В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и втори декември две хиляди
и петнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин
Косев
секретар П.Т.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 727 по описа за 2015г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ш.Ш.Х. *** против
наказателно постановление № 37-0000147 от 11.05.2015г. на Директора на РД “АА” Разград, с което за
нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено
адм. наказание “глоба” в размер на 1500 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание “глоба”
в размер на 10 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
моли за отмяната му.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.
Административнонаказващият, орган редовно
призован, не изпраща представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С обжалваното
Наказателно постановление 37-0000147 от 11.05.2015г. на Директора на РД “АА” Разград за нарушение на
чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на жалбоподателя Ш. Х. е наложено адм.
наказание “глоба” в размер на 1500 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание “глоба”
в размер на 10 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №202541/08.04.2015г. съставен на
жалбоподателя от инспектор към РД “АА” Разград. В акта и НП е отразено, че на 08.04.
2015г. около 10,35ч., в гр. Разград на изхода за с. Дянково до бившата
“Стоматология”, като водач на лек автомобил “Форд Ескорт”, категория ППС “М1”
4+1 брой места с рег. № ****, жалбоподателят
бил
спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сектор КАТ и Сектор ПИП гр.
Разград. Посочено е, че извършва превоз
на двама пътника по заявен от пътниците маршрут от с. Дянково до гр. Търговище
и обратно до с. Дянково и договорка за заплащане на превоза след приключването
му, като точната сума ще бъде уточнена при завръщането в с. Дянково. Превозът
на пътници срещу заплащане се установил въз основа на снети обяснения от И.И..
Посочено е, че водачът Х. извършва
обществен превоз на пътници и не притежава
Лиценз за извършване на превоз на пътници или Удостоверение за регистрация
за извръшване на таксиметров превоз на пътници. Извършена била справка в отдел
“Лицензи” към ИА “АА гр. София и било установено, че водачът няма издаден
лиценз или удостоверение за таксиметров превоз. Водачът е уведомен, че лекият
автомобил с рег. № *** ще бъде спрян от
движение чрез отнемане на Свидителството за регистрация на автомобила и предна
регистрационна табела на МПС. Прието е, че така е нарушен чл.6, ал.1 от ЗАвП. На
следващо място е посочено и че водачът извършва управление на автомобила без
контролен талон към СУМПС, с което бил нарушен чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
От показанията
на свидетелте Х. М. /актосъставителя/, М. И. /свидетел по акта/, П. С. и С. Б.
/полицейските служители снели обяснения от лицата/ и от писмените доказателства се установява, че била извършвана съвместна
дейност от полицейски служители и органи
на РД “АА” – Разград, за пресичане на незаконната дейност по превоз на пътници.
Автомобилът на жалбоподателя бил спрян от полицейски служители и било
установено, че в него пътуват двама пътници. Единият от тези пътници – И. И.
посочил в писмени обяснения, че и друг път пътувал с автомобила на
жалбоподателя и му плащал по 2 лв. за превоза, когато пътувал до гр. Разград. В
този случай понеже пътували за гр. Търговище свидетелят сочи, че не знаел колко
ще трябва да плати, но щял да заплати при приключване на превоза. В тези си
обяснения всъщност свидетелят не е
посочил да е имало изрична уговорка за заплащане на превоза в конкретния
случай. Полицейският служител П. С., който е снел обясненията му, разпитан в
с.з. не си спомня добре случая и от показанията му не се установява нещо
различно от записаното в самите обяснения на И. И.. В този смисъл са и
показанията на св.И. И. по прекратеното досъдебно бързо производстство №330
ЗМ-323/2015г. на ОДМВР – Разград, вх. №475/2015г. на РП – Разград. В
показанията си по посоченото наказателно производство свидетелите Х. М. и М. И.
са заявили, че И. И. казал, че между него и жалбоподателя Х. е налице уговорка
за заплащане на превоза след приключването му, но от разпита на същите
свидетели по настоящото дело се установява, че всъщност те правят този извод на
база писмените обяснения на И. Както се
каза в писмените обяснения на И. не е изрично посочено, че същият е имал
уговорка с жалбоподателя за конкретния случай
- Исмаилов само е посочил, че щял да му плати при приключване на
превоза, но не е посочил изрично, че това било уговорено с жалбоподателя. Вече в
разпита си пред съда Исмаилов сочи, че изобщо не е имал уговорка с Х. да му
заплати превоза. Другият свидетел пътувал със жалбоподателя – И. К.- от самото
начало е посочил, че не е имало уговорка да заплаща превоза и нямал такива
намерения. Не е спорен въпросът, че жалбоподателят не е притежавал Лиценз за
извършване на превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извръшване
на таксиметров превоз на пътници. В доказателствата находящи се в НАХД
№349/2015г. /л.13/, приети от настоящия състав,
се съдържа копие от “Глоба с фиш” от 08.04.2015г. /процесната дата/,
видно от което жалбоподателят е наказан за нарушението, изразяващо се в
неносене на контролен талон към СУМПС още при самото му констатиране.
С оглед тези
данни съдът приема за недоказано, че в конкретния случай жалбоподателят е
извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Пред съдебния състав и двамата
свидетели, пътували в автомобила му отричат това. В писмените си обяснения пред
полицейските служители св. И. И. посочил, че щял да плати на жалбоподателя след
приключване на превоза, защото за пръв път пътувал с него до гр. Търговище и не
знаел каква ще е цената. Това обаче само сочи намеренията на свидетеля. От това
не следва, че между двамата имало предварителна уговорка свидетелят да заплати
на жалбоподателя някаква сума за превоза в конкретния случай. От факта, че
свидетелят тогава е посочил, че в други случаи той пътувал с автомобила на
жалбоподателя и му заплащал определена сума не следва, че е имало такава уговорка и за конкретния случай –
никъде И. И. не го е посочил изрично, а само е обяснил, че е възнамерявал да
заплати за превоза. От това обаче не следва недвусмислен извод, че
жалбоподателят е приел да му бъде заплатено. Самият факт, че И. И. не е могъл да
посочи някаква цена на превоза, която ще плати в конкретния случай, също говори
в полза на извода, че в конкретния случай не е имало такава уговорка. Затова и
съдът намира за недоказано обстоятелството, че в разглеждания случай е извършван превоз на пътници срещу
заплащане. При това жалбоподателят неправилно е санкциониран за нарушение
на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП и това налага отмяна на НП в тази му част.
НП е
незаконосъобразно и в своята втора част относно вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което той е наказан на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – не
носил контролен талон към СУМПС. В доказателствата находящи се в НАХД №349/2015г.
/л.13/, приети от настоящия състав, се
съдържа копие от “Глоба с фиш” от 08.04.2015г. /процесната дата/, видно от
което жалбоподателят е наказан за това нарушение, поради което повторно
наказание за същото деяние е недопустимо. Поради това НП следва да бъде
отменено и в тази му част.
Поради всичко
изложено НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Воден от изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 37-0000147
от 11.05.2015г. на Директора на РД “АА” Разград,
с което на жалбоподателя Ш.Ш.Х. *** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено адм. наказание “глоба” в размер на 1500
лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП му е наложено адм. наказание “глоба” в размер на 10 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: