Р Е Ш Е Н И Е

Номер 407 03.12.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1248 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, срещу Л.К.К., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1000лв. главница, законната лихва от 16.04.2015г., сумата 3629,94лв. просрочена договорна лихва за периода от 19.10.2009г. до 03.04.2105г., 2795,36лв. наказателна лихва за периода от 06.11.2009г. до 15.04.2015г., 117лв. годишна такса. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че с ответника е сключен договор за издаване на кредитна карта №076-СС-R-000622/07.10.2008г., като банката предоставила на същия банков кредит – овърдрафт в размер на 1000лв., който ответникът съгласно чл.4 се задължил да го погасява по начин договорен в Общите условия – до 5 то число на всеки месец, минимум 3% от използвания от него овърдрафтен кредит. Както и че при надхвърляне на кредитния лимит по картовата разплащателна сметка, е длъжен незабавно да погаси сумата, с която е надхвърлен лимитът. Ответникът не е заплащал в уговорените срокове дължимите месечни вноски и бил уведомен за допуснатите просрочия с писмо изх. №281-304/21.10.2014г. получено лично от него. На основание т.28 б.”а” от ОУ задължението е обявено за предсрочно изискуемо. След подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и издаването им е образувано изпълнително дело при ЧСИ.

В предоставения срок ответникът оспорва иска. Твърди, че няма доказателства за уведомяването му за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и обявяването му за такъв. Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора - че не е нормално банковата лихва върху главницата от 1000лв. да нарасне със 6400лв. за период от пет години, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претенции предмет на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 04.11.2008г. е сключен договор за банков кредит между страните, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 1000лв., като съгласно чл.4 от договора се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начин предвидени в общите условия на ищеца, а именно до 5-то число на всеки месец минимум 3% от използвания кредит овърдрафт, а при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, заплаща след изтичане на първите 3 периода, годишна лихва в размер определен в договора. Срокът за ползване на овърдрафта е до 07.10.2010г., като същият се подновява автоматично при условията и реда предвидени в общите условия. С покана изх. №281-304/21.10.2014г. получена на 21.10.2014г. лично от ответника, е уведомен, че има задължение общо в размер на 7123,21лв., поради което в 7 дневен срок следва да погаси просрочените задължения, като в противен случай след изтичане на срока, ще счете ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем.

Според представените по делото заключения на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставен банков кредит овърдрафт в размер на 1000лв. и е издадена кредитна карта с чип. Отпуснатия кредит овърдрафт е усвоен напълно на 24.11.2008г. В с.з. вещото лице обяснява, че всяка една от вноските, които са усвоени са теглени чрез банкомат. Вноските, които е направил ответникът в периода 10.10.2009г. – 08.04.2015г. е само една – 100лв. на 17.10.2011г. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем задълженията на ответника са 7123,21лв., в т.ч. 1000лв. главница, лихви за периода 19.10.2009г. – 15.04.2015г. – 6425,30лв., от които 3629,94лв. договорна за периода 10.10.2009г.- 03.04.2015г и 2795,36лв. наказателна за периода 06.11.2009г. -15.04.2015г., годишна такса за поддръжка 117лв. А просрочената договорна лихва за тригодишен период преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК от 15.04.2012г. до 03.04.2015г. е в размер на 2742,59лв, а наказателна такава за периода 15.04.2012г. до 15.04.2015г. е 2280,51лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника овърдрафт в размер на 1000лв., по силата на договор за издаване на кредитна карта от 07.10.2008г. усвоен напълно на 24.11.2008г. Единствената вноска ответникът е направил на 17.10.2011г. в размер на 100лв. За натрупаните задължения и тяхната предсрочна изискуемост ответникът бил уведомен, видно от покана изх. №281-304/21.10.2014г. получена на 21.10.2014г. лично от него, който документ не е оспорен, поради което е неоснователно възражението в този смисъл. Дължимите суми са посочени в счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, за което ответникът е бил уведомен. Неоснователно е възражението за неравноправни клаузи в договора и прекомерност на уговорената лихва. В договора в чл.7 страните са уговорили лихва, която действително е по-голяма от тази по чл.86 от ЗЗД, но последната норма не е императивна и се прилага, когато не е уговорено друго. В конкретния случай страните свободно са определили съдържанието на договора, включително и клаузата за лихва. Продължителното неизпълнение на договора, довело и до по-висок размер на претендираното обезщетение за лихви, не обуславя нищожност на договорената лихва, която е имала за цел да мотивира длъжника към изпълнение на задължението си, без да изпада в продължителна забава, за да ограничи нарастването на задължението за лихва, като в този смисъл задължителната практика на ВКС/Р-е №530/15.02.2011г. на ВКС гр.д. №4325/2008г. V г.о./ Поради което ответникът дължи възнаградителна лихва, обвързана с продължителността на ползваната в заем сума, както и лихва за забава. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за частично основателно по отношение на претенциите за лихви, но не и за главницата, тъй като кредитът автоматично се подновява съгласно чл.3 от договора, т.е. не настъпил падеж, от който да е изтекъл срока предвиден в чл.110 от ЗЗД. Предвид чл.111 б.”в” от ЗЗД, претенцията за лихви е основателна за периода три години преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а именно за периода 15.04.2012г. - 03.04.2015г по отношение на договорната, чийто размер е 2742,59лв. и наказателна за периода 15.04.2012г. - 15.04.2015г. в размер 2280,51лв., като за претендираните в исковата молба периоди, повече от три години назад от подаване на заявлението и размери са неоснователни, като погасени по давност.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на 1122,79лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 689,19лв. за разноските по ч.гр.д. №701/2015г. на РРС, съразмерно уважената претенция.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.К., ЕГН**********, че дължи на “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 сумата 1000 лв. /хиляда лева/, ведно със законната лихва от 16.04.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2742,59лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода от 15.04.2012г. до 03.04.2015г., сумата 2280,51лв./две хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и една стотинки/ лихва за забава за периода 15.04.2012г. до 15.04.2015 г., сумата 117лв./сто и седемнадесет лева/ годишна такса поддръжка, като отхвърля исковете за лихви до първоначално предявените размери и за периоди повече от три години назад от подаване на заявлението, като погасени по давност

ОСЪЖДА Л.К.К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 сумата 1122,79 лв. /хиляда сто двадесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 689,19лв./шестотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №701/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: