Мотиви към Присъда №593/17.12.2015г., постановена по НОХД №710/2015г. по описа на Разградския районен съд .

                 Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата А.М.А. *** за това, че  за времето от 03.02.2009г. до 30.04.2012г.  в гр. Разград и с. Самуил, общ. Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0280 зас. №023 от 03.02.2009 на ТЕЛК  за общи заболявания  при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК при МБАЛ – гр. Разград, приложен:

                 1. Към заявление №МП -5064/26.02.2009г. за отпускане социална  пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/,  е получила без  правно основание чуждо движимо имущество  - парични средства за лична пенсия за инвалиднот поради общо заболяване  и на  социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 14 404,10 лева, собственост на Национален осигурителен институт – София;

               2. Към молба - декларация  вх. №073/30.03.2009г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1/транспорт/, чл.29 /диетично хранене и лекарства/ и чл.30 /достъпна информация/ по ППЗИХУ до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Самуил, е получила средства за месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 и чл.29 от ППЗИХУ, в общ размер 2526,25 лева, собственост на Агенция за социално подпомагане – София, с намерение да ги присвои, или всичко на обща стойност 16930,35 лв – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

                 Съдебното производство по отношение на подс. А.А. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване  на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата  ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

                   Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна  като й наложи съответно наказание.

Подсъдимата и  защитника й, с оглед признаването на вината от първата, молят за определяне на наказание в минимален размер. 

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимиата да бъде осъдена да му заплати сумата от 14404, 10 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимиата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2526, 25 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата А.М.А. е родена на ***г. в с. Кривица, живее в с. Самуил. Същата е със средно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана.

          Подсъдимата А.А. ***. В началото на 2009г.  тя решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност, както и добавки за социална интеграция, диетично хранене и лекарства и достъпна информация. По неустановен начин тя се снабдила с експертно решение №0280 зас. №023 от 03.02.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. Подсъдимата не била преглеждана от посочената в същото решение лекарска комисия.

      В експертното решение било посочено, че обвиняемата е с водеща диагноза Зл. НОВООБР. НА СТОМАХА, била й определена 84% трайно намалена работоспособност /ТНР/ като за датата на инвалидизация била посочена 26.01.1995г. и срок на инвалидността до 01.02.2012г. Подсъдимата действително имала диагноза С54 “Карцином на маточното тяло”, но  липсват документи, доказващи карцином на стомаха.

Въпреки, че била наясно, че не е освидетелствана от ТЕЛК и че  решението, с което раполагала е неистинско на 26.02.2009г. подсъдимата лично подала заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 5064/26.02.2009г. до директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /Териториално упрвление на НОИ/. Св. С.Х. -специалист при ТП на НОИ-Разград- приела заявлението й и приложеният към него от подсъдимата неистински документ – решение на ТЕЛК.  С оглед представената документация било преценено, че подсъдимата има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност.   Така за времето от 03.02.2009г. до 31.07.2014г. подсъдимата получила   от ТП на НОИ – Разград сума от 14404,10 лв, изплатена й като пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане №Ра 172/25.07.2014г. изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.08.2014г., на основание чл.95, ал.2 от НК.

       На 30.03.2009г. подсъдимата А. А. подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. №73/30.03.2009г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти и достъпна информация пред св. Н.М. – социален работник в отдел “Хора с увреждания и социални услуги” при Дирекция “Социално подпомагане” – с. Самуил. Подсъдимата посочила в молбата – декларация, че притежава експертно решение №0280 зас. №023 от 03.02.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” –гр. Разград и го приложила. Като прегледала документацията св. М. преценила, че подсъдимата има право да получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9,75 лв, месечно диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9,75 лв и достъпна информация в размер на 9,75 лв или общо 29,25 лв, считано от 01.03.2009г. Впоследствие със заповед на Директора на Д “СП” Разград тези добавки били отпуснати и сумите били изплащани по банкова сметка ***. Така за времето от 01.03.2009г. до 30.04.2015г. подсъдимата получила   от Д “СП” – гр. Разград парична сума в размер на 2526,25 лв, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания и правилника за прилагането му.  

           От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа  експертиза - е видно, че:

За периода 01.03.2009г. до 30.04.2015г. подсъдимата получила   месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 /транспорт/, чл.29 /диетично хранене и лекарства/ и чл.30 /достъпна информация/ от ППЗИХУ, общо в размер на 2526,25 лева.

За периода от 01.03.2009г. до 31.07.2014г. подсъдимата получила   от РУСО-гр. Разград /ТП на НОИ/ изплатени пенсии в размер   на 14404,10лв.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза, е видно че:

1.Подписите, положени в графите  „председател” и „членове” в ЕР № 0280/03.02.2009г.  не са изпълнени съответно  от В.К.Ш., Р.Д.Д. и М.К.М..

2. Подписът, положен в графата “получих решението” в ЕР не е изпълнен от А.М.А..

3.Отпечатькът от печат в ЕР № 0280/03.02.2009г.  вероятно е положен с печата на ТЕЛК  при МБАЛ “Св. Иван Рилски” -гр.Разград.

4. Подписът в графа “подпис на заявителя” в заявление с вх. №МП 3064/26.02.200г. до директора на Русо – Разград е изпълнен от А.М.А..

5. Подписът в молбата-декларация с №73/30.03.2009г. в графа “подпис” е изпълнен от А.М.А..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство,   назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали.  Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

                  Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:  С деянието си подс. А.А.   е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 03.02.2009г. до 30.04.2012г.  в гр. Разград и с. Самуил, общ. Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0280 зас. №023 от 03.02.2009 на ТЕЛК  за общи заболявания  при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК при МБАЛ – гр. Разград, приложен:

                 1. Към заявление №МП -5064/26.02.2009г. за отпускане социална  пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/,  е получила без  правно основание чуждо движимо имущество  - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване  и на  социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 14 404,10 лева, собственост на Национален осигурителен институт – София.

 2. Към молба - декларация  вх. №073/30.03.2009г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1/транспорт/, чл.29 /диетично хранене и лекарства/ и чл.30 /достъпна информация/ по ППЗИХУ до Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Самуил, е получила средства за месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 и чл.29 от ППЗИХУ, в общ размер 2526,25 лева, собственост на Агенция за социално подпомагане – София, с намерение да ги присвои, или всичко на обща стойност 16930,35 лв .

Подсъдимата  А. лично се е ползвала от неистински официален документ-Експертно решение №0280 зас. №023 от 03.02.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград, и  Д “СП” – с. Самуил и така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,  социална пенсия за инвалидност и месечни добавки за социална интеграция. В случая именно представеното от подсъдимата неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане пенсии и социални добавки . Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. А. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност тя няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства.  Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като  продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимиата А.А., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания, явно нелекото й социално положение. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в минималния законов размер, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание от лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

             Основателни са и предявените граждански искове  и подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 14404, 10лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 2526, 25 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата .

            С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

               Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                                                   

                                                       

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: