Р Е
Ш Е Н
И Е
№424, 23.12.2015г., гр.Разград
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Д.Д.
Прокурор Северина Монева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1667 по описа за 2015г.:
Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от П.Р.Д., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да й заплати сумата от 10000лв.
за претърпени неимуществени вреди, причинени й от привличането й като обвиняем
по ДП и като подсъдима по НОХД №517/15г. на РРС и НОХД №76/15г. по описа на
РОС. Твърди, че е работила като медицинска сестра в ДДУИ с.Просторно и че на
29.07.14г. е била привлечена под наказателна отговорност за това, че в
условията на независимо съпричиняване е причинила средна телесна повреда на
малолетната Н. А., като е бира оправдана с влязла в сила присъда. Твърди, че е
изживяла стрес и шок във връзка с повдигнатото й обвинение, че приписаното й
деяние с помощта на медиите е станало обществено достояние, че името и на
здравен работник е било опетнено.
Прокуратурата на Република България счита иска
за неоснователен и недоказан. Твърдят, че наказателното производство е протекло
в кратки сроковеу както и че ответника не е разгласявал в медиите повдигнатото
и поддържано обвинение. Спрямо ищцата не е налагана мярка за процесуална
принуда, нито обвинението за което е обвинена е тежко престъпление.
Предвиденото в НК наказание до 1 година лишаване от свобода или пробация, а и
предвид наличието на предпоставките по чл.78а НК съдебното производство е
минало по реда на глава 28 НПК-освобождаване от нак.отговорност и налагане на
адм.наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“
в ДДУИ с.Просторно. По повод сигнал на тел.112 за дете в коматозно състояние в
ДДУИ с.Просторно на 02.12.13г. е образувано ДП №ЗМ-В-319/2013г. срещу
неизвестен извършител. На 18.03.14г. ищцата е разпитана като свидетел. На
29.07.14г. ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено от нея
престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 НК, а на 31.07.14г. й е предявено
разследването. ДП е приключило с мнение за съд. На 07.08.14г. прокуратурата е
внесла обвинителен акт срещу ищцата и още пет други лица /НОХД №517/14г. на
РРС/. Наказателното производство пред РС е протекло в четири съдебни заседания:
30.09.14г., 13.11.14г., 11.12.14г. и 22.01.15г. когато съдът е оправдал ищцата
и останалите подсъдими с решение №23/22.01.15г.. По протест на РРС е образувано
НОХД №76/15. По описа на РОС, което е продължило в едно заседание- на 20.04.15г. На 26.05.15г. с решение №30 РОС е
потвърдил първоинстанционното решение, което е влязло в сила на същата дата.
По делото са разпитани двама свидетели:
С.Н-сестра на ищцата и П.Ж-колега на ищцата, също подсъдим по делото.
Свидетелката твърди, че сестра й работи
като медицински работник вече 50 години и никога не е била наказвана. Ползвала
се е с добро име сред колегите и приятелите си. Въпреки, че е пенсионер от 17
години, продължава да работи. От сестра си знае за случай с някакво дете, което
после починало. За инцидетна била привлечена под наказателна отговорност.
Целият процес й се отразил много зле., тъй като за първи път влизала в съд. В
продължение на месеци сестра й била нервна, притеснена, в шок от разследването
и делото. Постоянно плачела и се срамувала от хората, които я разпитвали. Дори
във вестника имало статии. Сестра й е диабетик и хипертоник. След започването
на делото й се наложило да увеличи дозата си за високо кръвно. Нивата на
кръвната захар също драстично се повишили.
Св.П. познава ищцата от 50 години. Тя е
работила като сестра в дома преди него. След започването на делото П. станала
коренно различна-била все напрегната и притеснена от развоя на делото.
Започнала да отбягва колегите си. Най-много й се отразили статиите в пресата.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е с основание
чл.2 т.3 от ЗОДОВ и цели ангажирането на отговорността на държавата за вреди
причинени на ищцата от дейността на прокуратурата за повдигнато и поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 НК, по което ищцата е
била оправдана с влязло в сила съдебно решение.
На репариране подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка е непосредствена последица от
поведението на ответника, като критерий за това е „справедливостта“. Съгласно
т.II от ППВС №4/23.12.1968г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди- тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на
наказателното производство, включващо разследването в досъдебната фаза и
поддържането на обвинение в съдебната; вида на взетата мярка за неотклонение и
други наложени на ищеца ограничения във връзка с наказателното производство;
личността на увредения, включително притежавания служебен и обществен
авторитет; настъпили промени в отношенията в семейството; допълнително
настъпили обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето; всички
негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство,
включително върху душевното и здравословното състояние на лицето, извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство.
В този смисъл с решение №123/23.06.2013
г. по гр.д. №254/14г. на ВКС, III г.о., постановено за уеднаквяване практиката на
съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е
прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение
за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е
пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне
на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на
живот.
От
събраните гласни доказателства се установи, че срещу ищцата е повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление, за което се предвижда до 1г. лишаване от
свобода или пробация, което съдът е разгледал по реда на глава 28 НПК. На фона
на това обвинение, ищцата е имала упълномощен защитник още от досъдебното
производство, който е следвало да й разясни последиците от воденото досъдебно,
респ.съдебно производство, вкл. най-неблагоприятния за нея резултат, който би
бил освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „глоба“. Ищцата следователно не е имала притеснения, че ще бъде
лишена от свобода. Спрямо нея няма упражнени мерки за процесуална принуда, не е
вземана мярка за неотклонение, нито е лишавана от права. Д. е призовавана на
два пъти в ДП. Била е привлечена на 29.07.14г., като разследването й е
предявено два дни след това на 31.07.14г.. Органите на досъдебното производство
на фона на обемното разследване, с фактическа и правна сложност са отнели от
времето на ищцата 1ч. и 35 мин., за период от два дни. Прокуратурата е внесла
обвинителен акт една седмица след това. В първоинстанционното съдебно
производство е имало три с.з., а във второинстанциенното- едно с.з. Периодът на
незаконното наказателно преследване е бил от 29.07.14г. до 26.05.15г., т.е. 10
месеца. От тези десет месеца ищцата реално се е срещала с дознател- 1ч и
35мин., с първоинтстанцииния съд- 12ч. и 27мин и с второинстанционния съд- 1ч.
и 19мин., или общо 15ч. и 21мин. от своя живот. В светлината на гореизложеното
съдът намира, че ищцата е имала кратък досег с органите на правораздаване, в
рамките на разумния срок.
На базата на събраните гласни доказателства
следва да се установи как всичко това се е отразило на личността на ищцата,
физически и емоционално, и как е рефлектирало върху отношенията й с околните. Свидетелите
установяват, че ищцата е била силно притеснена, но не толкова от развоя на
делото, а по-скоро от състоянието на детето и отношението и мнението на
околните към нея, т.е. засегнати са нейната чест и достойнство, като човек и
като професионалист. В пресата е публикувана информация за воденото дело и
постановената „оправдателна присъда“.
Преки доказателства за влошаване на
здравословното състояние на ищцата, респ. на хроничните й заболявания не се
ангажираха, поради което съдът намира за недоказано твърдението й за влошено
здравословно състояние в резултат на незаконното обвинение.
На базата на гореизложеното, съдът
намира, че соченият от Д. паричен еквивалент на претърпените от нея
неимуществени вреди от 10000лв. е значително завишен. Съдът намира за
справедлив размер сумата от 2000лв.
На ищцата се дължат разноски съобразно
уважената част от иска. Ищцата е направила разноски за 510лв., предявила е иск
за 10000лв., който е уважен в размер на 2000лв. Предвид на това на ищцата се дължат разноски в размер на
102лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република
България ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Д. ***, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по
ДП №ЗМ-В-319/2013г. и поддържано по НОХД №517/14г. на РРС и ВНОХД №76/15г. на
РОС, по което е оправдана с влязло в сила съдебно решение №30/26.05.15г. по
ВНОХД №76/15г. на РОС в размер на 2000лв./две хиляди лева/, ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на оправдателното решение- 26.05.2015г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 102лв/сто и два лева/ разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 10000лв.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред РОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: