МОТИВИ към ПРИСЪДА № 609/23.12.15 г.  по НОХД № 493/15 г. по описа на РРС

             

              Обвинението срещу подсъдимата А. Кр. К. е за това, че за времето от 09.07.2009 г. до 30.06.2015 г. в гр. Разград, след като е осъдена да издържа свой низходящ – малолетното си дете Е.Ю.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Ю. Б. Т. с решение № 28/08.04.2009 г. по в.гр.д. № 413/2008 г. на РОС и протоколно определение от 05.12.2012 г. по гр.дело № 164/2012 г. по описа на РРС, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 72 месечни вноски на обща стойност  4 916,78 лв. -  престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

               Подсъдимата признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие да не бъдат събирани доказателства за тях и производството по делото се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

             Защитата на подсъдимия моли за наказание пробация, редуцирано по реда на чл.58а от НК.

         Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна, като й наложи наказание “пробация”, включващо задължителните пробационни мерки и пробационна мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 1 година, всяка от тях.

        Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с признанията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

          С решение № 28/08.04.2009 г. по в.гр.д. № 413/2008 г. на РОС, влязло в сила на 09.07.2009 г., подсъдимата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е.Ю.Т., в размер на 60,00 лв., чрез неговия баща и законен представител Ю. Б. Т., считано от влизане на решението в сила. Впоследствие с протоколно определение от 05.12.2012 г. по гр.дело № 164/2012 г. по описа на РРС, била одобрена постигната между родителите на малолетното дете спогодба, с която размерът на дължимата от подсъдимата издръжа бил увеличен от 60,00 лв. на 80,00 лв. След постановяване, както на първия, така и на втория от посочените съдебни актове, подсъдимата не изпълнявала задължението си за изплащане на издръжка до края на инкриминирания в обвинението период.

     От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява още, че подсъдимата не притежава земеделски земи и гори в землището на територията на  част от област Разград и на територията на област Русе /л.40, 94 от ДП/, не е  получавала парични обезщетения за безработица/л.26,86 от ДП/, не е получавала помощи от Д “СП” Разград/л.38/, не е бил регистриран в БТ Разград и БТ Русе през инкриминирания период/л.84, 92/, на нейно име няма регистрирани МПС/л.36, 82/, както и че по нейна партида в АВ СВ Разград и СВ Русе, няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество/л.24, 105 от ДП/. През инкриминирания период, видно от предоставената справка от НАП ТД Варна, офис Русе подсъдимата е работила 11.05.2010 г. до 16.07.2010 г., като “сервитьор” при основно трудово възнаграждение от 320,00 лв; от 10.08.2010 г. до 15.09.2010 г. на същата длъжност с договорено трудово възнаграждение 170,00 лв./л. 99-101/. Уведомлението за регистриран с подсъдимата трудов договор, считано от 13.02.2012 г. е заличено от работодателя на 17.02.2012 г. /л. 39/. Обстоятелството, че К. въобще не е изплащала дължимата от нея издръжка на малолетното си дете, се установява от показанията на бащата на последното – св. Т..

        Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство икономическа експертиза вмененото на подсъдимата по силата на посочените по – горе съдебни актове задължение за издръжка през инкриминирания в обвинението период възлиза общо на 4 756,78 лв. за седемдесет месеца.

         Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства и тези приети от съда в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на свидетелкя Т., които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите подкрепят и направените от подсъдимата самопризания на относимите към съставомерността на престъплението факти изложени в обвинителния акт, поради което като истинни, съдът намира, че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка.

              Подсъдимата е неосъждана.

             Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

          С деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последната е била осъден с влязло в сила на 09.07.2009 г. решение № 28/08.04.2009 г. по в.гр.д. № 413/2008 г. на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ – детето си Е.Ю.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Ю. Б. Т., размерът на която е бил увеличен от 60,00 лв. на 80,00 лв., по силата на одобрената с протоколно определение от 05.12.2012 г. по гр.дело № 164/2012 г. по описа на РРС, споразумение.  Събраните по делото доказателства установяват, че задълженията за ежемесечна издръжка през инкриминирания в обвинението период, чието начало според обвинителния акт е 09.07.2009 г., не са били изпълнявани от подсъдимата. Плащане не е извършено за нито един от месеците след влизане в сила на посочените съдебни актове. Безспорно установеното неплащане на дължимите месечни вноски в инкриминирания от обвинението период,  представлява неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществявайки състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същевременно началния момент от който поведението на К. е съставомерно е след неплащането на двете последователни месечни вноски – тези за м. юли и м. август 2009 г. При това положение следва да се приеме, че подсъдимата не е изпълнила  задължението си да  заплати 68 месечни вноски в общ размер на 4 796,78 лв. Както бе посочено и по горе по този начин - с пълното неизпълнение на задължението за издръжка за периода от 09.09.2009 г. до 30.06.2015 г., К. е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимата да е била в обективна невъзможност да заплаща парични средства за издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимата е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимиата е знаела за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , тя не е изпълнявала същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускала /примирила се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/.  Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна. По отношение несъставомерния по смисъла на НК период на неплащането на издръжката от 09.07.2009 г. до 09.09.2009 г., по изложените по – горе съображения, подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение.

        Съставомерността на поведението на подсъдимата, предпоставя и признаването й за виновна в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

       При липсата на предпоставките посочени в чл. 55 от НК, наказанието на К. следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, съдът намира че съответно на тежестта на деянието и дееца е наказанието “пробация” от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК. При определяне вида и размера на следващите се пробационни мерки, съдът отчете като смегчаващи отговорността обстоятелства, тези касаещи степента на обществена опасност на подсъдимата, която не е осъждана. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде преценено и оказаното от същата съдействие за разкриване на обективната истина по делото и изразеното от нея критично отношение към престъплението. Като отегчаващи обстоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние, изразяващо се в неплащане на парична издръжка за значителен период от време и на значителна стойност. В тази насока като смегчаващо обстоятелство, бе преценено това че липсват доказателства през инкриминирания период подсъдимата да е реализирала постоянни или на значителна стойност доходи. По така изложените съображения, съдът намира че наказанието следва да бъде определено при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства и на подсъдимата следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от една година, всяка от тях. Намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и дееца и посредством него в пълнота ще бъдат постигнати посочените в чл. 36 от НК цели, като същевременно ще бъдат съхранени и интересите на детето спрямо които подсъдимата има задължение за издръжка. Видът на определеното на подсъдимия наказание, прави неприложима и разпоредбата на чл. 58а от НК, независимо от процесуалния ред, по който се е развило настоящото съдебно производство.

      Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, предпоставя и осъждането й да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

 

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                                           

                                                                            

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ