В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор Северина Монева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1667 по описа за 2015г.:

Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от П.Р.Д., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да й заплати сумата от 10000лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени й от привличането й като обвиняем по ДП и като подсъдима по НОХД №517/15г. на РРС и НОХД №76/15г. по описа на РОС. Твърди, че е работила като медицинска сестра в ДДУИ с.Просторно и че на 29.07.14г. е била привлечена под наказателна отговорност за това, че в условията на независимо съпричиняване е причинила средна телесна повреда на малолетната Н. А., като е бира оправдана с влязла в сила присъда. Твърди, че е изживяла стрес и шок във връзка с повдигнатото й обвинение, че приписаното й деяние с помощта на медиите е станало обществено достояние, че името и на здравен работник е било опетнено.

Прокуратурата на Република България счита иска за неоснователен и недоказан. Твърдят, че наказателното производство е протекло в кратки сроковеу както и че ответника не е разгласявал в медиите повдигнатото и поддържано обвинение. Спрямо ищцата не е налагана мярка за процесуална принуда, нито обвинението за което е обвинена е тежко престъпление. Предвиденото в НК наказание до 1 година лишаване от свобода или пробация, а и предвид наличието на предпоставките по чл.78а НК съдебното производство е минало по реда на глава 28 НПК-освобождаване от нак.отговорност и налагане на адм.наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ в ДДУИ с.Просторно. По повод сигнал на тел.112 за дете в коматозно състояние в ДДУИ с.Просторно на 02.12.13г. е образувано ДП №ЗМ-В-319/2013г. срещу неизвестен извършител. На 18.03.14г. ищцата е разпитана като свидетел. На 29.07.14г. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено от нея престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 НК, а на 31.07.14г. й е предявено разследването. ДП е приключило с мнение за съд. На 07.08.14г. прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу ищцата и още пет други лица /НОХД №517/14г. на РРС/. Наказателното производство пред РС е протекло в четири съдебни заседания: 30.09.14г., 13.11.14г., 11.12.14г. и 22.01.15г. когато съдът е оправдал ищцата и останалите подсъдими с решение №23/22.01.15г.. По протест на РРС е образувано НОХД №76/15. По описа на РОС, което е продължило в едно заседание- на 20.04.15г. На 26.05.15г. с решение №30 РОС е потвърдил първоинстанционното решение, което е влязло в сила на същата дата.

По делото са разпитани двама свидетели: С.Н-сестра на ищцата и П.Ж-колега на ищцата, също подсъдим по делото.

Свидетелката твърди, че сестра й работи като медицински работник вече 50 години и никога не е била наказвана. Ползвала се е с добро име сред колегите и приятелите си. Въпреки, че е пенсионер от 17 години, продължава да работи. От сестра си знае за случай с някакво дете, което после починало. За инцидетна била привлечена под наказателна отговорност. Целият процес й се отразил много зле., тъй като за първи път влизала в съд. В продължение на месеци сестра й била нервна, притеснена, в шок от разследването и делото. Постоянно плачела и се срамувала от хората, които я разпитвали. Дори във вестника имало статии. Сестра й е диабетик и хипертоник. След започването на делото й се наложило да увеличи дозата си за високо кръвно. Нивата на кръвната захар също драстично се повишили.

Св.П. познава ищцата от 50 години. Тя е работила като сестра в дома преди него. След започването на делото П. станала коренно различна-била все напрегната и притеснена от развоя на делото. Започнала да отбягва колегите си. Най-много й се отразили статиите в пресата.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е с основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ и цели ангажирането на отговорността на държавата за вреди причинени на ищцата от дейността на прокуратурата за повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 НК, по което ищцата е била оправдана с влязло в сила съдебно решение.

На репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, пряка е непосредствена последица от поведението на ответника, като критерий за това е „справедливостта“. Съгласно т.II от ППВС №4/23.12.1968г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди- тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното производство, включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца ограничения във връзка с наказателното производство; личността на увредения, включително притежавания служебен и обществен авторитет; настъпили промени в отношенията в семейството; допълнително настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето; всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху душевното и здравословното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.

В този смисъл с решение №123/23.06.2013 г. по гр.д. №254/14г. на ВКС, III г.о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

От събраните гласни доказателства се установи, че срещу ищцата е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление, за което се предвижда до 1г. лишаване от свобода или пробация, което съдът е разгледал по реда на глава 28 НПК. На фона на това обвинение, ищцата е имала упълномощен защитник още от досъдебното производство, който е следвало да й разясни последиците от воденото досъдебно, респ.съдебно производство, вкл. най-неблагоприятния за нея резултат, който би бил освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. Ищцата следователно не е имала притеснения, че ще бъде лишена от свобода. Спрямо нея няма упражнени мерки за процесуална принуда, не е вземана мярка за неотклонение, нито е лишавана от права. Д. е призовавана на два пъти в ДП. Била е привлечена на 29.07.14г., като разследването й е предявено два дни след това на 31.07.14г.. Органите на досъдебното производство на фона на обемното разследване, с фактическа и правна сложност са отнели от времето на ищцата 1ч. и 35 мин., за период от два дни. Прокуратурата е внесла обвинителен акт една седмица след това. В първоинстанционното съдебно производство е имало три с.з., а във второинстанциенното- едно с.з. Периодът на незаконното наказателно преследване е бил от 29.07.14г. до 26.05.15г., т.е. 10 месеца. От тези десет месеца ищцата реално се е срещала с дознател- 1ч и 35мин., с първоинтстанцииния съд- 12ч. и 27мин и с второинстанционния съд- 1ч. и 19мин., или общо 15ч. и 21мин. от своя живот. В светлината на гореизложеното съдът намира, че ищцата е имала кратък досег с органите на правораздаване, в рамките на разумния срок.

На базата на събраните гласни доказателства следва да се установи как всичко това се е отразило на личността на ищцата, физически и емоционално, и как е рефлектирало върху отношенията й с околните. Свидетелите установяват, че ищцата е била силно притеснена, но не толкова от развоя на делото, а по-скоро от състоянието на детето и отношението и мнението на околните към нея, т.е. засегнати са нейната чест и достойнство, като човек и като професионалист. В пресата е публикувана информация за воденото дело и постановената „оправдателна присъда“.

Преки доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищцата, респ. на хроничните й заболявания не се ангажираха, поради което съдът намира за недоказано твърдението й за влошено здравословно състояние в резултат на незаконното обвинение.

На базата на гореизложеното, съдът намира, че соченият от Д. паричен еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди от 10000лв. е значително завишен. Съдът намира за справедлив размер сумата от 2000лв.

На ищцата се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е направила разноски за 510лв., предявила е иск за 10000лв., който е уважен в размер на 2000лв. Предвид на това на ищцата се дължат разноски в размер на 102лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Д. ***, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-В-319/2013г. и поддържано по НОХД №517/14г. на РРС и ВНОХД №76/15г. на РОС, по което е оправдана с влязло в сила съдебно решение №30/26.05.15г. по ВНОХД №76/15г. на РОС в размер на 2000лв./две хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателното решение- 26.05.2015г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 102лв/сто и два лева/ разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 10000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: