Мотиви по Наказателно дело 654/2015г.

Мотиви към Присъда №569/01.12.2015г., постановена по НОХД №654/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.М. *** за това, че за времето от 01.09.2012 г. до 05.07.2015 г. в с. Просторно, обл. Разград е изтезавал малолетното дете – синът си П.К.М., роден на *** г. намиращо се под негови грижи, като му е нанасял системно удари с ръце и камшик по тялото му, като извършеното не представлява по- тежко престъпление – престъпление по чл.187 от НК.

Срещу подсъдимия К.М.П. е повдигнато обвинение и за това, че на 05.07.2015 г. в с. Просторно, обл. Разград е причинил на малолетното дете – П.К.М., роден на *** г. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК лека телесна повреда изразяваща се в следните травматични увреждания:

ПО ГЛАВАТА: бледосинкаво кръвонасядане над външния край на лява вежда, върху външния очен ъгъл и встрани от него на диаметър 1.5 0 2.00 см.;

на лява буза – характерни линейни ивицести бледосинкавочервеникави кръвонасядания с дължина 3.5 – 4.00 см., с просветлявания между контурите около 1 см. / общо три на брой в посока отгоре/надолу и отвътре / навън/;

кръвонасядане на горната половина на лицевата повърхност на лява ушна мида и по – интензивно по задната повърхност на същото място;

червеносинкаво кръвонасядане в горните две трети на лицева и задна повърхности на дясна ушна мида;

червеникаво кръвонасядане на меки тъкани в средната част на тялото на долна челюст от дясната страна на диаметър 1.5 см.;

вертикална рана около 1 см., с неправилно разкъсани ръбове, към предверието на устната кухина, в средната част на горна устна от лявата страна на моровеещо кръвонасядане около левия устен ъгъл;

ПО ТЯЛОТО: върху тялото на лявата лопатка – две успоредни нехомогенно ивицести и с просветлявания червеникави кръвонасядания, леко косо отгоре / надолу и отвън/ навътре с дължина около 7 см.;

Върху средната част на дясната лопатка, през мишничната линия и към задна повърхност на мишницата – почти хоризонтално същото кръвонасядане с дължина 11 см.;

В долната част на гръдния кош от дясната страна и към кръстцова област – същото кръвонасядане около 8 см., но хомогенно в долната си половина;

От ъгъла на лява лопатка и надолу върху десния голям задничен мускул, в общо направление – две отделни такива кръвонасядания с нехомогенни контури и просветляване с дължина 10 см. и 9 см., като долното е с неправилна “S” – образна извивка;

Успоредно на описаните кръвонасядания – от левия кант на тялото, надолу и навътре върху левия голям задничен мускул – същото кръвонасядане с дължина 14 см. и от средата му;

Хоризонтално друго такова почти изцяло през долната част на поясна област с дължина 12 см.;

Две успоредни отграничени ивицести кръвонасядания с просветлявания върху долновъншния квадрант на левия голям задничен мускул с дължина около 4 см.;

Зад ляво предно горно хълбочно бодило и към най- горната част на външностранична повърхност на ляво бедро – още три контурни кръвонасядания – най – външното с успоредни прави очертания в горната част и нехомогенно в долната с “L” – образен ход, дължина 8 см.; средното – ивицесто с просветляване само в средната трета, дължина 11 см.; най – вътрешното с по- висок строеж, дължина 14 см.;

В горната част на левия кант на гръдния кош, под мишницата, симетрично кръстосано контури с малки просветлявания на обща площ 4.5/2.5 см.;

На гърдите – от горновътрешният квадрант на големия ляв гръден мускул към долновътрешният квадрант на същия мускул от дясната страна, леко дъговидно с гръб на дъгата нагоре, нехомогенно, с точковат вид – две червеникави кръвонасядания – горното 7 см. и долното 10 см.

ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК:

Центрирано ивицесто червеникаво кръвонасядане и с точковат вид по съседство, разположено по външностранична повърхност на горна трета на мишницата с обща площ 5/3 см.

Успоредни контури с просветляване между тях и сключени само в горната част, върху долната трета на същата повърхност, косо отгоре / надолу и отзад / напред/ 5/1.5 см.

Две успоредни кръвонасядания с добре очертани линейни контури и просветляване с направление отгоре / надолу и отпред/ назад с дължини 6 см. за горното и 4 см. за долното.

Под китковата линия, по гърба на длънта, с общо линейни пресичания, кръвонасядане с обща площ 6/2.5 см.

ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК:

По лицевата повърхност на горна трета на мишницата, в близост до мишничната ямка – две насложени линейно контурирани кръвонасядания с просветлявания, отгоре /надолу и отвън/навътре, дължини по 3.5 см.;

Почти успоредно и в средната трета на външностраничната повърхност на мишницата още две такива кръвонасядания – горното 7 см. и долното 4 см.

В горната трета на външностранична повърхност на предмишницата – две кръвонасядания с линейни контури и просветляване отгоре/надолу и отпред/ назад 5 см., за горно и 2 см. за долното;

Дълбоко, под нивото на околната кожа във вътрешната половина и по-повърхностно във външната, охлузване покрито с червеникава коричка, косо отгоре/надолу и отвън/навътре в най- горната част на гръбна повърхност на предмишницата 5/1.3 см.;

ЛЯВО БЕДРО:

Дъговидно, с гръб на дъгата нагоре, червеникаво нехомогенно линейно кръвонасядане в горна трета на външностранична повърхност с дължина 10 см. и

Хоризонтално такова кръвонасядане в долна трета на същата повърхност 3 см.;

Дълбоко охлузване на кожата с отслоена по периферията кафява кора, на места – частично отпаднала с общ размер 4/1.8 см. върху предно горно хълбочно бодило от дясната страна/давност поне от 1 седмица/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответни наказание.

Пострадалият П.К.М. е конституиран като частен обвинител срещу подсъдимия, като обвинението се поддържа от назначения му особен представител.

Съдебното производство по отношение на подс. П. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.М.П. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, неженен, работи, неосъждан

Подсъдимият К.П. и свидетелката С.С. живеели на семейни начала от 1995 г. От съвместното си съжителство имали две деца - M., понастоящем на 21 години и П. роден на ***г. Подсъдимият и св. С. живели заедно с децата си в с.Просторно, в дома на родителите на първия.

Семейството се занимавало основно с отглеждането на животни, в която дейност били ангажирани св. С.С. и по-големия им син M.. Подс. К.П. работел като стрелочник в гара Просторно.

При навършване на 8-9-годишна възраст на по-голямото момче -M., подс.К.П. започнал да упражнява над него системен физически тормоз, като стигал и до нанасяне на побой на момчето. Пред близките си обяснявал поведението си с това, че момчето го лъжело и не слушало. След навършване на пълнолетие M. напуснал дома на родителите си и се преместил при баба си по майчина линия в с.Топчии. Понастоящем работи в Германия.

Освен към сина си M. подс.К.П. проявявал агресия и към св.Ст.С.. двамата често се карали, като в някои случаи подсъдимият прибягвал до побой, като в един от тези случаи дори й счупил ръката. За това обстоятелство св.Ст.С. не потърсила защита на правата си по реда на ЗЗДН пред Районен съд-Разград, нито е сезирала полицейските органи или органите на Районна прокуратура-Разград с жалба по случая.

След напускане на семейството от M., в отглеждането на животни бил ангажиран и малолетния им син-св.П.М.. При навършване на 6 годишна възраст на св.П.М., подс.К.П. започнал да проявява агресивно поведение и към него. В някои случаи го биел, като му нанасял удари с ръце и камшик по цялото тяло. Това причинявало силно физическо и психическо страдание на малолетния П.М.. Тези агресивни прояви на подсъдимия зачестили особенно много след като момчето постъпило в първи клас, през месец септември 2012 година. Подс. К.П. обвинявал малолетния П., че не го слуша, че не му помага в домакинството и че не полага достатъчно грижи за отглеждането на животните на семейството.

Св. П.М. редовно след приключване на учебните занимания извеждал на паша животните отглеждани в домашната им ферма. Той се страхувал и не можел да се справи с някои от тях, но се съобразявал с волята на баща си. Стараел се да изпълни всичко, което му било възложено и се страхувал, че може да бъде наказан ако не се справи. Ангажирайки се с животните малолетния П. пренебрегвал дори усвояването на уроците в училище. Въпреки положените усилия от момчето подсъдимият продължавал да прибягва до насилие към него. Стигал до там да му нанася удари с ръце по цялото тяло, а в последствие и с камшик. Подс. П. обяснявал това си поведение, изтъквайки, че св.П. не го слуша и не работи достатъчно.

На 05.07.2015г. около 07.00 часа св.П.М. извел домашните животни на паша. Прибрал се около 10,30 ч., след което отишъл да играе с приятели в с. Просторно. Около 14.50 ч. той бил потърсен по телефона от майка си св.Ст. С., която му казала веднага да се прибира в къщи. Няколко минути по-късно св. П. М. пристигнал в дома си. Още при влизане в двора, подс.К.П. започнал да му крещи и го попитал къде е бил по това време и защо не се е прибрал в къщи. Казал му, че е мръсен. Св. П. М. му казал, че е бил пред магазина на селото и са играли футбол с други деца. От това подсъдимият се ядосал, хванал с ръка за тениската момчето и го издърпал от предверието на къщата, където го блъснал, поваляйки го върху бетоните плочки пред къщата и започнал да му крещи. Когато момчето паднало на земята подс.К.П., започнал да му нанася удари с ръце и крака по тялото. Св. Ст. С. се опитала да попречи на подсъдимия, заставайки между двамата, но раздразнен от това подсъдимият я издърпал и я заключил в остъкленото преддверие на къщата. След това той взел един камшик, който бил подпрян в близост до къщата и с него продължил да нанася безжалостно и системно удари по тялото на малолетния си син. Нанесъл му около 36 удара. Св.П.М. плачел и го умолявал да престане, но това не умилостивило обв.К.П.. Накрая подсъдимият спрял да нанася удари на детето, съблякал му дрехите, с които момчето било облечено и го оставил голо. След това грубо го изхвърлил през входната порта на къщата на улицата, като му казал да се маха от къщи, да отива в гората, където ще го изядат чакалите. Изплашен и унизен, плачейки П. побягнал и се отправил към гористата местност в близост до селото. Той се скрил там, срамувайки се че е гол. Случилото се било забелязано от съседите, свидетелите Х.Е. и К.Н., които възмутени от поведението на подс.П. подали сигнал до органите на полицията на телефон 112.

По-късно същия ден около 18 часа полицейските служители К.К. и М. М. ***. Те намерили св.П.М. *** близост до водната кула на с.Просторно. Момчето било голо и изплашено и разказало на полицейските служители, че баща му е нанесъл побой и го изгонил от дома им. Полицейските служители помолили св.П. М. да се качи в служебния автомобил и с него отишли до дома му. Там момчето взело дрехите си и придружавано от майка си св.Ст.С. било отведено в РУ на МВР-Разград.

По случая започнало разследване. При извършения оглед на местопроишествие на 05.07.2015 г. в дома на подс. К.П., като вещствено доказателство било иззето 1бр. пластмасова щека червена на цвят, която в горната си част има привързан кожен камшик. Това бил камшика, с който подсъдимият биел малолетния си син - св. П. М..

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че: При прегледа на П.М. на 05.07.2015 г. е установено, че в резултат на нанесен същият ден побой, от баща му, детето е получило травми на главата, тялото и крайниците.

Всичките установени при прегледа увреждания имат характер на кръвонасядания с изключение на охлузването под десния лакът и старото охлузване на кожата върху дясно предно горно хълбочно бодило.

Морфологичните характеристики на кръвонасяданията сочат, че същите са получени от удари с характерен предмет - удължена форма, сравнително малко напречно сечение и комбиниран неравен и равен релеф.

Изключение правят само характерните ивицести кръвонасядания с просветлявания в лява половина на лицето, които много добре отговарят да са отпечатък от пръсти на ръка - удар със шамар.

Преимуществено ударите са нанеси по гърба и външностранични повърхности на крайниците.

От представеното на Експертизата веществено доказателство и неговия вид е категорично, че ударите са нанесени с посочения пригоден за животни камшик с неправилен релеф /тип “Плитка”/ в привързаната част и малка по дължина въжеста част на свободния край.

Ударите са попаднали допирателно към тялото и абсолютно имитират релефа на “камшика”, както от оплетената част, така и от свободния край. Има и кръвонасядания, които отпечатват прехода на двете части.

Описаните извити форми на някои от кръвонасяданията показват, че към момента на попадане на удара пластичната част /камшика/ е била огъната.

Повечето кръвонасядания са с общ линеарен ход, което сочи нанасяне със сила и замах /изпъна камшик/.

Охлузването на десния лакът се дължи на тангенциалното действие на тъпоръбест предмет и може да е получено при приземяване на терена след сблъскането на детето върху циментовата площадка.

Разкъсно-контузната рана от лявата страна на горна устна, към предверието на устната кухина, е резултат от натиск в тази област или отпечатък от зъб.

По своята медико-биологична характеристика описаните при прегледа увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалото дете.

По отношение на физическото здраве същите имат оздравителен период около 2-3 седмици.

Последиците за психическото здраве на детето са обект на психологично-психиатрична преценка.

При разследването са сезирани и органите на Дирекция социално подпомагане" гр.Разград. По тяхна инициатива било заведено гр.д.№1209/2015г. по описа на РС-Разград съобразно правилата на ЗЗДН въз основа, на което била издадена Съдебна заповед от 13.08.2015г, а в последствие и Съдебно решение, с което били наложени мерки за защита на П.К.М. за проявено домашно насилие на 05.07.2015г. и с което подс.К.М.П. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св. П.К.М. и му е забранено да се приближава до малолетния си син на по-малко от 150 м. от жилището, където св.П.М. е бил временно настанен - в гр.Разград, ж.к. “Орел”, бл.№***, вх.***, ап.***, заедно с майка си св. С.С., в дома на баба си по майчина линия - св. А. Д. С. На св.М.И.М. в качеството й на социален работник при ДСП-Разград й било възложено наблюдението на детето.

В хода на разследването е била назначена и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на П.К.М., която е дала следното заключение:

Освидетелстваният П.К.М. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.

Липсата на интелектуален дефицит и степента на развитие позволява на П.К.М. да възприема правилно фактите и събитията имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Не се установява склонност към лъжа или преиначаване на истината.

Детето е травмирано от преживяното насилие. Травматизирането е свързано с чувството на безсилие, произтичащо от обстоятелства, които не може да контролира - то води до страх, тревожност и безпомощност. Детето има усещане, че е лошо или увредено. Симптомите за насилие са затруднено общуване с другите, недоверчивост и нерешителност, ниска себеоценка, намалена мотивация за учене, дефицит във вербализация на чувствата, които в бъдеще могат да повлияят на социалното вграждане и функциониране на личността ,на способността да изгражда пълноценни връзки на приятелство и интимност. Това от своя страна може да доведе до формиране „Синдрома на жертвата" или проециране, възприемане модела на насилника в зряла възраст.

Нанесеният побой е предизвикал страх и чувство на безпомощност у детето. Актовете на насилие представляват силно стресогенно събитие, при което се изпитва освен болка и засилен страх за собствената същност. Този вид страх е реакция на реална заплаха. В зависимост от интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на афект, емоция или стрес. Предвид данните за периодични актове на насилие и грубо отношение на бащата спрямо П.М. детето живее в среда на постоянен стрес. Ефектите на отрастване в семейство с насилие, в смисъл на физическо и емоционално малтретиране, могат да се изявят в бъдеще, отдалечени физически и психологични проблеми.

Прегледа и психологичното изследване не установи склонност на П.М. към прояви на собствена интерпретация и манипулиране на факти от действителността. Предвид данните от делото, логично подредения разказ и анализа на цялостната ситуация не считаме, че детето преувеличава случилото се на 05.07.2015 г. Същевременно системната среда на насилие формира патологична емоционална връзка с бащата, която води до висока търпимост и толерантност към актовете на насилие и болка.

Резултатите от изследването отчитат развитие на психичните сфери в норма. Няма наличие на интелектуален дефицит. Интелектуалният потенциал е съответен за възрастта и придобития жизнен опит.

Касае се за все още незряла интровертна личност. Сдържан, чувствителен, стеснителен. Добър помощник, но лош организатор. Активен, понякога е по-импулсивен, понякога безгрижно весел. Често е спокойно-безразличен. Трудно проявява инициатива, предпочита да действа по указания. Тревожен и нерешителен. С леко занижена самооценка. Изпитва трудности при общуване с другите, социално изолиран. Трудно се разкрива, не допуска другите до себе си, с данните за наличие чувство на безсилие и стаено чувство за вина.

Отчита се повишена тревожност, недоволство от ситуацията в дома и наличие на стрес. Към момента на изследването се забелязват симптоми за наличие на травма, а именно: тъга и оттегляне от общуване с други, затвореност и апатичност, тревожност и ниска себеоценка. Детето е уплашено и подтиснато, изпитва трудност да вербализира чувствата си.

Назначена е и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на подс.К.М.П., според чието заключение освидетелстваният К.П. не страда от психично заболяване. Проведеното психологическо изследване установява данни за интелектуален потенциал в норма и добри когнитивни годности, предпоставка за наличие на възможност да разбира свойството и значението на извършеното, да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Способността да ръководи постъпките си не е нарушена. Няма психични, психологични и поведенчески разстройства, които пречат на освидетелствания да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

Данните от структурирания личностен въпросник не кореспондират с данните от проективните методики, както и с информацията от интервюто и тази от делото. Това показва съзнателно или не желание да се в добра светлина, вид защитен механизъм за прикриване на истинската същност. Идентифицира се проявена неискреност от страна на изследваното лице, склонност към прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение.

Резултатите от изследването отчитат развитие на психичните сфери в норма. Интелектуалният потенциал е в норма, в долните нива на средно ниво, съответно на възрастта и придобития жизнен опит.

Няма данни в делото сочещи към редовна употреба и злоупотреба с алкохол.

Личностна и характерова ориентация предимно от интровертен тип. Средно общителен и задълбочен, често остава като отдръпнат от света и другите. Мнителен, сам поставя прегради в общуването. Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Честолюбив, самоуверен и хладнокръвен. С потребност да контролира събитията, обича да напътства и направлява контактите си. Социалният интелект не е на високо ниво. Личността е с натрупани комплекси, слабо емоционална, с потребност да дирижира събитията и неспособност да контролира импулсите и действията си. С изразена агресивна готовност и риск от дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране, предпоставка за попадане в конфликтни ситуации. Идентифицира се нежелание на изследваното лице за разкриване, проявена неискреност, склонност към прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от признанията на подсъдимия и показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство – Ст. С., Хр. Е., К. Н., Р. Б., Кр. К., П. П., Г. Д., М. М., К. К., С. И., А. С., писмените доказателствени материали, заключенията на назначените експертизи, които доказателства подкрепят признанията на подсъдимия. Фактически спорни моменти по делото не са налице, поради което и съдът намира, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.П. е осъществил на първо място съставът на престъплението по чл.187 от НК, тъй като за времето от 01.09.2012 г. до 05.07.2015 г. в с. Просторно, обл. Разград е изтезавал малолетното дете – синът си П.К.М., роден на *** г. намиращо се под негови грижи, като му е нанасял системно удари с ръце и камшик по тялото му, като извършеното не представлява по-тежко престъпление. Подсъдимият в продължителен период от време е извършвал действия, които следва да се определят като изтезаване на малолетно дете – собствения му син, намиращ се под негови грижи. Поведението на подсъдимия се е проявило в многократно нанасяне на удари с ръце и камшик по тялото на сина му, в разглеждания период, което е довело до причиняване на физическо и психическо страдание на детето. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл - напълно целенасочено.

На второ място подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на на 05.07.2015 г. в с. Просторно, обл. Разград е причинил на малолетното дете – П.К.М., роден на *** г. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК лека телесна повреда изразяваща се в следните травматични увреждания:

червеносинкаво кръвонасядане в горните две трети на лицева и задна повърхности на дясна ушна мида;

Хоризонтално друго такова почти изцяло през долната част на поясна област с дължина 12 см.;

ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК:

Под китковата линия, по гърба на длънта, с общо линейни пресичания, кръвонасядане с обща площ 6/2.5 см.

ДЕСЕН ГОРЕН КРАЙНИК:

Дълбоко, под нивото на околната кожа във вътрешната половина и по-повърхностно във външната, охлузване покрито с червеникава коричка, косо отгоре/надолу и отвън/навътре в най-горната част на гръбна повърхност на предмишницата 5/1.3 см.;

ЛЯВО БЕДРО:

Хоризонтално такова кръвонасядане в долна трета на същата повърхност 3 см.;

Нанасяйки удари на малолетното дете на посочената дата подсъдимият му е причинил очертаните по- горе увреждания, които се определят като лека телесна повреда по смисъла на закона. И относно това престъпление подсъдимият е действал с пряк умисъл – целял е противоправния резултат.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия за двете престъпления, съдът отчита като отегчаващо обстоятелство проявената от подсъдимия упоритост при престъплението по чл. 187 от НК – фактът, че това му поведение спрямо сина му е продължило в един немалък период, а и причинените увреждания на детето, включително и ефектът за психиката му, са съществени. Немалкият брой на причинените увреждания се отчита като отегчаващо обстоятелство и относно престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат обстоятелствата, че подсъдимият не е осъждан, признава вината си и изразява съжаление. При това съдът намира, че за престъплението по чл. 187 от НК следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, както и обществено порицание, което е предвидено комулативно. Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи е лишаване от свобода за срок от една година. За престъплението по чл.131, ал.1, т.4 , пр.2 във вр. с чл.130, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Съдът отново се съобразява с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, изискваща така определеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено с една трета, при което наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи и за това престъпление е лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание в размер на най-ежкото, а именно една година лишаване от свобода. Към така определеното общо наказание на осн. чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини и наказанието обществено порицание, наложено за първото престъпление, което наказание следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата пред трудовия колектив на подсъдимия. Определеното общо наказание лишаване от свобода съдът намира, че следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за това – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е в размер под три години и съдът приема, че може да се разчита, че целите на наказанието ще се постигнат и подсъдимия би се поправил и без да изтърпява ефективно наложеното му наказание. С оглед постигането на реален ефект относно поправянето на подсъдимия, съдът намира, че на основание чл.67, ал.3 от НК във вр. с чл.42а, ал.2, т.4 от НК спрямо подсъдимия за времето на изпитателния срок следва да бъде приложена пробационната мярка “включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие”.

Вещественото доказателство – 1бр. пластмасова щека, червена на цвят с привързан в горната си част кожен камшик, на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК следва да бъде отнето в полза на държавата, тъй като е вещ принадлежаща на виновния и е послужила за извършване на умишленото престъпление.

С оглед изхода на делото подсъдимия следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: