Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 446 18.12.2015 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми декември
две хиляди
и петнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Ж.Р.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1284 по описа за
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, срещу Б.А.А.,
с която е предявен иск за установяване
дължимостта на сумата 4003,91лв. главница, сумата 1233,50лв. просрочена
договорна лихва за периода от 03.04.2010г. до 03.11.2013г., 2716,13лв.
наказателна лихва за периода от 03.04.2010г. до 15.04.2015г., ведно с
разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за
банков кредит №076LD-R-000308/04.11.2008г., като банката предоставила на
същия банков кредит в размер на 5000лв., който ответникът се задължил да погасява съгласно погасителен план-неразделна
част от договора, чийто краен срок бил 03.11.2013г. Ответникът не извършвал
плащане на задълженията си по договора.
На 16.04.2015г. по заявление до РРС била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
В предоставения срок ответната
страна оспорва иска. Сочи, че от твърденията на ищеца, не става ясно до коя
дата е изпълнявал задълженията си. Твърди, че ако кредит е станал изискуем след
дата 03.04.2010г. в това число – главница и договорени лихви искът за
главницата е погасен по давност, съответно погасени по давност са и договорните
лихви, както и наказателните лихви, за
които важи кратката 3 годишна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 04.11.2008г. е сключен договор за банков
кредит №076LD-R-000308 между страните, по силата на който на ответника е
предоставен банков кредит в размер на 5000лв., като следвало да погасява
съгласно приложения погасителен план. Крайният срок за погасяване би
03.11.2013г.
Според
представените по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна
експертиза, на ответника е предоставен банков кредит в размер на 5000лв.,
усвоен на 04.11.2008г. погасяването е договорено да става на равни погасителни
вноски, 60 вноски по 112,88лв. от 03.12.2008г. до 03.11.2013г., в общ размер на
6772,80лв. и 1 мес. Вноска от 31,58лв. на 03.12.2013г. Вноските за погасяване
направени от длъжника са в общ размер на 2015,27лв. Последна вноска от 194,90лв
е извършена на 08.08.2011г. отнесена за погасяване на наказателни лихви. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
16.04.2015г. има следните задължения и неизвършени плащания: 4003,91лв.
главница, 2043,49лв. договорна лихва и 2925,32лв. наказателна лихва. Размерът
на дължимата договорна лихва за периода 16.04-2012г. до 16.04.2015г. е
294,89лв, а наказателна лихва за същия период 1070,26лв. Съдът намира
заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го
кредитира.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение
и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск
за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 5000.лв., по силата на
договор от 04.11.2008г. усвоен на същата дата. Сумите, които ответникът внесъл
за погасяването му са в размер на 2119,65лв., последна банкова операция – на
08.08.2011г. Дължимите суми са посочени
в счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, удостоверяват подлежащо
на изпълнение вземане, като размерът им се потвърждава и от заключението по
счетоводната експертиза. Поради което ответникът дължи възнаградителна лихва,
обвързана с продължителността на ползваната в заем сума, както и лихва за
забава..По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът
намира същото за частично основателно по отношение на претенциите за лихви, но
не и за главницата, тъй като кредитът автоматично се подновява съгласно чл.3 от договора, т.е. не настъпил
падеж, от който да е изтекъл срока предвиден в чл.110 от ЗЗД. Предвид чл.111
б.”в” от ЗЗД, претенцията за лихви е основателна за периода три години преди
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а именно за периода 16.04.2012г. – 16.04.2015г по отношение на договорната, чийто размер е 294,89лв. и
наказателна за периода 16.04.2012г. – 16.04.2015г. в размер 1070,26лв., като за претендираните в
исковата молба периоди, повече от три години назад от подаване на заявлението и
размери са неоснователни, като погасени по давност.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в
размер на 1233,57лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 618,17лв.
за разноските по ч.гр.д. №700/2015г. на РРС, съразмерно уважената претенция.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.А.А., ЕГН**********, че дължи на “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК******* сумата 4003,91 лв. /четири хиляди и три лева и деветдесет и една стотинки/, ведно със
законната лихва от 16.04.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 294,89лв./двеста
деветдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ договорна лихва за
периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г., сумата 1070,26лв./хиляда и
седемдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода 16.04.2012г.
до 16.04.2015 г., като отхвърля исковете за лихви до първоначално предявените
размери като неоснователни и за периоди повече от три години назад от подаване
на заявлението, като погасени по давност
ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Първа инвестиционна
банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК****** сумата 1233,57 лв. /хиляда двеста тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ за
направените по делото разноски, както и сумата 618,17лв./шестотин и осемнадесет
лева и седемнадесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №700/2015г. на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: