№ 594 15.01.2016г. град Разград
Разградският районен съд
на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №706 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от П.Д.П. ***, срещу Наказателно постановление №15-1075-000188 от 21.04.2015г. на Началник
Сектор “ПП-КАТ” към ОДМВР, с което на
жалбоподателя на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.96 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната
му.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград чрез представителя си
изразява становище за неоснователст на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000188 от 21.04.2015г. на Началник
Сектор “ПП-КАТ” към ОДМВР на
жалбоподателя П.П. на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.96 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №Т704712/02.04.2015г. съставен от мл. автоконтрольор
при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя. В акта и НП се сочи от фактическа страна, че жалбоподателят
на 01.04.2015г. около 22.00 часа в гр.
Разград на бул. Априлско въстание като водач на лек автомобил – ВАЗ 21053 с
рег. №***** на паркинга пред РУ «Полиция» е управлявал посочения лек автомобил,
собственост на РДВР-Разград, като паркирал същия пред сградата на РУ «Полиция»
на място където има наклон и не е взел необходимите мерки да не може автомобила
да се приведе в движение и да потегли сам.
Вследствие на това след известно време автомвобилът потеглил без водач
по наклона и в предната си част се ударил в задната част на паркирания на същия
паркинг л.а. «Опел Астра» с рег. №****- настъпило ПТП с причинени материални
щети. Прието е, че водачът напуснал ППС паркирано или спряно за престой без да
вземе мерки да не потегли - нарушил
чл.96 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят
Д. А., който сочи, че не е очевидец на
инцидента и съставил акта по установените данни. Св. И. Ц. е бил оперативен
дежурен в РУП на процесната дата. За въпросния ден си спомня, че жалбоподателят
П. П., полицейски служител, взел от него ключовете на служебния автомобил ВАЗ от
него след което му ги върнал вечерта около 22.00 часа. Час или два по-късно на
свидетеля било съобшено, че един от автомобилите бил в необичайно положение.
Свидетелят излязъл и видял, че
процесният автомобил ВАЗ е «подпрял»
друг служебен автомобил «Опел». Разпитан е и св. Т. И., който сочи, че на
въпросната дата бил дежурен по КАТ и видял двата ударили се автомобила на паркинга. Разпитан е и св. С.
С., мл. полицейски инспектор към РУ на МВР – Разград, който сочи, че въпросния
ден работил заедно с жалбоподателя П. П., като ползвали процесния автомобил ВАЗ.
В пътната книжка на автомобила е отразено, че именно св. С. Ст. е ползвал
процесния автомобил последен – копие на л.10 от НАХД №358/2015г. От показанията
на същия свидетел обаче се установява, че именно жалбоподателят П. П. е
паркирал автомобила пред паркинга пред КАТ вечерта при завръщането им. Показанията
на свидетеля С. Ст. са явно
добросъвестни и съдът намира за установено, че действително именно
жалбоподателят П. П. е паркирал процесният автомобил. Същото се потвърждава
косвено и от показанията на св. И. Ц. Впоследствие паркираният служебен
автомобил ВАЗ е потеглил без водач и се е ударил в задната част на паркиран на
същия паркинг автомобил. В акта жалбоподателят е посочил, че няма възражения,
което означава, че е приел предявената му тогава фактическа обстановка. Поради
всичко изложено съдът намира обстоятелствата по акта и НП за доказани.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. С оглед доводите в жалбата съдът намира, че не е налице неяснота по
отношение на времето на извършване на нарушението – моментът когато
жалбоподателят е паркирал автомобила на
служебния паркинг е ясно очертан, а кога впоследствие същият автомобил е
потеглил без водач е момент който не може точно да се установи като часово
време и в случая не е била необходима по-точна описателност. Не се споделят и
доводите, че не е конкретизирано дали става въпрос за паркиран или спрял
автомобил – във фактическата обстановка на
НП ясно е очертано, че се разглежда случай на паркиран автомобил. В акта
са посочени двама свидетели, които очевидно не са очевидци на нарушението, но
последното не опорочава процедурата – за единия свидетел е посочено, че е
свидетел при съставяне на акта, а другият при установяване на нарушението,
което е напълно правомерно. С оглед данните по делото съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение. Същият, при
паркирането на автомобила, очевидно не е взел необходимите мерки за да се
избегне всяка опасност автомобилът да потегли
сам. Така жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.96 от ЗДвП. Самият
факт, че автомобилът в крайна сметка е потеглил свидетества за това, че не
всички мерки за предотвратяване на подобна ситуация са взети. Именно и този факт ангажира отговорността на
жалбоподателя. Няма данни които да навеждат на изводи различни от изложените, а
и самият акт има доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП,
която в случая не е оборена. Затова и съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е
нарушил правилата за паркиране и от това е създадена непосредствена опасност за
движението. От субективна страна жалбоподателят
е действал небрежно. При определяне на
наказанието на жалбоподателя обаче неправилно е приложен максималният размер на
глобата по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП. Отегчаващо обстоятелство в случая се явява
фактът, че създадената опасност се е реализирала в ПТП. От друга страна обаче
щетите явно не са били значителни. Самият жалбоподател явно не е личност към
която да е наложителен толкова сериозен укор, че да се постигне поправянето му.
Съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи за разглежданото
нарушение следва да е в размер между минималния и средния, като в случая съдът
намира за справедлив размерът на глобата от 50 лв. В този смисъл наказателното постановление
следва да бъде изменено. В останалата част наказателното постановление е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №15-1075-000188 от 21.04.2015г.
на Началник Сектор “ПП-КАТ” към ОДМВР в частта, с която на П.Д.П.
*** на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА В
РАЗМЕР НА 150лв, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на глобата на 50лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-000188 от 21.04.2015г. на Началник Сектор “ПП-КАТ” към ОДМВР в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: