Мотиви към  Присъда  №595/17.12.2015г., постановена по НЧХД №190/2015г. по описа на Разградския районен съд .

                  Постъпила е тъжба от С.К.К. срещу Н.Х.Х. *** с обвинение за това, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в прободно – прорезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с оток и болезненост на същите, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. 

Тъжителят   е предявил и граждански иск срещу   подсъдимия за сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. Претендира се и сумата от 5000 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

Първоначално тъжбата е предявена и срещу лицето Г.Н.М., но е отгеглена в тази част и срещу същия делото е прекратено.

В заседанието пред РРС защитникът на тъжителя поддържа тъжбата.

 Подсъдимият дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.  

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Н.Х.Х.  е родена на ***г***. Същият е женен. Към момента на деянието не е бил осъждан – осъждан е впоследствие.

Ад. М. е дъщеря на подсъдимия Н. Х.. През 2013г. тя се записала в курсове за фризьорство, които били организирани от ЕТ “Бети – Орва – Б. Н.” – гр.Разград. Ръководител на курсовете бил тъжителят С. К., който бил фризьор – стажант при посочения ЕТ. По силата на граждански договори от 10.05.2013г. тъжителят се задължил към търговеца да проведе квалифицирано обучение по професия “Фризьорство”  по проект “Квалифицирано обучение на фризьори” по схема за безвъзмездна  финансова помощ, като лектор по теория и практика с хорариум от 172 лекторски часа за периода от 13.03.2013г. до 14.06.2013г. и от 488 лекторски часа за периода от 15.06.2013г. до 17.09.2013г. От своя страна търговецът се задължил да му заплаща възнаграждение за всеки учебен час. В групата на тъжителя била записана и обучаващата се А. М. -  дъщерята на подсъдимия. На 14.06.2013г. бил проведен изпит на обучаващите се курсисти, като председател на изпитната комисия бил тъжителят. М. не издържала изпита.  Резултатът й бил обявен веднага след провеждането му -  сутринта на 14.06.2013г. Вечерта на същата дата тъжителят бил в  обекта на едноличния търговец в гр. Разград, ул. Иван Вазов №5, където обучавал нова група курсисти. Около 20, 00 часа в помещението влезли подсъдимият Н. Х. и Г. М. – съпруг на дъщерята на подсъдимия А. М.. Двамата били непознати за присъстващите. Попитали кой е С. и след като той им отговорил, двамата се приближили до него и го  издърпали в коридора пред помещението на обучаващите се и затворили вратата след себе си. Докато го дърпали към коридора подсъдимият заявил на тъжителя, че е баща на А. М., а Г. М. казал, че е неин съпруг и му поискали обяснение защо е скъсана на изпита. Сред обучаващите се, които останали в помещението, били свидетелките И., Г., С.  А. и Р. А., които се притеснили, дочувайки викове от коридора където били тъжителят и двамата новодошли. Св. Р. А. отворила за момент вратата към коридора и видяла подсъдимият и Г. М., двамата с гръб към нея, да изтикват тъжителя в ъгъла на коридора. Свидетелката не видяла добре какво се случило. Н. Х. и Г. М. притиснали тъжителя към ъгъла на коридора, като подсъдимият Н. Х. извадил нож, който насочил към тъжителя, търсейки му сметка за това, че дъщеря му е скъсана на изпита. С. К. опитал да се защити, вдигайки ръце към лицето си, но подсъдимият, размахвайки ножа срещу него, му нанесъл удар с него  в лявата му длан докато тъжителят  опитвал да прикрие лицето си с ръце. При това на тъжителя била нанесена прободно – прорезна рана в лявата длан. След като отправили още заплашителни реплики към тъжителя подсъдимият и Г. М. си тръгнали. Малко след това в стаята при свидетелките се върнал тъжителят и свидетелките видели, че дланта на лявата му ръка е окървавена. Свидетелките го попитали какво е станало и тъжителят обяснил, че подсъдимият Н. Х. /описал го като по- възрастния от двамата/ го е убол в ръката с нож. Междувременно свидетелките се обадили в полицията и на мястото пристигнал полицейски екип и присъстващите обяснили на полицейските служители какво е станало. Тъжителят бил прегледан  в СО към МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград, откъдето му било издадено съдебно-медицинско удостоверение за прегледа.

На тъжителят били издадени болнични за временна нетрудоспособност за времето от 17.06.2013г. до 29.08.2013г.

При първоначалното разглеждане на делото /по нчхд №81/2014г. на РРС/ е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е изслушана и от настоящия съдебен състав. Експертизата установява, че в резултат на инцидента пострадалият е получил прободно-прорезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с лек оток на същите. Налице е нараняване на клонче срединния нерв в областта на дланта, с намалена чувствителност /сетивност/ и болезненост на втори и четвърти пръст на ръката. Описаното увреждане е резултат от нараняване с предмет с остър връх и режещ ръб. Същото е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Поради нараняването на клонче на средния нерв в областта на дланта, оздравителния процес е бил по-продължителен, предвид професията на тъжителя.

Назначена е и съдебно –счетоводна експертиза, според която следващите се на тъжителя  по граждански договор №8/10.05.2013г. възнаграждения възлизат в размер на 4880лв – по 10 лв на час за договорените 488 лекторски часове.

Разпитана е св. Б. Н. – майка и работодател на тъжителя. От думите и се установява, че след инцидента С. К. бил много унижен и подтиснат. Поради дългия болничен не могъл да изпални гражданският си договор.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като се позовава на показанията на свидетелите Т. И., К.Г., С.  А. и Р. А., Б. Н., И. И. /полицейски служител, който е разпитал пострадалия и свидетелите след инцидента/, заключенията на експертизите, писмените доказателства. Подсъдимият отрича, да е използвал нож срещу тъжителя – твърди, че държал ключ от автомобил в ръката си и не бил удрял тъжителя. Тези обяснения на подсъдимия не се кредитират от съда. Свидетелките Т. И., К.Г., С.  А. и Р. А. са видели как подсъдимия и придружаващият го Г. М. извеждат насила тъжителя от помещението, където се обучавали. Свидетелката Р. А. е Р. А. е видяла и как го притискат в ъгъла на коридора, а след това всички са видели нанесената му рана в ръката. Затова и няма съмнение, че подсъдимият и придружителят му са нападнали тъжителя. Действително никой от свидетелките, които останали в помещението, където се провеждало обучение, не е видял ножа на подсъдимия, но твърденията на тъжителя в тъжбата, че именно подсъдимият го е ранил с нож според съда не подлежат на съмнение. Експертизата сочи, че увреждането е причинено с предмет с остър връх и режещ ръб, като вещото лице допуска, че може и да е от нож, може и от ключ. С оглед твърденията на пострадалия, изложени в тъжбата,  съдът намира, че става дума именно за употребен срещу него нож. Пострадалият, в качеството си на тъжител, няма качество на свидетел по делото. В този смисъл неговите изложения в тъжбата са твърдения, които обаче според съда се доказват от събраните по делото  доказателства. Пострадалият е обяснил веднага след инцидента на свидителките в обекта, че именно подсъдимият Н. Х.  го е ранил с нож и очевидно не става дума за някаква светкавично скалъпена от него версия, а за явно реално предаване на фактите. Същественият момент е дали подсъдимият е действал умишлено или пък не е имал реално намерение да нарани пострадалия, а само да го сплаши психически, при което да го е ранил непредпазливо. Съдът намира, че в случая следва да се приеме за доказана именно умишлената проява от страна на подсъдимия при нанасяне на процесната рана на пострадалия. Този извод произтича от цялостната логика на разглеждания случай. Подсъдимият съзнателно е извадил нож срещу пострадалия, заплашвал го е с него и пострадалият опитал да се защити, при което подсъдимият е употребил този нож срещу пострадалия. Затова според съда тук не може да се говори за неволна проява, а за съзнателно поведение на подсъдимия. Нанасяйки прободно-прорезната рана на пострадалия подсъдимият е действал с пряк умисъл – той е съзнавал, че употребява нож срещу опитващият да се предпази тъжител, употребил е този нож за да сломи опитите му да се предпази с ръце, а от това следва ясният извод, че подсъдимият при всички случаи е съзнавал, че така ще го нарани и очевидно това е целял.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Н.Х.Х.    е осъществил  състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като на 14.06.2013г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.К. ***,   изразяваща се в прободно – прорезна рана по дланта на лявата ръка, проникваща в меките тъкани на дланта, с оток и болезненост на същите, което увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя.  Подсъдимият  недопустимо е употребил нож срещу пострадалия, нанесъл му е удар в ръката с този нож, като така му е причинил  уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.  

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Н.Х. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му  от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимият не е бил осъждан към момента на деянието – осъден е впоследствие. Не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК  предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като отегчаващо обстоятелство агресивният начин по който в случая е причинено уврежадането на пострадалия. От друга страна данните по делото не дават основанние подсъдимият да бъде определян като лице с висока степен на обществена опасност. При това съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание глоба над минималния размер, но под средния по закона, а именно глоба в размер на 1500 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалия  граждански иск за неимуществени вреди. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, претърпяно унижение с оглед начина на нанасяне на увреждането, обстоятелството, че в определен период пострадалият не е могъл да упражнява професията си.  При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалия неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД.  В останалата му част /в частта му над 1000 лв до 5000 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта /14.06.2013г./ до окончателното изплащане.

Колкото до предявеният иск за имуществени вреди то същият е недопустим в това производство. Доколкото обвинението е свързано с причинена телесна повреда, то предмет на гаждански иск в настоящия процес могат да бъдат само неимуществени вреди, тъй като евентуалните имуществени вреди биха произтекли от друго основание, свързано и  с неизпълнение на договорно задължение на тъжителя. Ето защо производството по иска за имуществени вреди следва да се прекрати.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от последния разноски  по делото в размер на 518 лв /включително  разноските при предходното разглеждане на делото/.

Подсъдсимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 80 лв за деловодни разноски, направени от бюджета на съда.  

Тъжителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 80 лв за разноски във връзка с иска за имуществени вреди /възнаграждения за вещото лице по счетоводната експертиза при новото разглеждане на делото/, по който иск делото е прекратено.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: