Р Е Ш Е Н И Е

Номер 454 15.01.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№554 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.34 от ЗС във вр. със СК.

Депозирана е искова молба от А.З.Ч., с която е предявен иск срещу С.З.Ч. и З.С.Ч. за делба на дворно място в гр.Цар Калоян, представляващо УПИ *** по плана на гр.Цар Калоян в кв.97 с площ 385 кв.м. ведно с постройките Твърди, че притежава 1/6 идеална част от имота по наследство от своята майка Х. С. Ч..

Ответниците също считат, че имотът следва да бъде допуснат до делба при квотите, посочени от ищеца.

С решение от 22.06.2015 г. по гр.д.№554/2015 г. РС Разград е допуснал до делба недвижим имот урегулиран поземлен имот с площ 385 кв.м. /триста осемдесет и пет квадратни метра/, който съгласно одобрения със Заповед №534/1992 г. план на гр.Цар Калоян съставлява имот *** /осем римско хиляда триста четиридесет и девет арабско/ в квартал 97 /деветдесет и седем/ с административен адрес гр.Цар Калоян, ул.”Б.”, №***, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж 85 кв.м./осемдесет и пет квадратни метра/ с таван с полезна площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, масивна лятна кухня със застроена площ 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, полумасивна второстепенна стопанска сграда – обор със застроена площ 25 кв.м. /двадесет и пет квадратни метра/, второстепенна стопанска сграда – сайвант със застроена площ 20 кв.м. /двадесет квадратни метра/ между А.З.Ч., ЕГН ********** ***, С.З.Ч., ЕГН ********** *** и З.С.Ч., ЕГН ********** *** при права 1/6 /една шеста/ идеална част за първия, 1/6 /една шеста/ идеална част за втория и 4/6 /четири шести/ идеални части за третия от съделителите.

В първото с.з. след допускане на делбата ищецът е заявил претенция по сметки за извършени подобрения в сградата приживе на наследодателката Х. Ч., изразяващи се в поставяне на нова ПВЦ дограма на шест прозореца в четирите стаи на втория ета за 2 400 лв., поставяне на ламинат 50 кв.м. за 1200 лв., облицовка на баня за 1000 лв., подова замазка за 500 лв., изграждане на тераса с навес за 1 500 лв., стълбище, ремонт на баня за 1000 лв., които според него са спомогнали за увеличаване на наследството.

Ищецът А.З. е поискал възлагане на допуснатия до делба недвижим имот. Такова искане е направил и ответника С.З.Ч..

Във фазата на допускане на делбата бе установено, че ищецът е придобил своята идеална част от имота в наследство от Х. С. Ч., починала на 06.08.2007 г. В резултат на наследяване е получил своята идеална част и ответника С.З.Ч.. Съделителят З.С.Ч. е станал собственик на своята идеална част с договор за дарение от неговия дядо З. А. Ч..

Според заключението на вещото лице по назначената от съда техническа и оценъчна експертиза недвижимият имот, допуснат до делба не е реално поделяем съобразно правата на страните, както по отношение на застройката, така и по отношение на площта и лицето към уличната регулационна линия на УПИ с №*** от кв.97 по ПУП на гр.Цар Калоян. Пазарната стойност на имота според първата експертиза, извършена без оглед на втория етаж на сградата е 27 000 лв. Във второто заключение, изготвено след оглед на втория етаж на къщата вещото лице отново стига до извод, че имотът не е реално поделяем съобразно правата на страните. На място са констатирани следните подобрения в имота, които съответно са увеличили стойността на имота, както следва: ПВЦ на шест прозореца на четирите стаи на втори етаж – 1 200 лв., ламинат – 40,13 кв.м. и мокет 13,88 кв.м. – 800 лв., подова замазка – 56,57 кв.м. – 200 лв., изграждане на тераса с навес – 900 кв.м., замазка и остъкляване на стълбище и поставяне на желязна врата – 200 лв., ремонт на баня – 600 лв. и поставяне на топлоизолация – 1500 лв.

Така пазарната стойност на процесния имот според второто заключение е 31 200 лв., а без подобренията стойността на същия би била 25 800 лв. При изготвяне на експертизата вещото лице не е ползвало реални данни от реализирани сделки с недвижими имоти, тъй като не е могла да получи реални цени от агенциите за недвижими имоти, както и от Службата по вписванията.

В о.с.з. вещото лице сочи, че не могат да се извършват такива преустройства, за да се изградят два самостоятелни етажа – партерното пемещение не е с необходимата височина, а изградените кухня и баня не отговарят на строителните изисквания.

Във връзка с извършването на претендираните подобрения и времето на извършването им, както и за установяване обитаването на имота, са разпитани свидетелите М., Й. и М.. В показанията си същите са категорични, че съделителя С.Ч. живее на първия етаж, а съделителя А.Ч. – на втория етаж. Последният живее там от 1992 г., когато създал семейство. На втория етаж ищецът направил редица подобрения – построил баня, тераса, сменил дограма, направил изолация и шпакловка, поставил ламинати, поставил остъкление и метална врата на стълбището и също извършил замазка. Всичко това било извършено доста време преди наводнението /2007 г./, а след наводнението само освежавал. Вторият етаж се обитавал само от семейството на ищеца повече от 20 години. На свидетелите не им е известно някой да му е искал наем за това. Възрастните хора живеели в пристойката. И тримата свидетели са категорични, че водата не е достигнала до втория етаж по време на наводнението от 06.08.2007 г. Свид.М. съобщава в показанията си за някакъв ремонт, за който чула, че правил ищеца с цимента, отпуснат след наводнението, но от показанията й не става ясно какъв е този ремонт.

Пи така установените обстоятелства, съдът намира, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл.348 от ГПК, а именно чрез изнасяне на имота на публична продан.

В случая процесния недвижим имот е жилище и по своето предназначение служи за задоволяване на жилищни нужди и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 от ЗУТ. И за двамата претендиращи за възлагане не се твърди и не се установи да притежават друго жилище и не се спори между тях, че и двамата са обитавали имота към 06.08.2007 г., когато е починала наследодателката, като са обитавали различни етажи на къщата.

Според т.8 на ТР №1 от 19.05.2004 г. на ВКС правото на възлагане, регламентирано в чл.349, ал.2 от ГПК не може да се реализира при комбинирана/смесена /съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, в т.ч. и при прекратена съпружеска общност и наследяване. Доразвивайки това тълкувателно решение решение №239/06.08.2012 г. на ВКС по гр.д.№81/2011 г. на І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК сочи, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, какъвто е и настоящия случай, не възниква “смесена съсобственост”, освен в хипотезата на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. Според същото решение не е налице смесена собственост и когато са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците, тъй като в този случай разпоредителната сделка само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Обаче по аргумент за противното от решение №148/07.04.2010 г. на ВКС следва, че ако в резултат на разпоредителна сделка имотът не е придобит по наследство от някой от съделителите и в съсобствеността вече участват чужди на наследството трети лица /какъвто е в случая съделителя З.С.Ч./, не е възможно извършването на делбата чрез възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК.

Не би могло да се приеме, че със сключването на договора за дарение между наследодателя З. А. Ч. и ответника З.С.Ч., върху последния се прехвърлят и тежестите на прехвърлителя във връзка с имота и по специално възможността срещу него да се иска възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. Ако се приеме, че са прехвърлени тежестите, то следва да се приеме, че са прехвърлени и правата, вкл. и това да иска възлагане по чл.349, ал.1 от ГПК, което право прехвърлителят като преживял съпруг е имал.

Ето защо в този случай делбата следва да се извърши на основание чл.348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан. Този най-пазарен способ за извършване на делбата цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.

Така претенциите за възлагане, заявени от ищеца и от първия ответник следва да бъдат оставени без уважение, тъй като се явяват неоснователни.

По отношение на претенцията по чл.12, ал.2 от Закона за наследството съдът приема за установено, че ищецът е извършил преустройства и подобрения на втория етаж. Всички те, с изключение на топлоизолацията, за която не е заявена претенция, са извършени преди 2007 г., т.е. приживе на наследодателката. Всички те са увеличили стойността на имота със сумата 3 900 лв.

По предявеният от ищеца иск за увеличение на наследството приживе на наследодателя е заявено увеличение на стойността на имота от 7600 лв. и съобразно определените в решението за допускане на делбата квоти Съдът следва да приеме, че предявените искове са за сумата 1 266,67 лв. срещу първия ответник и за сумата 5 066,67 лв. срещу втория ответник.

Искът по чл.12, ал.2 от Закона за наследството е особено приложение на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване на наследството и не е възнаграден по друг начин. Същият е допустим единствено и само между сънаследници. Предвид смесения характер на съсобствеността този иск е допустим единствено и само срещу първия ответник, а по отношение на втория, който е придобил имота на основание, различно от наследяване, искът се явява недопустим.

Сред приеманите в съдебната практика начини на възнаграждение е и възможността наследника да ползва имота за неопределено време. В случая ищецът е ползвал по-добрия от двата етажа на сградата в продължение на повече от двадесет години и направените от него и семейството му подобрения са именно в тази връзка. Ето защо съдът приема, че същият е бил възнаграден за направеното от него и семейството му увеличение на наследството, поради което увеличение по чл.12, ал.2 от Закона за наследството не се дължи.

Всеки от съделителите дължи държавна такса 4% върху стойността на дела си на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата. Така дяловете на ищеца и на първия ответник са по 5200 лв., а дела на втория ответник – 20 800 лв., респ. дължимите държавни такси са 208 лв., 208 лв. и 832 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ 385 кв.м. /триста осемдесет и пет квадратни метра/, който съгласно одобрения със Заповед №534/1992 г. план на гр.Цар Калоян, обл.Разград съставлява имот *** /осем римско хиляда триста четиридесет и девет арабско/ в квартал 97 /деветдесет и седем/ с административен адрес гр.Цар Калоян, ул.”Б.”, №***, при граници: улица, имот ІХ-1350, имот ХVІІІ-1347, имот VІІ-1348 ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж 85 кв.м./осемдесет и пет квадратни метра/ с таван с полезна площ 85 кв.м. /осемдесет и пет квадратни метра/, масивна лятна кухня със застроена площ 60 кв.м. /шестдесет квадратни метра/, полумасивна второстепенна стопанска сграда – обор със застроена площ 25 кв.м. /двадесет и пет квадратни метра/, второстепенна стопанска сграда – сайвант със застроена площ 20 кв.м. /двадесет квадратни метра/, като получената при публичната продан цена да бъде разпределена както следва: за А.З.Ч., ЕГН ********** *** – 1/6 /една шеста/ част, за С.З.Ч., ЕГН ********** *** – 1/6 /една шеста/ част и за З.С.Ч., ЕГН ********** *** - 4/6 /четири шести/ части.

Пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот е 31 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на А.З.Ч., ЕГН ********** *** и на С.З.Ч., ЕГН ********** *** за възлагане на горепосочения недвижим имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от А.З.Ч., ЕГН ********** *** срещу З.С.Ч., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 5 066,67 лв. на основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството като увеличение на наследството поради НЕДОПУСТИМОСТ на същия.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.З.Ч., ЕГН ********** *** срещу С.З.Ч., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 1 266,67 лв. на основание чл.12, ал.2 от Закона за наследството като увеличение на наследството като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.З.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 208 лв. /двеста и осем лева/ държавна такса.

ОСЪЖДА С.З.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 208 лв. /двеста и осем лева/ държавна такса.

ОСЪЖДА З.С.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 832 лв. /осемстотин тридесет и два лева/ държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: