№ 580
08.01.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на осми декември две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №500 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В.Н.Р. ***, срещу Наказателно
постановление №14-1075-000734 от 17.09.2014г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с
което на жалбоподателя на основание чл.185 за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
за нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от шест месеца, на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същия текст е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управляма
МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл.177, ал.1, т.4,
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 250 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1
пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 10 лв. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на НП и се моли за отмяната му.
Жалбоподателят не се явява в заседанието по даване ход по
същество на делото.
За
наказващия орган Областна Дирекция на МВР -гр. Разград не се явява
представител.
За Разградска районна
прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното
наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №14-1075-000734 от 17.09.2014г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция» на жалбоподателя В.Р. на основание чл.185 за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП за нарушение на чл.103 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да
управляма МПС за срок от шест месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
за нарушение на същия текст е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв
и лишаване от право да управляма МПС за срок от двадесет и четири месеца, на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 250 лв и
на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от
ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №Т642810/06.09.2014г. съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя.
В акта и НП се сочи, че на 06.09.2014г. около 14.15 часа в Община Разград на път първи клас №Е-70 до бензиностанция
«Петрол» до км 72+600м. жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил «Форд Транзит» с рег. №*********, собственост на Н.
Р. ***, без да използва задължителни къси светлини за движение през деня. След ясно подаден сигнал с полицейска стоп
палка по образец да спре в дясно, водачът Р. не спира, ускорява скоростта в
посока с. Пороище, където е застигнат до кариера Боаза. Водачът отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство «Алкотест Дрегер 7510+С,
както и да даде кръв за медицинско изследване с талон №041261. Р. силно лъхал
на алкохол. След справка било установено, че управляваното от него МПС е спряно
от движение на 27.11.2013г. Водачът не носил контролния талон към Свидетелството си
за управление на МПС. Прието е, че жалбоподателят на първо място е нарушил чл.
70, ал.3 от ЗДвП, тъй като се движил без задължително включени светлини на автомобила. На второ място е
прието, че е нарушен чл.103 от ЗДвП /второ нарушение/ понеже жалбоподателят не
спрял при подадения му сигнал от контролен орган. На трето място е прието, че е
нарушен чл.174, ал.3 /трето нарушение/, поради отказа на жалбоподателя да бъде
тестван за употреба на алкохол и не
изпълнението на предписанията за медицинско изследване в тази връзка. На
четвърто място е прието, че е нарушен чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП /четвърто
нарушение/, понеже управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян от
движение. На пето място е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП /пето нарушение/, понеже не носил
талон към свидетелство за управление на МПС.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя А. З.,
който потвърждава отразените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че понеже видял,
че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил се движел без включени
светлини, решил да го спре за проверка и му подал сигнал със стоп палка.
Водачът обаче не спрял, а ускорил скоростта си, отдалечавайки се от
полицейските служители. Бил застигнат със служебния полицейски автомобил и спрян за проверка. Извършена била
справка и се установило, че автомобилът на жалбоподателя е спрян от движение. Последното
обстоятелство не е спорно. Жалбоподателят бил отведен в КАТ и понеже лъхал на
алкохол полицейските служители поискали да го тестват с техническо средство, но
жалбоподателят отказал. Не е спорно и че жалбоподателят не е носил контролния
си талон към СУМПС. По делото е приложено копие от контролен талон за
медизинско изледване от процесната дата, на който жалбоподателят е написал, че
отказва да даде проба
Събразявайки всички доказателства съдът намира, че отразените
ва акта и НП обстоятелства са доказани, като намира, че в този смисъл следва
напълно да се кредитират показанията на актосъставителя. За фактическите си
изводи съдът се основава и на доказателствената сила на съставения акт –
чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Наказателното постановление
е законосъобразно. При издаване на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от
ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на вмененените му нарушения. На първо място същият е управлявал
автомобила през деня изобщо без включени светлини и така е нарушил чл.70, ал.3, изискващ моторните превозни средства се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини. Това нарушение е изворшено умишлено от
жалбоподателя. При това жалбоподателят правилно е санкциониран на основание
чл.185 от ЗДвП. Наложеното му наказание за това нарушение /глоба от 20 лв/
макар и в максимален размер, според съда е справедливо, с оглед
многобройните предишни нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП, видно от приложената справка. Освен това жалбоподателят
е нарушил чл.103 от ЗДвП, тъй като не е спрял при подаден от контролните органи
сигнал за спиране и законосъобразно е санкциониран на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, понеже е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол. И
относно това нарушение жалбоподателят е действал умишлено – напълно съзнателно
е пренебрегнал отправеното му нареждане. Наложените му наказания в максимален
размер според съда са справедливи, с оглед многобройните предишни нарушения на
жалбоподателя. На трето място жалбоподателят е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил дадените му указания
за медицинско изследване – директно е посочил в издадения му талон, че отказва
да бъде изследван. И относно това нарушение същият е действал умишлено. За това
нарушение жалбоподателят законосъобразно е санкциониран на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП, като наложените му наказания са в абсолютния законов размер.
Освен това жалбоподателят, явно умишлено /съзнателно/, е управлявал автомобил,
който е бил спрян от движение и така е нарушил чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, поради
което и правилно е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП.
Наложеното му наказание е в размер близък до максималния и съдът го намира за
справедливо, с оглед многобройните предишни нарушения на жалбоподателя. Петото
нарушение на жалбоподателя се изразява в това, че същият не е носил контролния си
талон към СУМПС. Това нарушение според съда е извършено непредпазливо от жалбоподателя
– явно същият не е проявил достатъчна загриженост. За това нарушение
жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП, като наложеното му наказание е в абсолютния законов размер. С оглед изложеното съдът намира, че
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1075-000734 от 17.09.2014г. на Началник сектор към ОД на МВР Разград, сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя В.Н.Р. на основание чл.185 за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от шест месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същия текст е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от двадесет и четири месеца, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 250 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: