Р Е Ш Е Н И Е

Номер 398 07.12.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1553 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби”АД срещу С.И.С., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 383,85 лв. за консумирана ел. енергия за периода 12.02.2013 г. – 16.05.2013 г. и 74,22 лв. обезщетение за забава ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ел. енергията е използвана в обект с адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №***, вх.***, ап.*** /таван/ с абонатен № ***, както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Счита, че ответникът отговаря за заплащането на ел. енергията в имота, след като не е уведомил ищеца за това, че вече не е ползвател на имота.

Ответникът оспорва иска. Заявява, че не е собственик и ползвател на имот с посочения в исковата молба абонатен номер за периода 12.02.2012 г. – 16.05.2013 г. Твърди, че е била страна по договор за наем на недвижим имот, представляващ таванска стая на бул.”Априлско въстание”№***, вх.***, ет.*** за период от дванадесет месеца, считано от 28.10.2011 г. Уговорката между нея и наемодателя е била в наемната цена от 100 лв. да се включват и разходите за консумативи. По настояване на наемодателя се явила в Център за обслужване на клиенти и представила договора за наем. Договорът за наем бил прекратен на 28.10.2012 г. поради изтичане на срока. Твърди, че тогава предала имота и касовите бележки за заплатена ел. енергия, а наемодателката я уверила, че присъствието й не е необходимо за промяна на партидата. Сочи, че в извлечението за фактури и плащания са отбелязани суми за възстановяване на ел. захранването, което означава, че същото е било възстановявано без да се търси съгласието на титуляра на партидата, което е довело до натрупване на задължения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

По искане на ищеца “Енерго-Про Продажби”АД е издадена заповед за изпълнене срещу С.И.С. за заплащане на сумата 383,85 лв. главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 12.02.2013 г. – 16.05.2013 г. на обект с адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №***, вх.***, ап.*** /таван/ с аб. №*** ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 74,22 лв. сбор от мораторната лихва за всяка една фактура до 28.04.2015 г., сумата 25 лв. платена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта длъжника е подала възражение, в което е посочила, че не дължи сумата, тъй като е ползвала имота с договор за наем до 26.10.2012 г.

В заявленето и в исковата молба се сочи, че за процесната сума са издадени следните фактури : ФП *** /12.02.2013 г. , ФП ***/13.03.2013 г. , ТП ***/11.04.2013 г., ФП ***/12.04.2013 г. и ФП №***/16.05.2013 г. Тези фактури са приложени като доказателсва по делото.

Партидата е открита на името на ответницата във връзка с подадено от нея заявление за снабдяване и разпределение на електрическа енергия от 02.11.2011 г., в което като документ за собственост е посочен договор за наем от 28.10.2011 г. Този договор липсва в преписката, представена от ищеца, но екземпляр от него е представен от ответницата и в него е посочен прекратителен срок от 12 месеца.

Според показанията на свидетелката Г., разпитана по делото, обектът е даден под наем с нейното посредничество. По неин съвет ответницата сменила титуляра на партидата. След напускането на жилището свид.Г. засякла показанията на електромера и ги сравнила с представените от ответницата бележки за платени суми.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Така предявените искове от ищеца срещу ответника за установяване задължение на ответника за сумата 383,85 лв. главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода 12.02.2013 г. – 16.05.2013 г. на обект с адрес гр.Разград, бул.”Априлско въстание”, №***, вх.***, ап.*** /таван/ с аб. №*** ведно със законната лихва, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане, сумата 74,22 лв. обезщетение за забава са неоснователни и недоказани.

Според приложените по делото общи условия, одобрени от ДКЕВР, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “Е.Он” България – чл.4, ал.1. В този смисъл, ако се приеме, че ползвател на имот включва и наемател, ответницата е станала потребител и като такава е имала правата и задълженията по Общите условия. В чл.22 от същите условия са посочени юридическите факти, които водят до прекратяване на електроснабдяването. Сред тях е посоченото в т.1 изтичане на срока, за който собственикът или титулярът на вещно право на ползване е дал съгласие. Ето защо ако приемем, че с подписването на договора за наем собственикът е дал съгласие ответницата да стане потребител на ел. енергията в имота, то това съгласие е било със срок – до изтичане срока на договора и след този срок – 28.10.2012 г. ответницата е престанала да отговаря на условията да бъде потребител. Разпоредбата на чл.22, ал.1 не изисква уведомяване на едната от другата страна и в този смисъл очевидно важи правилото “срокът кани вместо кредитора”.

Следователно през процесния период, който започва няколко месеца след края на срока на договора на ответницата, същата не е била ползвател на процесния имот, поради което не дължи консумираната, засечена и фактурирана в същия ел. енергия

С оглед неоснователността на иска ответницата не дължи на ищеца направените разноски в настоящото производство, както и тези по ч.гр.д.№747/2015 г.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право да почули от ищеца направените от нея разноски по делото в размер на 300 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *** със седалище гр.Варна и адрес на управление Варна Тауърс- Г, бул.”Владислав Варненчик”, №258, представляван от Б. Г.М., Б. Д. П. и П. С. С. за установяване, че С.И.С., ЕГН ********** *** дължи на ищеца сумите сумите 383,85 лв. за консумирана ел. енергия за периода 12.02.2013 г. – 16.05.2013 г. и 74,22 лв. обезщетение за забава ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *** със седалище гр.Варна и адрес на управление Варна Тауърс- Г, бул.”Владислав Варненчик”, №258, представляван от Б. Г.М., Б. Д. П. и П. С. С. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., ЕГН ********** *** сумата 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: