МОТИВИ към ПРИСЪДА № 591/16.12.15 г. по НОХД № 430/15 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия А.И.К. е за това, че за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2015 г. в гр. Разград, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете И.А.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К.И.Д. с решение № 204/26.07.2011 г. по гр.дело № 949/2011 г. по описа на РРС, влязло в сила на 30.08.2011 г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41 месечни вноски на обща стойност 3 280,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Производството по отношение на подсъдимия се е развило по реда на чл. 269 ал.3 от НПК.

Защитата на подсъдимия моли за наказание “лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като й наложи 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с признанията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №204/26.07.2011 г. по гр.дело № 949/2011 г. по описа на РРС, влязло в сила на 30.08.2011 г. , подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете И.А.И., в размер на 80,00 лв., чрез нейната майка и законен представител К.И.Д.. След постановяване, на посочения съдебен акт, подсъдимият заплатил три месечни вноски за издръжка, след което спрял да изпълнява задължението си до края на инкриминирания в обвинението период.

От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява още, че подсъдимият не притежава земеделски земи и гори в землището на територията на част от област Разград и на територията на област Търговище /л.79, 81 от ДП/, не е получавал помощи от Д “СП” Разград и Д “СП” Търговище/л.66 и л.68/, не е бил регистриран в БТ Разград и БТ Търговище през инкриминирания период и не е получавал обезщетения за безработица/л.75 и л.77 от ДП/, на негово име няма регистрирани МПС/л.83/, както и че по негова партида в АВ СВ гр. Разград и СВ гр. Търговище, няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество/л.71 и л.73 от ДП/. През инкриминирания период, видно от предоставената справка от НАП ТД Варна, офис Търговище подсъдимият е работил по трудов договор за периода от 03.04.2013 г. до 10.06.2013 г. на длъжност “машинен оператор производство мебели” при основно трудово възнаграждение от 310,00 лв. Размерът на изплатената от подсъдимия издръжка и обстоятелството, че К. след заплащане на три месечни вноски е спрял да изпълнява съдебно установеното си задължение за даване на такава, се установява от показанията на майката на малолетното дете– св. Д.. Изяснено е още от доказателствата по делото, че на детето е изплащана издръжка от община Лозница, в рамките на образуваното ИД № 204/2011 г. по описа на СИС при РРС, възлизаща за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2015 г. в общ размер на 2040,00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие посочени по – горе писмени доказателства, както и въз основа на прочетените и приобщени към доказателствата по делото по предвидения в НПК ред, показания на свидетелката Д. дадени в хода на досъдебното производство, които като взаимно допълващи се и непротиворечиви, съдът кредитира.

Подсъдимият е осъждан, с налагане на ефективни наказания “лишаване от свобода “ за извършени престъпления по чл. 343б и чл.343в ал.2 от НК, последното от които е изтърпяно на 28.11.2011 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила на на 30.08.2011 г. решение № 204/26.07.2011 г. по гр.дело № 949/2011 г. по описа на РРС да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лв. на свой низходящ – детето си И.А.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К.И.Д.. Събраните по делото доказателства установяват, че задълженията за ежемесечна издръжка през инкриминирания в обвинението период, чието начало според обвинителния акт е 01.12.2011 г., с изключение на три месечни вноски, не са били изпълнявани от подсъдимия. Безспорно установеното неплащане на дължимите месечни вноски в инкриминирания от обвинението период, представлява неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществявайки състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същевременно началния момент от който поведението на К. е съставомерно е след неплащането на двете последователни месечни вноски, съгласно посочената по- горе разпоредба на наказателния закон. При това положение, след като държавното обвинени сочи а така се установява и от доказателствата по делото, плащането на три месечни вноски относими към първоначалния период след влизане на решението в сила, следва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнила задължението си да заплати 39 месечни вноски в общ размер на 3 120,00 лв. Както бе посочено и по горе по този начин - с пълното неизпълнение на задължението за издръжка за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2015 г., К. е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща парични средства за издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна. По отношение несъставомерния по смисъла на НК период на неплащането на издръжката от 01.12.2011 г. до 01.02.2012 г., по изложените по – горе съображения, подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

При липсата на предпоставките посочени в чл. 55 от НК, наказанието на К. следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, съдът намира че съответно на тежестта на деянието и дееца е наказанието “пробация” от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК. При определяне вида и размера на следващите се пробационни мерки, съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства, тези касаещи степента на обществена опасност на подсъдимия, която е осъждан с налагане на наказания “лишаване от свобода”, макар и не за тежки умишлени по смисъла на НК престъпления. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде преценено оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство. Като отегчаващи обстоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние, изразяващо се в неплащане на парична издръжка за значителен период от време и на значителна стойност. В тази насока като смегчаващо обстоятелство, бе преценено това че липсват доказателства през инкриминирания период подсъдимият да е реализирал постоянни или на значителна стойност доходи. По така изложените съображения, съдът намира че наказанието следва да бъде определено при относителна равностойност на отегчаващите и смегчаващи отговорността обстоятелства и на подсъдимия следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от две години, всяка от тях. Намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и дееца и посредством него в пълнота ще бъдат постигнати посочените в чл. 36 от НК цели, като същевременно ще бъдат съхранени и интересите на детето спрямо които подсъдимия има задължение за издръжка.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ