Мотиви към Решение №572/03.12.2015г., постановено по НАХД №643/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемата С.Ф.И. *** за това, че на 04.10.2012г. в гр. Разград е потвърдила неистина – че е изгубила личната си карта и зидграничния си паспорт, в писмена декларация от 04.10.2012г., подадена по силата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а в Министерството на отбраната или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина” пред орган на властта – група “Български документи за самоличност” при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно че е изгубила личната си карта и задграничния си паспорт– престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като й бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемата.

Обвиняемата не е намерена на известния й адрес, налице са данни, че се намира извън пределите на Р България и делото е разгледано в нейно отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4 от НПК. Назначеният й служебен защитник моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо обвиняемата, изтъквайки, че обвинението не е доказано. Алтернативно моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемата С.Ф.И. е родена на ***г*** и е с постоянен адрес ***. Същата е омъжена, неосъждана.

Обвиняемата С. И. е български гражданин. На 11.06.1999г. и бил издаден граждански паспорт серия Л №3412088. До м.септември 1999г. българските граждани удостоверявали самоличността си с граждански паспорт и обикновен задграничен паспорт. След това на лицата се издават лична карта и задграничен паспорт. На обвиняемата не били издавани обикновен задграничен паспорт, лична карта и задграничен паспорт. Въпреки това по неустановен начин и в неустановено време, тя напуснала Р България и се установила в Р Турция. На 04.10.2012г. обвиняемата влязла в Р България през ГКПП Малко Търново с временен паспорт №912032274, издаден на 02.10.2012г. от Българското консулство в гр. Истанбул, Р Турция. Въпреки, че била наясно, че никога не е притежавала лична карта и задграничен паспорт, още същия ден /04.10.2012г./ тя отишла в ОД на МВР – Разград, в Група “Български документи за самоличност”, където заявила на св. Н. Д. – системен оператор в Група “БДС”, че е изгубила личните си документи. Св. Н. Д. предоставила на обвиняемата И. бланка за декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на Български лични документи. Обвиняемата лично и в присъствието на свидетелката попълнила бланката, като написала, че на 21.08.2012г. е изгубила личната си карта и задграничния си паспорт. Подписала се в графа “Декларатор”. Св. Д. обработила декларацията и я завела с вх. №908/04.10.2012г.

Св. Д. извършила справка в национална база данни и установила, че обвиняемата С. И. притежава само граждански паспорт – 98 серия Л №3412088, издаден през 1999г. Обвиняемата представила на свидетелката временен паспорт за завръщане в Р България №912032274, издаден от Генералното консулство – Истанбул, Р Турция. Понеже обвиняемата не носила други документи, тя била върната като и било указано да се снабди с удостоверение за раждане и документ за постоянен адрес.

На 09.10.2012г. И. отново се явила в Група “БДС” и лично попълнила и подписала Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин. Св. Г. А. – системен администратор в Група “БДС” при ОД на МВР – Разград приела заявлението с вх. №7835/09.10.2012г. и снела биометрични данни на обвиняемата. Направила проверка в картона на обвиняемата - т.нар. П-16, изпратен от гр. София, относно снимката на лицето от документа, издаден за първи път. Обвиняемата подала заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. №53718/09.10.2012г. за издаване на паспорт /задграничен паспорт/. Св. Р. П. – системен оператор в Група “БДС” при ОД на МВР – гр. Разград, направила справка за обвиняемата И. в адресна справочна картотека /АСК/, като отбелязала това съкращение в горния десен ъгъл на Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. №7835/09.10.2012г., подадено от обв. И.. Св. П. изплатила цялото заявление на полицейския инспектор за идентификация на лицето, понеже липсвал какъвто и да е снимков материал за това от 2000г. насам. След извършената идентификация по чл.61 и чл.62 от ЗМВР на лицето С.Ф.И., полицейският инспектор Й. Г. удостоверил в докладна записка, че попълнените данни и снимка отговарят на действителността. След изготвянето на документите на 31.10.2012г. обв. И. се явила пред св. П. и лично се подписала пред нея, че получава лична карта и паспорт, като връща пасаван /временен паспорт/ с №912032274 и зелен паспорт серия Л №3412088.

Назначена е графологическа експертиза, която установява, че ръкописният текст и подписа посочен в описаната декларация в графата “декларатор” в Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС, с вх. №908/04.10.2012г. са изпълнени от обвиняемата С. И..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Обвиняемата не се признала за виновна, заявила е в разпита си на досъдебното производство, че документите й са откраднати. Тези й твърдения се оборват от събраните писмени и гласни доказателства от които се установява, че на обвиняемата изобщо не са издавани лична карта и задграничен паспорт. С оглед всички данни по делото съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за доказани по несъмнен начин.

Така с деянието си обвиняемата И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 04.10.2012г. в гр. Разград е потвърдила неистина – че е изгубила личната си карта и зидграничния си паспорт, в писмена декларация от 04.10.2012г., подадена по силата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а в Министерството на отбраната или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина” пред орган на властта – група “Български документи за самоличност” при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно че е изгубила личната си карта и задграничния си паспорт. В случая обвиняемата е попълнила пред органите на властта декларация в която отразила неверните обстоятелства, че личната й карта и задграничния й паспорт са изгубени. Обвиняемата е действала с пряк умисъл – напълно целенасочено.

При определяне на наказанието на обвинаемата С. И. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемата явно няма други противообществени прояви, намира, че на същата следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето й.

С оглед изхода на делото обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: