Р Е Ш Е Н И Е

Номер 428                                                  16.12.2015 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    първи декември                                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Г.  М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1066 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, срещу К. Ив. Х., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 12179,01лв. главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС, сумата 2040,54лв. договорна лихва за периода от 18.10.2009г. до 17.12.2010г., 1170,66лв. - такса закъснение за периода от 18.10.2009г. до 17.12.2010г.  Претендира и за заплащане на направените разноски. А в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден на заплати процесните суми/без такса закъснение/. Сочи, че на 18.11.2005г. между Банка ДСК ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 20000лв., с постигнати уговорки с падежна дата - 18-то число на месеца, лихвен процент общо 7,95%, със срок на издължаване на кредита 96 месеца, крайният падеж – 18.11.2013г. Твърди, че кредитът е усвоен на 18.11.2005г., като на осн. чл.18-б от договора поради забава в плащанията над 90 дни, кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем от 20.01.2010г., като изявлението за това е достигнало до длъжника с връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение на 09.01.2015г., а също  и в подадено заявление, евентуално, е уведомен с връчване на настоящата молба. По подадено от банката заявление до РС Варна,  и образувано ч.г.д. №20223/2010г. на ВРС, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за претендираните суми. На 16.08.2012г. банката е прехвърлила на ищеца вземането си, за което ответникът бил уведомен, образувано е изпълнително дело №794/2014г. срещу длъжника-ответник. Към настоящия момент е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита.

В предоставения срок ответникът депозира отговор, като оспорва в цялост иска както и изложената фактическа обстановка, алтернативно, поради погасяването по давност. Твърди, че не отговаря на истината, че не е заплащал дължимите вноски, както и че не е уведомен за прехвърлянето на вземането, прави възражение за изтекла давност. Иска разноски

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 18.11.2005г. между Банка ДСК ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 20000лв., с постигнати уговорки с падежна дата - 18-то число на месеца, лихвен процент общо 7,95%, със срок на издължаване на кредита 96 месеца, крайният падеж – 18.11.2013г. Кредитъ е усвоен на 18.11.2005г. Поради неизпълнение на задължението от договора, поради забава в плащанията над 90дни, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем на 20.01.2010г. На 20.12.2010г. банката е подала заявление  по чл.417 от ГПК, като по ч.г.д. №20223/2010г. на ВРС е издадена на 22.12.2010г. заповед за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист за претендираните и в настоящото производство суми.  На 16.08.2012г., Банка ДСК ЕАД по силата на договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ е прехвърлила вземането си срещу ответника на ищеца, съпроводено и с приемо-предавателен протокол, като ищецът бил упълномощен да уведоми от името на банката длъжниците по вземания по кредити, в т.ч. и ответника за извършената цесия. На последния било изпратено уведомително писмо. В хода ни изпълнителното производство по изп. д. №794/2014г. на ЧСИ Р. Тодорова било подадено писмено възражение от длъжника - ответник, поради което ищецът е предявил настоящият установителен иск

            Според представените по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставен банков кредит от Банка ДСК в размер на 20000лв. съгласно договор за потребителски кредит. Общо внесената от кредитополучателя сума е в размер на 13111,02лв., погасената главница е в размер на 7935,99лв., като остатъкът е в размер на 12064,01лв., към която следва да се прибави 115лв. капитализирана такса, която не е платена, или 12179,01лв. е непогасена главница. Договорната лихва изчислена за два периода, предвид промяната на договорния лихвен процент – съответно 7,95% за периода от 21.08.2008г -21.01.2010г и 14,80% за периода от 18.10.2009г-17.12.2010г., е в размер на 384,93лв. за първия и 1664,07лв. за втория период. Неплатените такси закъснение за периода 18.10.2009г. до 20.01.2010г. са върху сумата от непогасени вноски - в размер на 47,43лв. и за периода след 20.10.2010г до 20.12.2010г. в размер на 1124,37лв. - върху неиздължената главница. Към датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. 20223/2010г. на ВРС 4230,94лв. е размерът на изискуемите и непогасени към този момент вноски. Размерът на договорната лихва и такса закъснение за периода 18.10.2009г. до 17.12.2010г. са съответно 2049лв. за първата и 1124,37лв. за втората. Размерът на договорната лихва е разделен на два периода като от 18.10.2009г. до 20.12.2010г е 1664,07лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, не оспорено от страните, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В случаят това е сторено, като ищецът е предявил в условията на евентуалност и осъдителен иск за същите суми/без такса закъснение/. Между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен договор от 18.11.2005г., по силата на който на последния  е предоставена сума в размер на 20000лв., усвоен на 18.11.2005г. Договорът за кредит посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника. В случая искът е предявен от цесионера, станал кредитор след издаване на заповедта за изпълнение и съгласно т.10б от ТР №4/2013г. ОСГТК в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия в срокът на чл.415 ал.1 от ГПК искът може да се предяви и от цесионера. Спорно в случая е дали ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Същото е абсолютно задължителна материална предпоставка за основателност на претенцията. С получаването на препис от исковата молба с приложените към нея препис от договор за цесия, уведомление за извършена цесия, ответникът е узнал за цедирането на вземането, като в т.см. е и задължителната практика на ВКС/р-е №123/24.06.09г. т.д. №12/09г. ІІ т.о., р-е №78/09.07.14г. т.д. №2353/13г. ІІт.о./ В случая следва да се разгледа въпросът дали длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Безспорно е установено, че нито банката, нито ищецът правоприемник е изпратил уведомление до длъжника, че е трансформиран целия неплатен остатък от кредита в предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Съгласно т.18 от ТР №4/13г. в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая това не е сторено, като поради изложените съображения, не може да се счете, че връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, нито предявяването на иска е такова уведомяване. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемост към този момент, но променя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането съгласно т.11 б. на ТР №4/13г. на ОСГТК  обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. В тази хипотеза искът по чл.422 ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката, а за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми, към момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита да се отхвърли. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – Р-е №139 от 05.11.2014г. по т.д.№57/2012г. І т.о. Като в случая не се преклудира правото на кредитора за частта от кредита, която е счел, че е настъпила предсрочна изискуемост, да ги събере по съдебен ред, като това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ал.1 от ГПК. Поради което съдът намира, че установителния иск следва да бъде уважен в размер на изискуемите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2010г., които според вещото лице са в размер на 4230,94лв., а за горницата претенцията за главница следва да се отхвърли. Претенцията за лихви, които са били предмет на заповедта за изпълнение се дължат на основание т.6 и т.18 от договора, последната начислена при предсрочна изискуемост, като предвид обстоятелството, че към посочената дата - 20.12.2010г. вземанията на основание предсрочна изискуемост са неоснователни поради несъществуването им на това основание, акцесорните претенции следва да бъдат изчислени по начин посочен от вещото лице на л.4 и 5 от заключението, но като има предвид, размера на неиздължената главница 7948,07лв., а именно сума 1358,81лв. представляваща договорна лихва и сумата 392,51лв. представляваща такса закъснение/същата изчислена върху сумата от непогасени вноски и за двата периода, по начина на л.5 от закл., съответно база 1411,15лв. и 4230,94лв/, поради което главния и евентуални искове, следва да се отхвърлят до първоначално предявените размери. Поради отхвърляне на част от установителните претенции, съдът следва да се произнесе по евентуалните осъдителни такива. В случая евентуалните осъдителни претенции са въведени на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Разликата между размера на вземането предмет на заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, при условията на евентуалност, предвид посочената по-горе задължителна практика и правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. Тъй като се установява, че ответникът дължи главница в размер на 12179,01лв., то следва да заплати  сумата  7948,07лв. представляваща разлика между установената и заявената до пълния и размер/12179,01 - 4230,94/, като претенцията за договорна лихва, предвид изложените по-горе съображения, следва да се отхвърли. Съдът следва да разгледа на последно място и възражението за изтекла погасителна давност. Същото в случая е неоснователно, тъй като искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили както материалноправните, така и процесуално правните последици от предявяването му, процесът се счита висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от тогава ще се прекъсне исковата давност. Т.е. нито към момента на подаването му в случая – 20.12.2010г., нито към момента на подаване молбата в срока на чл.415 от ГПК - 17.03.2015г. е изтекъл предвидения погасителен срок.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от претенциите, в размер на 1352,68лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 779лв. за разноските по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС съразмерно уважената част от иска.

На основание  ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, като са заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 76лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Ив. Х., ЕГН**********, че дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122 сумата 4230,94лв. /четири хиляди двеста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки/ представляваща главница, ведно със законната лихва от 20.12.2010г.  до окончателното и изплащане, сумата 1358,81лв./хиляда триста петдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ договорна лихва за периода от 18.10.2009г. до 17.12.2010г., сумата 392,51лв./триста деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ такса закъснение за периода 18.10.2009г. до 17.12.2010г., като отхвърля исковете  до първоначално предявените размери.

ОСЪЖДА К. Ив. Х., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122 сумата 7948,07лв. /седем хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 17.03.2015г. до окончателното плащане, както отхвърля иска до първоначално предявения размер както и  за сумата 2049лв. /две хиляди четиридесет и девет лева/ договорна лихва за периода от 18.10.2019г. до 17.12.2010г., като неоснователни.

ОСЪЖДА К. Ив. Х., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122 сумата 1352,68лв./хиляда триста петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 779лв./седемстотин седемдесет и девет лева / за разноски по ч.гр.д. №20223/2010г. на ВРС.

ОСЪЖДА “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122 ДА ЗАПЛАТИ на К. Ив. Х., ЕГН********** сумата 76лв./седемдесет и шест лева/ за разноски

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: