Р Е Ш Е Н И Е

Номер 431 28.12.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На втори Декември две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1236/2015 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЕООД”М. КАР” със седалище гр.Разград, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове срещу ЕТ “ИЛМАР-И.Ил.” със седалище гр.Разград за заплащане на сумата 880,33 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.4 от ЗДДС, чл.124 от ЗДДС, чл.125 от ЗДДС, неиздаване и недокументиране в срок на данъчна фактура за извършена доставка на наем за периода 01.01.2011 г. – 30.04.2012 г., включваща сумата 700 лв. неползвано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №2452/14.05.2012 г., сумата от 150 лв. представляваща платен в повече корпоративен данък за 2011 г., в резултат на неползване на разход от 1500 лв. за намаляване на данъчната основа по ЗКПО за 2011 г., сумата от 30,33 лв. представляваща платен в повече корпоративен данък за 2012 г. в резултат на неползване на разход от 2000 лв. за намаляване на данъчната основа по ЗКПО за 2012 г. и двете по описаната фактура ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.12.2012 г. и евентуално при неуважаване на главния иск, такъв за заплащане на сумата 880,33 лв., представляващи обезщетене за претърпени имуществени вреди от неизпълнен договор за наем, включваща: сумата 700 лв. неползвано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №2452/14.05.2012 г., сумата от 150 лв. представляваща платен в повече корпоративен данък за 2011 г., в резултат на неползване на разход от 1500 лв. за намаляване на данъчната основа по ЗКПО за 2011 г., сумата от 30,33 лв. представляваща платен в повече корпоративен данък за 2012 г. в резултат на неползване на разход от 2000 лв. за намаляване на данъчната основа по ЗКПО за 2012 г. и двете по описаната фактура ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№426/17.12.2014 г. на РС Разград, постановено по гр.д.№1501/2014 г. е осъден да заплати сумата 4 200 лв. неплатена наемна цена за периода октомври 2011 г. – април 2012 г. ведно със закннота лихва от 05.09.2014 г., като при разглеждането на делото ЕТ е представил фактура №2452/14.05.2012 г. на стойност 3500 лв. без ДДС, за която било установено, че дължимия по нея ДДС е начислен и внесен от ответника през м.ноември 2014 г., както и че фактурата не е предавана на ищцовото дружество и не е осчетоводявана от него. С тези си действия според ищеца ответникът е нарушил горепосочените разпоредби на ЗДДС, с което е извършил административно нарушение и го е лишил от възможност да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, а непредставянето на фактурата на ищеца е имало за последица и неотчитане на разход за съответния данъчен период в двете годишни данъчни декларации.

Ответникът не е заявил становище в законоустановения срок.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: И двете страни по делото са търговци. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1501/2014 г. на РС Разград “М.-Кар”ЕООД е осъден да заплати на ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.” сумата 4200 лв. неплатени немни цени за перода м.октомври 2011 г. – м.април 2012 г., ведно със законната лихва от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Фактура № 0000002452 за сумата 4200 лв. за наем е издадена от ответника на ищеца на 14.05.2012 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, в което е посочено, че фактура №0000002452/14.05.2012 г. не е отразена в дневник за продажби на ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.” за м.май 2012 г., а е отразена в този за м.ноември 2014 г. Дължимият ДДС по фактура №0000002452/14.05.2012 г. е начислен от ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.” през м.ноември 2014 г. в размер на 700 лв. и е включен в справка-декларация по ЗЗД за м.ноември 2014 г., като по този начин не е спазен предвидения ред за издаване и документиране на доставки и за начисляване и внасяне на дължимия ДДС от ЕТ “Илмар-Р-И. Ил.”. Размерът на данъчния кредит, който би могъл да ползва “М. Кар”ЕООД по фактура №0000002452/14.05.2012 г. в случай, че същата е била издадена при спазване правилата на ЗДДС, дължимия ДДС по нея е бил начислен и внесен от доставчика по реда на ДДС и фактурата е била предадена на получателя в срок е 700 лв. В случай, че наемната цена, посочена в процесната фактура се приспадне от печалбата на ищеца, то дължимия данък по ЗКПО следва да се намали със 150 лв. за 2011 г. и с 30,33 лв. за 2012 г. В о.с.з. вещото лице е пояснила, че късното включване на сделката в справката-декларация, а именно тази за м.11.2014 г. е лишило ищеца от правото на данъчен кредит.

Според представената от ТД на НАП информация двегодишната давност по ЗАНН е изтекла на 14.06.2014 г. и не може да се образува административнонаказателно производство срещу ответното дружество за това, че не е отразил фактурата в СД за м. май 2012 г.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Първият от предявените в условията на евентуалност искове е за заплащане на имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на разпоредби на ЗДДС, а именно неиздаване и недокументиране в срок на данъчна фактура за извършена доставка за наем за периода 01.01.2011 г. – 30.04-2012 г. Издаването на данъчна фактура и отразяването й в дневника на покупките и дневника на продажбите е уредено в Закона за данък върху добавената стойност като задължение спряма държавата и не е оставено на преценката на търговците-страни по сделката /за разлика от разпоредбата на чл.321 от ТЗ, който предвижда издаването на фактура само по искане на купувача/. Респ. нарушението на разпоредбите на чл.113, ал.4 и чл.124 и чл.125 от ЗДДС, изразяващо се в случая в неиздаване на фактурата в срок и невключването на същата в дневника за продажби през м.май 2012 г. се явява противоправно деяние – действие, което уврежда установения ред за начисляване и плащане на ДДС, респ. за ползване на данъчен кредит. Действието е извършено виновно, тъй като по делото не бяха посочени и установени причини, които да изключват вината на ответника. От това действие за ищеца са произлезли вреди, изразяващи се в неползван данъчен кредит и намалени разходи за счетоводната 2011 г. и 2012 г. Тези вреди имат конкретно измерение – 700 лв. неползван данъчен кредит и внесен в повече данък по ЗКПО от 150 лв. за 2011 г. и от 30,33 лв. за 2012 г. или общо сумата 880,33 лв. Това е размерът на предявения иск, поради което съдът следва да го уважи изцяло, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК отевтникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 600 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Илмар-И. Ил.”, ЕИК 116017276 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”**** ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД”М. КАР”, ЕИК 200177173 със седалище гр.Разград и адрес на управление ж.к.”**** сумата 880,33 лв. /осемстоти и осемдесет лева и тридесет и три стотинки/ обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от неиздаване и недокументиране в срок на фактура №0000002452/14.05.2012 г. ведно със законната лихва от 31.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 600 лв. /шестстотин лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: