В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор СЕВЕРИНА МОНЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1671 по описа за 2015 г.:

Искът е с правно основание чл.1 във вр. с чл.2 т. 1 и т.2 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от С.П.К. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането й като обвиняем по досъдебно производство и като подсъдима по НОХД №517/2014 г. описа на РРС и по НОХД №76/2015 г. по описа на ОС Разград. Сочи, че е работяла като медицинска сестра в ДДМУИ с.Просторно, че на 29.07.2014 г. е била привлечена под наказателна отговорност за това, че в условията на независимо съпричиняване е причинила средна телесна повреда на малолетната Неврие Н. А., като е била оправдана с присъда на РС Разград, потвърдена с решение на ОС Разград, че пред РС делото е било разгледано в пет съдебни заседания, а след това присъдата е протестирана пред РОС. Твърди, че е изживяла стрес и шок във връзка с повдигнатото й обвинение, че приписаното й деяние с помощта на медиите е станало достояние на селото, в което живее и на цялата област, че се е ползвала с уважение и авторитет като здравен работник, а името й било опетнено.

Ответникът в законоустановения срок депозира отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираното обезщетение е силно завишено с оглед реалните вреди, въпреки че в исковата молба същите са само декларативно изброени, че липсват доказателства за разгласяване на информация относно заседанията по делото. Сочи, че наказателното производство е протекло в кратки срокове – 10 месеца за двете фази, по отношение на ищцата не е налагана мярка за процесуална принуда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Срещу ищцата С.П.К. е образувано и водено НОХД №517/2014 г. по описа на РС Разград. С присъда, постановена на 22.01.2015 г., влязла в сила на 26.05.2015 г. след потвърждаването й от ОС Разград ищцата, както и останалите подсъдими, е призната за невиновна за повдигнатото й от РРП обвинение в престъпление по чл.133, ал.1, пр.2 от НК за това, че за времето от 12.11.2013 г. до 25.11.2013 г. в с.Просторно, обл.Разград, в условията на независимо съпричиняване с други лица, по непредпазливост, е причинила средна телесна повреда на малолетната Н.Н.М. на 7 години, изразяваща се в системно недохранване и обезводняване на организма, което е причина за тежкото общо състояние на Н.Н.М., довело до полиорганна недостатъчност – остра бъбречна недостатъчност, остра дихателна недостатъчност, остра сърдечна недостатъчност, остър панкреатит и хипотермия, следствие на което малолетната е изпаднала в кома и септичен шок, които по своята медико-биологична характеристика поотделно и в съвкупност обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота на малолетната.

По делото е представена електронна разпечатка от брой на в”Екип 7” от 23.11.2015 г., в който е публикувана статия под заглавие “Съдиха служители на дома в Просторно”. В статията, подписана от М. К. името на ищцата е посочено сред обвиняемите /име и фамилия и населено място/. В статията се посочва, че обвиняемите са оправдани. Втора статия в електронното издание на същия вестник е публикувана на 08.06.2015 г. по повод решението на ОС Разград, с което е потвърдена оправдателната присъда на РС Разград.

По делото са разпитани свидетелите Б. и П. Същите са били служители в ДДМУИ с.Просторно по времето, в което ищцата е била обвиняема. В показанията си двете съобщават, че ищцата е с 40 годишен стаж като медицинска сестра, тревожела се от повдигнатото срещу нея обвинение, плачела, пиела хапчета за нормализиране на кръвното налягане, притеснена била за написаното в пресата, вкл. и за своите близки. При случайни срещи нейни бивши колеги я питали за случилото се, но отношението на персонала на дома към нея не се променило, тъй като те вярвала, че тя и останалите подсъдими не са направили това, в което ги обвиняват. Свид. П. съобщава, че общи познати след публикациите са я питали за ищцата.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

По реда на ЗОДОВ се реализира отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на Република България за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица, като чл.7 от ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните органи да отговарят по исковете за осъществяване на тази отговорност от държавата.

По силата на чл.127, т.1 от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление и поддържането на обвинението при наказателни дела от общ характер е възложено на прокуратурата. Именно за това НПК възлага на прокурора ръководството и надзора върху органите на предварителното разследване. В случаите, в които лицето е оправдано за престъплението, за което е обвинено, се касае за незаконно обвинение, като незаконосъобразно действие на прокуратурата, което е основание за отговорността по чл.2, т.3 от ЗОДОВ.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2,т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а впоследствие е оправдана. Обвинението е незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган и дали е налице нарушение на задълженията от страна на конкретен орган на разследване.

Фактът, че срещу ищцата е повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда е достатъчен, за да се приеме, че тя е търпяла вреди, отразяващи се върху неговата чест и достойнство, върху доброто му име. Обичайно и нормално е в тези случаи обвиненият да търпи неудобства, притеснения и страдания. И в конкретния случай бе установено, че наказателното производство е предизвикало притеснения у ищцата, тревоги за близките й, въпроси от колеги.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение съгласно пар.1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. Понятието “справедливост” е свързано с преценка на конкретните обстоятелства, а именно конкретно установените по делото неимуществени вреди. Съдът като взе предвид тежестта на обвинението /за което е предвидена и възможност за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/, кратката продължителност на процеса, възрастта на ищцата и това, че е неосъждана, с дългогодишен стаж по професията, във връзка с упражняването на която е обвинението счита, че за обезщетяване на причинените от това негативни емоции е необходима и достатъчна сумата 2 000 лв.

В останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за причинени вреди, съответстващи на обезщетение в поискания размер.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски от ищеца, както и заплатеното от него адвокатско възнаграждение, последното съразмерно на уважената част от иска. Разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено до размера на 100 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.3 от Закона за отговорност на държавата и общината за вреди, сумата 10 лв. /десет лева/ разноски по делото и 100 лв. /сто лева/ адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: