от Закона.
И доколкото в тежест на
административнонаказващиято орган бе да докаже всички относими към
съставомерността на нарушението фактическо обстоятелства, което не бе сторено в
настоящото производство, то и атакуваното НП следва да бъде отменено, изцяло като
незаконосъобразно.
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37- 0000392/05.09.2015 г. на началника на ОО “АА” Разград, с което за
нарушение на чл. 18 т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка на С.Л.Р. на основание чл. 93 ал.2 от Закон за автомобилните
превози е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: