Р Е Ш Е Н И Е
№ 437 16.12.2015 г. гр. Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на 03.12.2015 г. в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанас Х.
Секретар: П.Т.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Х. гр. дело
№ 1762 по описа за 2015 година.
С молбата са
предявени кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ - за отмяна
на заповедта № 7 от 14.09.2015г. на ответника за прекратяване на трудовото й
правоотношение и за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност.
Предявени са
и искове, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите:
-
233 лв. /двеста
тридесет и три лева/ – брутно
трудово възнаграждение за месец септември 2015г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на 16.09.2015г., ведно със законната, считано от датата на
депозирането на исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 128,т.2 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. С
протоколно определение от 03.12.2015г., влязло в сила на 11.12.2015г.,
производството по този иск е прекратено поради оттегляне на иска, на осн. чл.
232 ГПК /л. 73/.
При условие
на евентуалност, в случай че исковете по чл. 344, ал.1 т.1 и 2 бъдат
отхвърлени, са предявени и следните искове, да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца:
-
400.00 лв /четиристотин лева/ – остатък от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, поради уволнението й без
предизвестие, ведно със законната, считано от датата на депозирането на
исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.
220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,
-
443 лв.
/четиристотин четиридесет и три лева/ –
брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 19
дни, от които 5 дни за 2014г. и 14 дни за 2015г., ведно със законната, считано
от датата на депозирането на исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. С
протоколно определение от 03.12.2015г., влязло в сила на 11.12.2015г.,
производството по този иск е прекратено поради оттегляне на иска, на осн. чл.
232 ГПК /л. 73/.
Излага
подробни съображения в които сочи, че трудовото й правоотношение е незаконосъобразно
прекратено. Пълномощника на ищеца претендира да му бъде заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно
заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат П.Х. *** и излага
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
Ответникът,
чрез пълномощника си адв. К.М. ***, депозира отговор на ИМ. Счита исковите
претенции относно незаконосъобразността на уволнението и възсатновяването на
предишната длъжност са неоснователни и недоказани. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено и на двете основания
визирани в чл. 328, ал.1, т.2 КТ - закрита е част от предприятието /прекратена е дейността на предприятието в
павилион № 9 находящ се на кооперативния пазар в гр. Разград където е полагал
труда си ищеца/ и е съкратен щата – в щатното разписание на ответника в
сила от 01.09.2015г. са съкратени всички щатни бройки за длъжността „продавач консултант” /л.20-21/.
В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. К.М. *** и Управителя си, сочи, че
трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно прекратено, поради и което
ще изплати на ответника дължимото обезщетение за неспазеното предизвестие, на
осн. чл. 220, ал.1 КТ. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Представя подробна писмена защита, чрез пълномощника си.
Съдът като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Няма спор
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен
безсрочен трудов договор № 1 от 12.02.2013г., по силата на който ищецът е
назначен при ответника на длъжност „продавач - консултант”. Договорът е
последван от Допълнително споразумение
от 01.01.2015г. /л. 8/.
Със Заповед №
7 от 14.09.2015г. на управителя на ответника, на осн. 328, ал.1, т.2 КТ, трудовото
правоотношение между страните е прекратено. В заповедта е посочено, че
трудовото правоотношение е прекратено считано от 14.09.2015г. В заповедта за
уволнение изрично е посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазеното предизвестие и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на пълномощника
на ищеца – адвокат П.Х. *** на 16.09.2015г. /л.9/.
Горната
фактическа обстановка е безспорна.
Видно от показанията
на водения от ищеца свидетел С. М. Ц.,
е че този свидетел заедно с ищеца е работил при ответника на длъжност „продавач
консултант” в павилион № 9 на
кооперативния пазар в гр. Разград.
Видно от
показанията на св. Т. Ц. И. - продавач консултант в ЕТ „И. Д-Д”, е че от
14.09.2015г. фирмата на съпруга й ЕТ „И. Д-Д” е започнала да работи в павилион № 9 на кооперативния пазар в гр.
Разград, а ответника е напуснал този обект /л.74/.
Видно от
Удостоверение за регистрация № 0035/14.09.2015г. от Областна дирекция по безопасност
на храните – Разград, е че същото е издадено за павилион № 9, находящ се на кооперативния пазар в гр. Разград, ул.
Марица № 2, на фирма ЕТ „И. Д-Д” /л.23/.
Видно от дневен
финансов отчет за фирма ЕТ „И. Д-Д”
за дата 14.09.2015г. е регистриран дневен оборот именно в магазин за хранителни
стоки № 9, находящ се на
кооперативния пазар в гр. Разград, ул. Марица № 2 /л.24/.
От горното
следва извода, че от 14.09.2015г. ответника е прекратил дейността си в павилион
№ 9, находящ се на
кооперативния пазар в гр. Разград, ул. Марица № 2, където до тогава е работил
ищеца на длъжност „продавач консултант”, като в павилиона е започнала дейност
друга фирма - ЕТ „И. Д-Д”. Както е посочено в Решение № 574 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2009 г., III г. о.,
ГК „закриване на част от предприятието
има не само при пълното преустановяване на дейността му, а и тогава, когато
основната дейност на закритата част няма да се осъществява занапред и
работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за
извършването й.” В този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 12 от 1.02.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 590/2010 г., III г. о., ГК. Т.е. доказано по делото е наличие на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.2
КТ – „закриване на част от предприятието”.
От съпоставката на щатното разписание в сила от 1.01.2015
г. (л. 20 и 21) с щатното разписание в сила от 01.09.2015 г. е че ищеца е
съкратил всичките си /и трите/ длъжности „продавач-консултант”, с които е
разполагал. Т.е. доказано е наличие на второто самостоятелно основание
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ –
„съкращаване на щата”.
Видно от
неоспореното от страните и прието от съда като пълно, компетентно и обосновано
заключение на съдебно икономическата експертиза /л. 60-63/, е че размерът на
дължимото от ответника обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ е в размер на 504.70 лв.
бруто, респективно 395.64 лв. – нето /сума получена след удържане
на дължимите от ищеца данъци и осигурителни вноски/.
По възражението на ищеца, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като липсва отправено от работодателя писмено
предизвестие, което да е връчено на ответника.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 94 от 1.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1301/2012 г., III г. о., ГК, е посочено, че: „С определение № 26 от
11.01.2013 г. на ВКС, ГК, състав на III о. въззивното решение е допуснато
до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: "Длъжен ли е
работодателят да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудово
правоотношение на основанията по чл. 328
КТ, след като в заповедта за уволнение е изрично посочено на служителя да
се изплати обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазеното предизвестие; Връчването на писмено
предизвестие представлява ли "съществен елемент от фактическия състав на
процедурата по уволнение с предизвестие" и съответно невръчването на
писмено предизвестие води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено
на основанията, посочени в чл.
328, ал. 1 КТ; Може ли липсата на писмено предизвестие да бъде
самостоятелно основание за признаване заповедта за уволнение за незаконосъобразна".
ВКС в настоящият
си състав приема по цитираните въпроси, че правилна е практиката, формирана в решение № 303 от
27.06.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 149 от
13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 873 от
18.01.2011 г. по гр. дело № 1757/2009 г. на ВКС, IV г. о. Съгласно разрешенията
приети в цитираната съдебна практика липсата
на предизвестие е без значение за законосъобразността на самото уволнение. С
оглед на това тълкуване на чл.
328, ал. 1 във вр. чл.
326, ал. 2 КТ по първия въпрос трябва да се даде следния отговор:
Работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие,
при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.
328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания,
връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да
съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.
220, ал. 1 КТ.
По втория въпрос
предвид приетото по - горе правно разрешение трябва да се даде следния отговор:
Невръчването на писмено предизвестие не води до
незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.
328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма
значение за законосъобразността на уволненията по чл.
328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя
за обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ.
Третият от
поставените въпроси съвпада по съдържание с втория въпрос и по него отговорът
е, че липсата на писмено предизвестие
не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението
по отношение на всички състави по чл.
328, ал. 1 КТ.”
По възражението на ищеца, че уволнението е извършено незаконно, тъй като в заповедта за
уволнение не е посочено точното основание за уволнение - при коя от хипотезите
на чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение /закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата/.
В постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 75 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 619/2010 г., IV г. о.,
ГК е посочено че: „при премахване на определено звено в едно предприятие и дейността,
извършвана в него работодателят разполага с две възможности за прекратяване на
трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено. Едната от
тях е прекратяване на трудовия договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение първо КТ - "закриване на част от
предприятието", а другата е на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ - "съкращаване в щата". Коя от двете
възможности ще използва работодателят е негово право, което също не подлежи на
съдебен контрол.”
В постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 183 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7042/2013 г., III г.
о., ГК е посочено че: „няма пречка уволнението да се извърши на повече от едно законово
основание, щом са настъпили правнорелевантните факти за това. В този случай
съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от посочените основания. Само липсата и на всички посочени основания
за уволнение прави заповедта незаконосъобразна. /р. по гр. д. № 457/99 г.
на трето г. о., р.
по гр. д. № 192/09 г. на четвърто г. о./. .................Основанието за
уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на
щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване
законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на
установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се
изследват причините, наложили съкращаването.”
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 565/2009 г., III г. о., ГК е посочено че: „Ако работодателят не е изпълнил
задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения
текст на закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е
узнал правното основание, целта на закона е постигната -интересите на
уволненото лице са защитени.
То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания да се брани, не е
постановено в положение на "процесуална изненада" или "процесуално
неравенство", тъй като предмета на спора е определен и неговото право на
защита няма да бъде нарушено.” Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1244/2012 г., IV г. о., ГК.
Видно от
показанията на свидетеля Илиева /л.78/, е че на 14.09.2015 е чула как
управителя на ответника е заявила на ищеца, че „от днес фирмата вече е друга в магазина” и управителката на
ответника вече „няма магазин”.
Видно от показанията на св. И. /л.80/, е че преди ревизията
/същата е била на 13.09.2015г. – вж. неоспорения протокол на л. 26/, ищцата и е
споделила, че управителката й е казала че търговската дейност на фирмата в
магазина в който работи ще бъде прекратена, като й е било предложено да работи
за другия работодател в същия търговски обект.
Ищецът лично в съдебно заседание заявява /л.81-82/, че на 14.09.2015г. управителят на ответника му е заявил на
работното му място в магазина, че „от
днес аз няма да работя повече в магазина”. Процесната заповед е връчена на
ищеца на 16.09.2015г.
Ето защо, съдът приема, че преди връчването на заповедта
ищецът е узнал, че трудовото му правоотношение се прекратява поради закриване
на част от предприятието /ответника преустановява дейността си в единствения си
магазин/ и съкращаване на щата /поради преустановената дейност в единствения
магазин се съкращават щатовете на работещите там на длъжност
„продавач-консултант”.
Отделните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение се конкурират, но не винаги се изключват взаимно. Ако
работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения поради съкращение на
щата или закриване на част от предприятието, при оспорване на законността на
уволненията съдът ще провери налице ли е действително съкращение, съответно -
закриване на част от предприятието, но не може да проверява намалял ли е и в
каква степен обемът на работата.
Няма пречка работодателят да посочи като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение както при закриване на част от
предприятието и съкращаване на щата. В този случай работодателят може да доказва
наличието на двете основания и
спазването на допълнителните изисквания за всяко от тях. Уволнението ще е законно, ако е налице кое да е от основанията и са
спазени допълнителните изисквания за него. Недоказването на другото основание или неспазването на някое от
специфичните за него изисквания не опорочава уволнението на доказаното
основание. В този смисъл вж.
постановеното по реда на на чл. 290 ГПК Решение № 159 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 770/2012 г., IV г. о., ГК.
В случая посочената разпоредба въз основа на която е
прекратено трудовото правоотношение – чл. 328, ал.1 т.2 КТ включва и двете
основания - закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
От събраните гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че основанието за уволнение е било известно на ищеца - трудовият му
договор е бил прекратен поради съкращаване щата и закриване на част от
предприятието /напускане на работодателя
на павилион № 9 на кооперативния пазар в гр. Разград, където ищецът работел/, т. е. правото му на защита не е било нарушено, тъй като
предмета на спора е бил точно определен. Правото
на ищеца на защита не е било нарушено поради съществувалата за ищеца възможност
да оспори както настъпването на основанието съкращаване на щата, така и че е
закрита част от предприятието на работодателя. В този смисъл вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 205 от 2.08.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1244/2012 г., IV г. о., ГК.
Работодателят,
чиято е доказателствената тежест по реда на чл.
154 ГПК, доказа, че е упражнил законно правото си да прекрати трудовото
отношение с ответника в разглеждания случай.
В случая е
безспорно установено, че ищецът е премахнал от дейността си единствения магазин
с който е разполагал /павилион № 9 на
кооперативния пазар в гр. Разград/ и е съкратил всичките си длъжности „продавач – консултант” с които е
разполагал.
Поради гореизложеното, Съдът намира, че процесната
заповедта е законосъобразна.
Неоснователността
на иска по чл. 344, т.1 КТ обуславя и неоснователността на исковата претенция
по чл.344, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
По евентуалния иск с правно основание чл.
220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие, поради уволнението й без предизвестие, ведно със
законната, считано от датата на депозирането на исковата молба – 06.10.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.
220, ал.1 КТ : „Страната, която има право
да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.”
Тъй като
ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца преди да изтече срокът
на предизвестието, то ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на
ответника за неспазения срок на предизвестието – в случая един месец.
Видно от
неоспореното от страните и прието от съда като пълно, компетентно и обосновано
заключение на съдебно икономическата експертиза е че размерът на дължимото от
ответника обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ е в размер на 504.70 лв. бруто,
респективно 395.64 лв. – нето.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 166 от 25.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК е посочено че: „По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.
38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а в последствие - в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа
дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки
работодателят е задължен да направи и без съгласието на работника или служителя,
поради което е прието, задължението му към последния е в размер на остатъка от
чистата сума за получаване.
И при двете
разрешения работникът или служителят не може да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда
брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са
публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2,
т. 1 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК /чл. 353 от ГПК отм./. Съдебният изпълнител
при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за
изплащане на тези задължения.
Настоящия съдебен
състав намира, че може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка
от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.”
Ето защо,
съдът намира иска по чл. 220, ал.1 КТ за доказан по основание. По размер същия
е доказан за сумата 395.64 лв. – представляваща
остатъка от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки. За разликата до претендирания размер от 400 лв. иска по чл. 220,
ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Сумата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 06.10.2015г., на осн. 86, ал.1 ЗЗД.
По държавните такси.
По разноските в полза на РРС.
На осн. чл.
78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- Разград, сумата от 113.62 лв., представляваща разноски по делото за
заплатено възнаграждение на вещото лице.
По разноските между страните.
По претенцията по чл. 38, ал.2 ЗА.
В Определение №
708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4891/2015 г., IV г. о., ГК е посочено че: „Съгласно
чл.
38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за
оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл.
38, ал. 1, т. 1 - т.
3 ЗАдв. когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този,
който в този случай определя възнаграждението в размер не по -нисък от
предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна
помощ и съдействие, предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска
помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и - в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна
хипотеза на чл.
38, ал. 1, т. 1 - т.
3 ЗАдв. в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за
уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение,
осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално
представителство. Това разбиране на настоящия състав на ВКС не е изолирано в
практиката - в същия смисъл са, например, определение № 682 от
18.10.2012 Г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ВКС, III- то г. о., определение № 256 от
27.10.2011 г. по гр. д. № 207/2011 г., на ВКС, III -то г. о., определение № 1199 от
25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г. на ВКС, IV - то г. о. Адвокатското
възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната,
изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му
като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че
процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл.
38, ал. 1 Задв. не е условие нито за валидността на договора за правна
помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по
реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито
страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на
основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл.
38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в
него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38
ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на
адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна
страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между
клиент и адвокат, когато иде реч за материално затруднени лица, като именно
адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали
ще го представлява безплатно.”
По направеното възражение от ответната страна, че не
са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца /л.86/.
При направено
искане от пълномощника на ищцата за присъждане на разноски при оказана
безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 - на материално затруднено лице, възнаграждение се определя
от съда, тъй като не се касае до оказана на основание възмезден договор на
страната адвокатска помощ. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие,
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78
ГПК, но съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА възнаграждението се определя от съда и следователно въпрос за
доказване на извършените разноски по смисъла на чл.
78, ал. 1 ГПК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които
страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането им, не
възниква. За това въведените от ответника оплаквания, че не са представени
доказателства за реално направени и заплатени разноски, както и начина по който
са заплатени са неотносими в случая, както и даденото в т. 1 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Така и
Определение № 478 от 24.06.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2711/2014 г., III г. о., ГК.
С
исковата молба са приложени договор за правна защита и съдействие № 0000072997
от 05.10.2015 г. и пълномощно от същата дата /л.6/, от които се установява, че
адвокат П.А.Х. *** е упълномощен да представлява ищеца и осъществява
договорената правна помощ и съдействие за завеждане и водене на настоящите
искове, безплатно по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.П.Ц., ЕГН **********,*** ПРОТИВ "КОНДОР КОМЕРС 2011"
ЕООД, ЕИК 201737283, седалище и адрес на управление гр. Р., законен представител
- управителя В. А. Б., следните искове:
-
за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7 от 14.09.2015г. на Управителя
на "КОНДОР КОМЕРС 2011" ЕООД, ЕИК 201737283, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
-
за възстановяване на същата длъжност – „продавач – консултант”,
на осн. чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ,
като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА "КОНДОР КОМЕРС 2011" ЕООД, ЕИК
201737283, седалище и адрес на управление гр. Р., законен представител -
управителя В. А. Б. ЗАПЛАТИ на Ц.П.Ц.,
ЕГН **********,***, сумата от 395.64
лева /триста деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ - представляваща
остатък от чистата
сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, поради
уволнението й без предизвестие, ведно
със законната, считано от 06.10.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 220, ал.1 КТ във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като отхвърля иска
за разликата до претендирания размер от 400 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "КОНДОР КОМЕРС 2011" ЕООД, ЕИК
201737283, седалище и адрес на управление гр. Р., законен представител -
управителя В. А. Б. да ЗАПЛАТИ на адвокат П.А.Х. от Адвокатска колегия гр.
Шумен, ЕГН **********, с личен № ***, със съдебен адрес *** , сграда 4, офис 1, Телефон: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от
380 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА Ц.П.Ц., ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ на "КОНДОР
КОМЕРС 2011" ЕООД, ЕИК 201737283, седалище и адрес на управление гр. Р.,
законен представител - управителя В. А. Б., сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлените искове, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер
от 300 лв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от 17.12.2015
г., на осн. чл. 315, ал.2 ГПК.
Препис от Решението да се връчи на страните, на
осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: