Р Е Ш Е Н И Е

№ 457, 18.01.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 814 по описа за 2015г. на РРС

Предявени са искове по чл.233 във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.Ч.Г., с която моли съда да осъди отв.ЕТ“ИРА-Й. П.“ да му върне владението върху следните зем.земи №№ 058016, 019016, 034027, 082026, 026005, 058017, 019012, 034028, 082025 и 003015 по плана за земеразделяне на с.Сеново, както и да му заплати сумата от 291.54лв., месечно обезщетение за ползването без основание на процесните зем.земи, считано от 01.11.-14г. до окончателното им връщане, както и направените разноски. Ищецът е конкретизирал в първото с.з. /от 10.07.15г./, че черпи правата си единствено от споразумението, сключено между страните на 29.07.13г., което по своето същество се явява договор за наем със срок от 1 година, тъй като сключеният преди това договор за аренда е едностранно прекратен. Твърди, че е собственик на процесните земи от 2005г., като праводателите му са си запазили правото на ползване върху земите и пред 2007г. са сключили 10 годишен договор за аренда, едностранно прекратен поради неплащане.

Ответникът ЕТ“ИРА-Й. П.“ оспорва иска като твърди, че е платил дължимите годишни ренти, без тази за стопанската 2013/2014г., поради което договорът не е прекратен. Твърди, че е подписал споразумението по настоянаве на ищеца, единствено и само за да може той да получи рентата за стопанската 2013/2014г.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 24.10.2005 ищецът е закупил от Ч. Ч. имоти №№058017, 019012, 034028, 082025, 003015, 1/2ид.ч. от имот 026005за сумата 3547.85лв., като продавачът си е запазил правото на ползване върху имотите. На същата дата ищецът е закупил от Ив. Ч. имоти №№ 058016, 019016, 034027, 082026,003014, 1/2ид.ч. от имот 026005 за сумата от 5146.60лв. като продавачът си е запазил правото на ползване върху имотите. На 23.03.07г. продавачите са отдали под аренда на ответника зем.земи, върху които имат запазено право на ползване за срок от 10 години. Ответникът е платил арендните плащания за стопанските 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, както следва на 14.07.10г., 22.07.10г., 30.04.13г., 17.10.13г. За стопанската 2013/2014г. няма арендно плащане. На 28.02.13г. ищецът, в качеството си на собственик на процесните земи с нот.покана, едностранно е прекратил договора за аренда, поради неизпълнение на задълженията. На 29.07.13г. ищецът и ответника са сключили едногодишен договор за наем на 84.716дка., по опис, в който не са посочили уговорена от тях наемна цена. С уведомление от 16.06.14г. ищецът е уведомил ответника, чрез пълномощника си Ч. Ч., че договорът за наем ще се счита прекратен с изтичането на неговия срок. На това уведомление ответникът е отговорил, че е обвързан единствено от договор за аренда, който не е прекратен, поради което имотите ще бъдат върнати след изтичането му на 31.12.16г. Горните обстоятелства се установяват и от разпита на св.Ч.Ч..

Според заключението по назначената експертиза пазарният размер на арендните плащания за стопанската 2013/2014 и 2014/2015г. е бил 44лв. на декар за година, като за процесните земи месечният размер е 291.54лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за неоснователни.

По първия иск: Ищецът черпи правата си по чл.233 ЗЗД от договор за наем от 29.07.13г., прекратен с изтичането на неговия срок. Макар и притежател на „голата собственост“ върху имотите, съобразявайки разпоредбата та чл.229 ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че ищецът, въпреки запазеното право на ползване е могъл да сключи договор за наем за срок от 1 година, като отношенията между него и ползвателя ще се уредят допълнително. Тогава за ответника ще се породи задължението да му върне наемните имоти след изтичането на срока на договора на притежателя на „голата собственост“. Поради това ищецът следваше да докаже наличието на валидно сключен договор за заем или да поиска ответникът да бъде задължен да стори това. От представеният от ищеца документ, наименован споразумение от 29.07.13г., подписано от двете страни е видно, че те не са уговорили наемна цена, която е необходим елемент от договора за наем, при липсата на която същият се явява недействителен. Липсата на този съществен елемент не може да бъде попълнена от законови разпоредби. И Предвид на това съдът намира, че между страните не е налице валидно сключен договор за наем, поради което ищецът не може да претендира права, вкл. и това за връщането на земите.

По втория иск: Искът е неоснователен. Макар и за ищеца като притежател на „голата собственост“ да съществува правна възможност да сключи договор за наем и да иска връщането на собствеността, не така стои въпросът за получаване на плодовете/доходите/ от имотите. Притежател на правото да ползва плодовете на вещите /земите/ е ползвателят, а не голият собственик- чл.56 ЗС. Следователно право да претендира обезщетение възниква за него, а не ищеца.

Следва да се отбележи, че този иск е допустим само за изминал период от време, а не и занапред.

Предвид неоснователността на исковете не ищеца не се следват направените от него разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ч.Г. против ЕТ“ИРА-Й. П.“ искове за връщане на владението на имоти №№ 058016, 019016, 034027, 082026, 026005, 058017, 019012, 034028, 082025 и 003015 по плана за земеразделяне на с.Сеново и за заплащането на месечно обезщетение в размер на 291.54лв. за ползването им без основание, начиная от м.ноември 2014г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: