Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр. Разград 04.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на 05.11.2015 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1497 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба са предявени от ищеца "С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК 201702115, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, България No 81, вх. В, ет. 8, законен представител Ил. Ив. Г. – управител, чрез пълномощника юрисконсулт М. Гр., иск ПРОТИВ Е.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца /след частично прекратяване на исковите претенции - л.10-12 от дело РРС и л. 68 от дело РС Варна/:

- сумата 52.91 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ - главница, ведно със законната лихва от 28.11.2014 г. /датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК/, до изплащане на вземането,

за която сума е издадена Заповед № 7676 от 01.12.2014г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15188/2014г. по описа на Районен съд – Варна.

Претендират се и деловодни разноски. Ищецът сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства: главница по фактура № 1122507796/01.10.2012г. за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги, представляващо прехвърлено вземане по Договор за цесия от 29.10.2014г., сключен между „С.Г.Груп и партньори” ООД и „С.Г. Груп” ООД, като последното дружество от своя страна е сключило Договор за цесия от 31.05.2014г. с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.

В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище с което моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа исковите си претенции и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Д. В. Ц. ***, депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Намира иска за изцяло за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен като такъв. Излага подробни съображения. В съдебно заседание при редовност в призоваването за ответника се явява пълномощника му адвокат Д. В. Ц. ***, която поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Твърди, че счетоводството на ищеца и неговите праводатели е нередовно водено и процесното вземане не съществува. Оспорва счетоводните документи изходящи от ищеца и неговите праводатели сочещи процесното вземане. Претендира разноски. Депозира и подробна писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът предоставя заверени преписи от:

- Договор за домашен телефонен пост от 10.08.2009г.,

- Договор за ADSL услуги от 10.08.2009г.,

и двата сключени между "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД ЕИК 831642181 и ответника Е.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** / 26-30 дело ВРС/,

- фактура № 1122507796/01.10.2012г. издадена от БТК ЕАД за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по горецитираните договори /л. 31-32, 36-53 дело ВРС/,

- Договор за цесия от 31.05.2014г., сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД, относно процесното вземане л. 11-20 дело ВРС/,

- Пълномощно с което „БТК” ЕАД упълномощило „С.Г.Груп” ООД да представлява БТК ЕАД при изпращане на уведомителни съобщения по чл. 99, ал.3 ЗЗД /л.21 дело ВРС/,

- Договор за цесия от 29.10.2014г., сключен между С.Г. Груп” ООД и „С.Г.Груп и партньори” ООД /л. 22-25 дело ВРС/

Представя и Удостоверение с изх. № 80/02.11.2015г. от С.Г.Груп ООД за дължими суми по процесната фактура /л.57/ дело РРС, Удостоверение от БТК ЕАД с рег. индекс 95-С-616 от 02.11.2015г. /л.67 дело РРС, както и счетоводна справка от С.Г.Груп и партньори ООД / 69 дело РРС/.

С оглед оспорването от страна на ответника на подписите му в процесните договори съдът назначи съдебно графическа експертиза и задължи ищеца да представи оригиналите на Договорите. Ищеца посочи, че оригиналите се намират в БТК ЕАД, като поиска на осн. чл. 192 ГПК, БТК ЕАД да бъде задължена да ги представи /л.27 дело РРС/. След изискването им от БТК ЕАД, последните уведомиха съда, че процесните договори не са открити при тях /л. 70 дело РРС/.

С оглед оспорването от страна на ответника на вземането и твърдението му че счетоводството на ищеца и неговите праводатели е нередовно водено, съдът с Определение № 2614 от 23.09.2015г. назначи съдебно счетоводна експертиза /л.16-17/, като един от въпросите бе дали счетоводството на ищеца и неговите праводатели е редовно водено. Съдът изрично предупреди ищеца, че при невнасяне на депозита за възнаграждение на вещото лице, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.

Въпреки това ищецът не внесе определения депозит поради, което и задачата не е изпратена на вещото лице, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.2 ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи вземанията по записа на заповед. В тежест на взискателят (ищецът) е да установи при условията на пълно и главно доказване факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на кауза, за което ответникът се е задължил със записа на заповед. В този смисъл е трайната практика на ВКС /Решение № 1414 от 29.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2002 г., II т. о., Определение № 88 от 20.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 593/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р. Ковачева, Решение № 1231 от 11.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 530/2005 г., ТК и др., Определение № 181 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, Определение № 209 от 22.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Лидия И., Определение № 805 от 23.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 701/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Определение № 328 от 8.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 158/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова/.

Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 169 от 31.01.2013г. по дело № 664/2011г. на ВКС, ІІ т.о., ТК: „По въпроса за доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания по реда на чл. 290 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 62/25.06.2009г. по т. д. № 546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7/22.02.2011г. по т. д. № 264/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/ и съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, СЪЩИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ РЕДОВНО ВОДЕНИ, КОЕТО НЕ СЕ ПРЕДПОЛАГА, А ТРЯБВА ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО ЧРЕЗ СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА. Поради това при допускане на съдебно-счетоводна експертиза по определени задачи по искане на страните, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да постави на вещото лице и въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период, през който се извършва проверката.”.

Както вече се посочи, ищецът не внесе определения депозит за назначаването на съдебно счетоводната експертиза, поради което задачата не е изпратена на вещото лице, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 161 ГПК: „С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.”

Поради гореизложеното, съдът намери, че ищецът не извърши пълно и главно доказване на исковата си претенция, поради и което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 350 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

Това възнаграждение за адвокат е само с 50 лв. над минималното, като съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира че същото не е прекомерно поради което искането на ищцовата страна за намаляването му до минималния размер се явява неоснователно, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.

По искането на ответника, да се обезсили Заповед № 7676 от 01.12.2014г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15188/2014г. по описа на Районен съд – Варна, поради отхвърлянето на иска по чл. 422 ГПК.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на Закона дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване.

Ето защо, искането на ответника за обезсилване на заповедта за изпълнение следва да се остави отхвърли, като неоснователно.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от "С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК 201702115, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, България No 81, вх. В, ет. 8, законен представител Ил. Ив. Г. – управител, иск ПРОТИВ Е.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

ОСЪЖДА "С.Г.ГРУП И ПАРТНЬОРИ" ООД, ЕИК 201702115, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, България No 81, вх. В, ет. 8, законен представител Ил. Ив. Г. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно искането на Е.С.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за обезсилване на Заповед № 7676 от 01.12.2014г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15188/2014г. по описа на Районен съд – Варна.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: