РЕШЕНИЕ

 

579                                   08.01.2016г.                            град Разград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на осми декември                                              две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията кнахд №596 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М.И. *** срещу Наказателно постановление № 70/13.08.2015г. на Началника на Митница Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв   на осн. чл.126  от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя, както и от жалбоподателя лично.

Ответната страна Митница– гр.Русе, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна   и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. По делото е възникнал спор относно срочността на жалбата. Съдът приема, че доколкото наказателното постановление е връчено на лице различно от жалбоподателя /последното е установено и с експертиза на подписа/ и в известието за доставяне не е отразено качеството на лицето на което е извършено връчване, то не е налице редовно връчване с оглед посочената в известието дата, поради което и се приема, че жалбоподателят е упражнил в срок правото си на обжалване, тъй като не е удостоверен моментът в който НП е достигнало до него или до лице на което може да се извърши връчването за негова сметка.                            

Разгледана по същество, жалбата се явява   неоснователна.

                   С обжалваното  Наказателно постановление № 70/13.08.2015г. на Началника на Митница Русе на жалбоподателя М.И.И. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв   на осн. чл.126  от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №60 от 02.04.2015г. съставен на жалбоподателя от митнически инспектор  към Митническо бюро – гр. Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че на 10.02.2015г. в гр. Разград, на ул. ******* №** митнически служители извършили проверка на лицето М.И.И. – на обитавания от него жилищен имот, находящ се на посочения адрес. В хода на контролните действия било установено, че М.И.И. държи 16 литра безцветна течност с мирис на етилов алкохол, разпределена в 2 бр. ПВЦ туби. В писмени обяснения той обяснил, че откритата стока е негова, за лично ползване. С протокол за доброволно предаване от 10.02.2015г. процесната стока била предадена  на митническите служители. Към момента на проверката И. не е представил никакви документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на дължимия акциз за констатираното количество домашна ракия. С Денситометър DMA 35N, №80489917 в присъствието на жалбоподателя било измерено алкохолното съдържание на течността и уредът отчел алкохолно съдържание 44% vol на процесната течност. Взета е проба за изследване и от получената митническа лабораторна експертиза е установено, че процесната течност представлява дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 42,2 % vol., годен за консумация. 

           Пред РРС са разпитани като свидетели актосъставителя И. И. и свидетеля по акта Д. Д. /митнически служители/, които в показанията си потвърждават изложеното в акта и НП. Уточняват, че всъщност процесното количество алкохолен продукт е открито в автомобила на жалбоподателя, спрян пред имота му на посочения в акта и НП адрес.  Самият жалбоподател в писмено обяснение също е посочил, че митническите служители са открили ракията в личния му автомобил  - до предната дясна седалка, като е посочил, че тази ракия е за негово лично ползване и не знаел, че трябва да има документ за сварената ракия.  В този смисъл съдът намира, че действително жалбоподателят от фактическа страна е бил държател на тази ракия. Направеното от него признание пред инспекторите се подкрепя от  установените по делото  данни.  Не е спорно, че жалбоподателят не разполагал с документ за платен или обезпечен акциз и от писмените му обяснения, както и от обясненията пред РРС е ясно, че не е плащал акциз.

Жалбоподателят е дал обяснения пред РРС и твърди, че ракията е взета от дома му, но митническите служители го накарали да напише, че е открита в автомобила му. В този смисъл са и показанията на св. Й. И., син на жалбоподателя. Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и на сина му, тъй като ги намира за заинтересовани, а и казаното от тях се оборва от другите доказателства. Съдът няма причина да подлага на съмнение твърденията на митническите служители – че ракията е намерена именно в автомобила на жалбоподателя до имота му  и жалбоподателят е бил там в този момент. Това е написал самият жалбоподател в писмените си обяснения пред проверяващите и съдът намира за несериозни доводите, че тези писмени обяснения са манипулирани по някакъв начин. По искане на свидетелят е разпитан и свидетелят Цв. Ж., но същият не е бил очевидец на релевантни обстоятелства и показанията му не допринасят за изясняване на делото. С оглед изложеното остава крайният извод, че жалбоподателят действително е упражнявал фактическа власт върху процесното количество ракия и същото е открито в автомобила му пред дома му и то в негово присъствие.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Действително при отразяването на фактическата обстановка в НП е допусната известна непълнота като не е посочено изрично, че процесното количество алкохолен продукт е открито в автомобила на жалбоподателя до дома му – от текста на акта и НП се остава с впечетление, че ракията е открита  в дома на жалбоподателя. В този смисъл следва да се каже, че по делото се установява фактическа обстановка, която частично се отличава от отразеното в НП. Това различие обаче според съда е несъществено от фактическа страна и допуснатата по този начин непрецизност в НП не нарушава правата на жалбоподателя да разбере какво му е вменено, а и не влияе на правната квалификация на деянието. Това е така, защото действително значимите релевантни обстоятелства са отразени ясно в НП – ясно е отразено, че при проверка на адреса на жалбоподателя е установено, че същият държи във фактическа власт съответно количество алкохолен продукт, които обстоятелства отговарят на действителността, а установеният в съдебно заседание факт, че ракията е открита конкретно в автомобила на същия адрес, всъщност се явява уточнение. По никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере какво му се вменява от фактическа страна. Затова и съдът намира, че в случая няма процесуално нарушение, което да се явява съществено такова и да налага отмяна на НП. Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата на жалбоподателя, че били нарушени разпоредбите на НПК за претърсване и изземване. Митническите инспектори имат правомощия да извършват проверки и в случая те са упражнили тези си правомощия.  С оглед данните по делото съдът приема, че санкционираното лице  е осъществило състава на вмененото му арушение. В автомобил на жалбоподателя, на адреса му, са намерени общо 16 литра дестилатен алкохолен продукт, за което количество жалбоподателят нямал данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Тази констатация сама по себе си покрива признаците на приложения състав на административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Несериозни са доводите, че жалбоподателят не знаел, че се изисква такъв документ и че ракията била сварена преди две години, когато документ не се изисквал. Всъщност и за сочения от жалбоподателя период се  изисква такъв документ. Следва да се отчете, че чл.46 от ППЗАДС  не освобождава жалбоподателя от задължение за заплащане на акциз. Същата разпоредба е част от раздел "Производство на акцизни стоки" и урежда количеството ракия, което едно семейство има право да произведе годишно за лично и семейно потребление в специализиран малък обект за дестилиране. Тази разпоредба не изключва дължимостта на акциза, а само регламентира количество стока, което едно физическо лице може да произведе. В случая става дума за акцизна стока –алкохол /чл.2, т.1 от ЗАДС/ и тази стока си остава акцизна независимо от количеството. Втората алинея на същия текст само пояснява, че ако дадено лице произведе повече от допустимото количество то дължи акциз и за количеството над допустимото. Аргумент в посочената насока е чл.45, ал.5 от ППЗАДС от която разпоредба става ясно, че дори когато едно физическо лице съобразно правата си произвежда ракия в специализиран малък обект, то на същото се издава акцизен данъчен документ. Такъв документ е следвало да има жалбоподателя и нарушението му се изразява в държането на акцизна стока без такъв документ. При извършване на нарушението жалбоподателят е действал  умишлено от субективна страна – напълно е съзнавал обстоятелствата, очертаващи състава на нарушението му. В случая не е налице маловажен случай и не може да се прилага чл.28 ЗАНН  във вр. с чл.126б от ЗАДС, тъй като дължимият акциз надхвърля размера посочен в чл.126б, ал.2 като критерий. Разглежданото деяние е от категория с по-висока степен на обществена опасност, поради което и ЗАДС предвижда принципно високи санкции. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.126, ал.1  от ЗАДС, тъй като на процесната дата е държал описаните акцизни стоки в автомобил без да има изискуем данъчен документ.  Законосъобразно е определен и размера на наложената му глоба – в размер на  законовия минимум. Законосъобразно стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

                                                     

                                                        Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 70/13.08.2015г. на Началника на Митница Русе, с което на жалбоподателя М.И. *** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв   на осн. чл.126  от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                             Районен съдия: