РЕШЕНИЕ

№ 571 07.01.2016г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на трети декември две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №756 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Ж.М.Ч. *** срещу Наказателно постановление №163715 – F166974/16.09.2015г. на директора на офис Разград към Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр.Варна, с което за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС на основание чл.178 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №163715 – F166974/16.09.2015г. на директора на офис Разград към Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр.Варна за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС на основание чл.178 от същия закон на жалбоподателя Ж.М.Ч. *** му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. АN №F166974 от 02.07.2015г. съставен на жалбоподателя от главен инспектор по приходите при Териториална дирекцияна НАП – Варна, офис Шумен. В акта и в НП се сочи, че на 20.04.2015г. в ТД на НАП – гр. Варна, офис Шумен е извършена ревизия по ЗДДС на жалбоподателя за резултатите от която бил издаден Ревизионен акт. Констатирано било, че жалбоподателят в качеството на данъчно задължено лице е нарушил чл.97а, ал.4 от ЗДДС понеже не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок. Основната дейност на жалбоподателя била извършване на юридически услуги. Същият бил извършил юридически услуги с получател «Йонг Сан Ханделс» ООД, което дружество било регистрирано и осъществявало дейността си в Австрия. Същото дружество било регистрирано по ДДС. С дружеството жалбоподателят бил сключил договор за правно съдействие и защита №603/28.02.2014г. Извършените услуги попадали в обхвата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Същите били с място на изпълнение в друга държава членка, което налагало регистрация по ЗДДС на основание чл.97а, ал.2 от същия закон. Съобразено е, че мястото на изпълнение при доставката на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си дейност. Прието е, че понеже при тези обстоятелства жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по- късно от 7 дни преди датата на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, т.е. до 21.02.2014г., което той не направил, то бил нарушен чл. чл.97а, ал.4 от ЗДДС.

В заседанието пред РРС е разпитана свидетелката Й.К. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи неговите права. В наказателното постановление липсва пълно описание на фактите по случая, поради което не може да се разбере, защо наказващият орган приема датата 28.02.2014г. като датата на която данъкът е станал изискуем. Посочената дата е датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и юридическото лице получател по доставката на услуга. Сключването на договор обаче означава поемане на задължение. От сключването на договор не следва автоматично, че на същата дата е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС или наличие на авансово плащане. Всъщност от текста на НП не може да се разбере дали реално е налице настъпило данъчно събитие, тъй като не е посочено за какви юридически услуги е сключен процесния договор за правна помощ и няма никакви изводи относно това кога тези услуги, за които е поето задължение с договора, действително са реализирани. Както се каза наличието на договор само по себе си означава поемане на задължение, но не и наличие на изпълнено такова задължение, което би се явило данъчно събитие. В този смисъл съдът намира, че в НП не са очертани факти, които да сочат на наличие на данъчно събитие или авансово плащане по смисъла на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, а задължението за предварително регистриране по ЗДДС се свързва именно с тези обстоятелства. Доколкото такива обстоятелства фактически не са описани в НП, то съдът намира, че остава неясно защо жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, а тази неяснота, произтичаща от текста на НП накърнява правата на жалбоподателя да резбере какво нарушение му е вменено от фактическа страна. Във връзка с изложеното остава неясно и как е определена датата на нарушението – същата очевидно е отчетена във връзка с датата на договора за правна защита, но както се каза този договор сам по себе си не е данъчно събитие. Всички тези неясноти водят до незаконосъобразност на НП /нарушено е изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ и налагат отмяната му.

Съдът намира, че дори и да можеше в случая да се говори за осъществен състав на нарушение, то случаят би бил явно маловажен, което изключва административнонаказателната отговорност. Несериозно е да се очаква, че физическо лице, предоставящо услуга по договор, следва да е предвидило отнапред обстоятелството, че ще сключи такъв договор /попадащ под нормата на чл.97а, ал.2 ЗДДС/, който да налага регистрацията му по ЗДДС и от тук да се прави извод, че още преди сключването на този договор същото физическо лице е било в нарушение, защото не е подало заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди сключване на договора. В конкретния случай не може да се говори за някаква цел за избягване данъчното облагане, поради което съдът намира, че случая не разкрива реални общественоопасни последици, поаради което и жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран.

Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №163715 – F166974/16.09.2015г. на директора на офис Разград към Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр.Варна, с което за нарушение на чл.97а, ал.4 от ЗДДС на основание чл.178 от същия закон на жалбоподателя Ж.М.Ч. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: