Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
А.А.Л., роден на ***г***, ЕГН **********,***, тел. ****, бълг. гражданин, осъждан, женен,
регистриран като земеделски производител, със средно образование
И
М.С.П., роден на ***г. в Р Турция, ЕГН **********,***, тел. ****, с двойно гражданство- българско и турско, неженен, осъждан - реабилитиран, със средно образование, студент 1-ви курс специалност борба в НСА.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР
Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В с.з. и двамата нарушители не се признават за виновни. Поддържат обясненията си от досъдебното производство, като всеки сочи че е бил нападнат от другия безпричинно, като отрича самият той да е бил нападател.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 05.12.2015г. около 02.00 часа и двамата нарушители се намирали в дискотека „Планета Пайнер” гр. Разград. Между тях възникнал скандал, след което двамата си разменили удари.
Горната фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на нарушителите, както и от обясненията на свидетеля В. Д.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители
и е налице умисъл при осъществяването му
от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителите, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство относно А.Л., съдът отчете
обремененото му съдебно минало, както и предходните му наказания по УБДХ, с
които му са налагани глоби в по-нисък размер, но очевидно не са постигнали
индивидуалната превенция.
Относно нарушителя М.П. съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство осъждането му – за същото е настъпила реабилитация, но следва изрично да се отбележи, че
реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта
на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето
разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и
Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин
на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение
№ 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Румен Ненков/.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/