Р Е Ш Е Н И Е

Номер 446                                                  18.12.2015 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    осми декември                                        две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1284 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, срещу Б.А.А., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 4003,91лв. главница, сумата 1233,50лв. просрочена договорна лихва за периода от 03.04.2010г. до 03.11.2013г., 2716,13лв. наказателна лихва за периода от 03.04.2010г. до 15.04.2015г., ведно с разноските по заповедно производство. Сочи, че с ответника е сключен договор за банков кредит №076LD-R-000308/04.11.2008г., като банката предоставила на същия банков кредит в размер на 5000лв., който ответникът се задължил да  погасява съгласно погасителен план-неразделна част от договора, чийто краен срок бил 03.11.2013г. Ответникът не извършвал плащане  на задълженията си по договора. На 16.04.2015г. по заявление до РРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

            В предоставения срок ответната страна оспорва иска. Сочи, че от твърденията на ищеца, не става ясно до коя дата е изпълнявал задълженията си. Твърди, че ако кредит е станал изискуем след дата 03.04.2010г. в това число – главница и договорени лихви искът за главницата е погасен по давност, съответно погасени по давност са и договорните лихви, както и наказателните  лихви, за които важи кратката 3 годишна давност.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  На 04.11.2008г. е сключен договор за банков кредит №076LD-R-000308 между страните, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 5000лв., като следвало да погасява съгласно приложения погасителен план. Крайният срок за погасяване би 03.11.2013г.

            Според представените по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставен банков кредит в размер на 5000лв., усвоен на 04.11.2008г. погасяването е договорено да става на равни погасителни вноски, 60 вноски по 112,88лв. от 03.12.2008г. до 03.11.2013г., в общ размер на 6772,80лв. и 1 мес. Вноска от 31,58лв. на 03.12.2013г. Вноските за погасяване направени от длъжника са в общ размер на 2015,27лв. Последна вноска от 194,90лв е извършена на 08.08.2011г. отнесена за погасяване на наказателни лихви. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 16.04.2015г. има следните задължения и неизвършени плащания: 4003,91лв. главница, 2043,49лв. договорна лихва и 2925,32лв. наказателна лихва. Размерът на дължимата договорна лихва за периода 16.04-2012г. до 16.04.2015г. е 294,89лв, а наказателна лихва за същия период 1070,26лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника  сума в размер на 5000.лв., по силата на договор от 04.11.2008г. усвоен на същата дата. Сумите, които ответникът внесъл за погасяването му са в размер на 2119,65лв., последна банкова операция – на 08.08.2011г.  Дължимите суми са посочени в счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, като размерът им се потвърждава и от заключението по счетоводната експертиза. Поради което ответникът дължи възнаградителна лихва, обвързана с продължителността на ползваната в заем сума, както и лихва за забава..По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за частично основателно по отношение на претенциите за лихви, но не и за главницата, тъй като кредитът автоматично се подновява  съгласно чл.3 от договора, т.е. не настъпил падеж, от който да е изтекъл срока предвиден в чл.110 от ЗЗД. Предвид чл.111 б.”в” от ЗЗД, претенцията за лихви е основателна за периода три години преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а именно за периода 16.04.2012г. 16.04.2015г по отношение на договорната, чийто размер е 294,89лв. и наказателна за периода 16.04.2012г. 16.04.2015г. в размер 1070,26лв., като за претендираните в исковата молба периоди, повече от три години назад от подаване на заявлението и размери са неоснователни, като погасени по давност.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на 1233,57лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 618,17лв. за разноските по ч.гр.д. №700/2015г. на РРС, съразмерно уважената претенция.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.А., ЕГН**********, че дължи на “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК******* сумата 4003,91 лв. /четири хиляди и три лева и деветдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 16.04.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 294,89лв./двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г., сумата 1070,26лв./хиляда и седемдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода  16.04.2012г. до 16.04.2015 г., като отхвърля исковете за лихви до първоначално предявените размери като неоснователни и за периоди повече от три години назад от подаване на заявлението, като погасени по давност

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК****** сумата 1233,57 лв. /хиляда двеста тридесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 618,17лв./шестотин и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №700/2015г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: