Р Е Ш Е Н И Е

Номер 408 07.12.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1292/2015 г.

Производството с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ

Депозирана е искова молба от Д.И.Д. срещу Прокуратурата на РБ, за заплащане обезщетение от 18000лв. за претърпени неимуществени вреди за времето от 04.03.2013г. до 12.06.2015г., причинени в резултат на повдигнато обвинение по досъдебно производство №5/2012г. по описа на ОСлО при ОП Разград, за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, деяние което не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 12.06.2015г. Сочи че, по професия е строителен инженер, собственик и управител на търговско дружество “ВМ-Д.” ООД, във връзка с обществена поръчка на Община Исперих изготвил строително-конструктивни заключения за пострадали сгради кметство с. Лодогорци, молитвен дом-църква с. Малък поровец, детска градина с. Лудогорци, молитвен дом-джамия с. Драгомъж, гр. Исперих сграда на ОЗК гр. Исперих от природно бедствие на 05.10.2008г. На 04.03.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП №54/2012г. за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК – съставени в качеството му на длъжностно лице официални документи с невярно съдържание. С присъда №28 от 13.05.2014г. по нохд №270/2013г. на ОС Разград бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, присъдата била потвърдена от ВАС и ВКС и влязла в сила на 12.06.2015г. Изпитал при наказателното преследване изключителни притеснения и страдания, с оглед евентуално осъждане на лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява професията си. Изпитвал страх, безпокойство, допълнително бил притеснен от широкия обществен и медиен отзвук по повод обвинението срещу него. Публикации имало в местната и централна преса, радио и телевизия, нееднократно се налагало да обсъжда пред колеги и приятели хода на наказателното производство, което провокирало допълнителни отрицателни емоции.

Ответникът намира иска за допустим, но неоснователен както по основание така и по размер. Сочи, че твърденията на ищеца за провокиран у него страх, довел до психически дискомфорт, не е пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение, както и че оправдателната присъда е поради несъставомерност на деянието, а не поради изначална липса на доказателства. Както и че съдът е констатирал, че ищецът е могъл да бъде подведен под отговорност за друго деяние по чл.291 от НК, но за което не му е повдигнато обвинение. Извадките от електронните медии, имали оповестителен характер, не съдържали квалификации относно професионалните качества или личността, за да провокират страх, срам или унижение, както и че не са били оповестени по делото. Твърди, че срокът на наказателното производство спрямо ищеца е бил разумен. В представени писмени бележки сочи, че срещу ищеца се е водило и друго наказателно производство, като двете са протекли едновременно, както и че съобщенията в приложените извадки от електронни медии имат оповестителен характер и само информират обществото, че се води наказателно производство, като същите не са оповестени от ответника. Сочи се и на несъобразност на претенцията на ищеца, с интензитета на упражнената принуда в хода на воденото срещу него наказателно производство, че обвинението и в двете фази на процеса е било с продължителност две години и три месеца, като спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение “подписка”. Твърди се и на прекомерност на претенцията съобразно икономическия стандарт на страната.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът по професия строителен инженер – конструктор, притежава удостоверение за пълна проектантска правоспособност от Камарата на инженерите в инвестиционно проектиране рег. №04599 за конструкция на сгради и съображения. Собственик и управител на “ВМ - Д.”***. На 04.03.2013г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП №5/2012г. на ОСлО при ОП Разград, за престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, във връзка с изготвени от него в качеството му на длъжностна лице конструктивни заключения за пострадали сгради в гр. Исперих и същата община, в които удостоверил неверни обстоятелства, като му е била взета мярка за неотклонение “подписа”. Бил изготвен и внесен обвинителен акт на 09.08.2013г. от ОП Разград в Окръжен съд Разград, където било образувано нохд №270/2013г. по описа на РОС, по което с влязла в сила на 12.06.2015г. присъда, ищецът бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение.

Във връзка с твърдените неимуществени вреди по искане на ищеца са разпитани като свидетели Е. Т. П. и Р.Д. Д.. В показанията си св. П. - архитект, сочи, че контактувал ежедневно с ищеца в последните десет години, тъй като работели в два съседни офиса, както и по съвместни проекти. Знае за воденото наказателно дело във връзка с изготвени експертизи за строежи в Исперихско, по времето на което поведението на ищеца станало доста различно - бил много притеснен. Заварвал го да стои и гледа в една точка, освен това станал раздразнителен, отговарял много рязко. Споделял, че се притеснява, че се явява на дела, във вестниците излизали статии по отношение на делото и съдебното производство. В работата си ищецът станал несигурен, усещало се, “че не е този човек, който беше”, като отказвал няколко пъти съвместна работа, като казвал, че не се наемал. Работата на инженер - конструктора била много отговорна в процеса на проектиране, предвид носимоспособността на сградите, издръжливостта им на земетръс. Ищецът бил притеснен и от отношението на някои колеги, които започнали да гледат с недоверие на него като на професионалист. Отказвал проектиране, тъй като бил притеснен и несигурен като казвал: “Ако ме осъдят и вляза в затвора, кой ще го продължи”. Св. П. знаел за още едно дело срещу ищеца, което било преди настоящото, като за второто дело ищецът се притеснявал повече, тъй като свидетелят не забелязвал такива притеснения преди последните 2-3 години. За делото черпел информация и от вестниците. Св. Д. – съпруга на ищеца, сочи, че след като било заведено делото, настъпила коренна промяна в поведението му, бил изключително притеснен, за това, че може да бъде осъден, да влезе в затвора, да не може да работи и да се грижи за семейството си. По това време децата им били студенти. Негативно му се отразило в отношенията с близки, колеги, приятели. Започнали да гледат с недоверие към него, децата им изпитвали неудобство. Много пъти споделяли, че техни познати четейки вестниците, за това, че баща им е подсъдим, изпитвали неудобство и притеснения и за това, баща им да не бъде осъден. Ищецът отказвал помощ на сина си, който учел за строителен инженер, поради това, че не е в състояние да ме окаже такава, при изготвяне на курсови работи, поради това, че е стресиран и разстроен. Станал избухлив, раздразнителен, започнал да вдига кръвно, промяна настъпила в отношенията в семейството, като и свидетелката получила здравословен проблем, била в болници. Преди това имал друго дело през 2009г., като кулминацията била с второто дело, което започнало 2012г. Колегите на св. Д. в службата като четели по вестници за тези неща, гледали по друг начин. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, а на свидетелката Д. съобразно чл.172 от ГПК, като същите са непротиворечиви, последователни, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

По делото са приложени разпечатки от различни информационни сайтове от 13.11.2013г., 13.05.2014г. и от 25.02.2015г. с информация за повдигнатото обвинение и хода на процеса срещу ищеца.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: За да възникне правото на увредения за обезвреждане на неимуществени вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на РБ вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да са налице следните материални предпоставки: на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което да е оправдан с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е незаконно, да е претърпял неимуществени вреди, които да са необходима закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. наличие на причинно-следствена връзка. Отговорността за повдигане на незаконно обвинение е обективна. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. В случая са налице посочените предпоставки, предвид наличието на влязла в сила оправдателна присъда спрямо ищецът. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Освен това е безспорно, че в периода на наказателното преследване, ищецът е имал отрицателни изживявания в резултат на обвинението – то е ограничило възможността му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило негативно /Р-е №427/16.06.2010г. ВКС гр.д. №273/09г. ІІІ г.о. и др./. Обезщетението за претърпени вреди, за които държавата носи отговорност по ЗОДОВ се определя съобразно чл.52 от ЗЗД по справедливост, съобразно установените факти. При определянето му следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на наложени мерки за неотклонение и процесуална принуда Данните за личността на подсъдимия доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката му, контактите му, социалния живот, работата, в т.ч. възможността за професионални изяви и развитие в служебен план и други обстоятелства имащи отношение към претърпените морални страдания. В случая ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, наказателното преследване е продължило две години и три месеца, какъвто е и претендирания период, била му е наложена мярка за неотклонение “подписка”. В следствие на привличането като обвиняем и воденото съдебно производство, ищецът е станал раздразнителен, несигурен, притеснен в личен и професионален план. Това се отразило на отношенията в семейството, с близки, пред които бил дискредитиран, станал затворен. Отразило се и на неговата професия – предвид появилото се нежелание, както и притеснение да поема нови проекти във връзка с работата си като инженер – конструктор, видно от показанията на св.П.. Публикациите в пресата са известявали обществеността за делото, притеснявали са както него, така и членовете на семейството му, видно както сочи св.Д., а св.П. черпел информация и от пресата за наказателното производство срещу ищеца. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, като неоснователно възражението на представителя на прокуратурата, че публикациите в медиите имали оповестителен характер, не съдържали квалификации относно професионалните качества и личността на ищеца, че не са оповестени от ответника, както че са с дати след първото заседание. Именно повдигнатото обвинение от страна на ответника е причина и повод за тези публикации, независимо, че не са оповестени лично от него. А самите публикации засягат и сочат както личността, така и професията на ищеца, в какъвто смисъл е и съдържанието им. В случая съдът намира, че явно интензитетът на притесненията и емоционалното състояние на ищеца в процесния период, се е дължало и на другото наказателно производство, което е протичало паралелно. Видно от показанията на св. Д., психическият срив стартирал от 2009г., но се засилил, когато тръгнало второто дело, което направило ищеца още по-раздразнителен, притеснен. Това обстоятелство, следва да бъде отчетено относно справедливия размер на дължимото обезщетение. На последно място следва да бъде съобразен стандарта на живот и покупателните възможности на гражданите през процесния период. За репариране на причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид посочените критерии относими в случая, съдът намира че обезщетение в размер на 7000лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а претенцията до предявения размер от 18000лв. се явява несъразмерна с доказаните вреди и следва да се отхвърли. Относно акцесорната претенцията за законна лихва, същата се дължи от 12.06.2015г., когато е влязла в сила присъдата, съгласно т.4 от ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС

Предвид изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно уважената претенция. Относно възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, същото съобразно обстоятелствата по делото, по което защитата е била на три инстанции, разпоредбите на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. не е прекомерно предвид и фактическата и правна сложност на делото. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на 550лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН********** сумата 7000 лв. /седем хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди за времето от 04.03.2013г. до 12.06.2015г. в резултат на повдигнато обвинение по досъдебно производство №5/2012г. на ОСлО при ОП Разград по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК – деяние, което не представлява престъпление, ведно със законната лихва считано от 12.06.2015г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до първоначално предявения размер от 18000лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН********** сумата 550лв. /петстотин и петдесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: