Мотиви към Присъда №4/06.01.2016г., постановена по НОХД №740/2015г. по описа на Разградския районен съд .

 

                 

Разградска районна прокуратура  е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц.С.Ц. *** за това, че на 20.10.2014г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на М.И.Г. от с.гр., изразяваща се в контузия в областта на лицето: контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици, кръвоизлив от носа, порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо”, кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясното, кръвоизлив под лигавицата /конюнктивита/ на двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без изпадане в безсъзнателно състояние, като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие,  вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието/, характерни за посттравматична церебрастения /следтравмена болест/ и световъртеж от централен произход /ЦОНС/, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Пострадалият М.И.Г. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 20000 лв за неимуществени вреди от престъплението. Пострадалият е конституиран и като частен обвинител. Лично и чрез защитника си същият поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича вината си. Твърди, че сам бил нападнат от пострадалия и се защитавал.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц.С.Ц. е роден на ***г***. Същият е със средно  образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.

Свидетелят М.Г. ***. Подсъдимият Ц.Ц. бил негов съсед. Отношенията между двамата били обтегнати поради битови спорове възникващи между тях.

На 20.10.2014г. сутринта св. М. Г. излязъл  от дома си и изкарал от гаража пред дома си служебния си лек автомобил за да отиде на работа. Изкарвайки автомобила М. Г. го паркирал пред къщата. В този момент при него дошъл подс. Ц.Ц. и започнал да се кара със св. М. Г. обвинявайки го, че го излага в магазин “Кауфланд”, където подсъдимият работел. Св. М. Г. казал на подсъдимия да го остави на мира  понеже бързал за работа. След това М. Г. се обърнал странично към подсъдимия за да се качи в автомобила си. При това подсъдимият нанесъл няколко удара с юмрук в главата на свидетеля М. Г.. Зашеметен свидетелят залитнал, но успял да остане на крака, подпирайки се на един от паркиралите на мястото автомобили. При нанесените му удари очилата на свидетеля М. Г. се счупили и му причинили прорезни рани в областта на дясното око. От раните му започнала да тече обилно кръв. М. Г. се опитал да изблъска подсъдимия за да се защити като в този момент там дошъл св. Р. Р. и успял да ги разтърве. Инцидентът бил възприет и от свидетелите Др. К. и синът на пострадалия И. Г.. След това съпругата на М. Г. се обадила на тел. 112 и малко по-късно пристигнал автомобил на Спешна медицинска помощ и полицейски екип. Св. М. Г. ***, където му била оказана медицинска помощ. Подсъдимият Цв. Ц. *** за изясняване на случая.

От заключението на назначената на досъдебното производство комисионна съдебномедицинска експертиза  се установява, че в резултат на инцидента от 20.10.2014г. на пострадалия М. Г. са причинени:

-оток и интензивно синьомораво кръвонасядане на клепачите на дясното око и подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата външностранично от ириса;

-кръвонасядане на вътрешната половина на клепача на ляво око.

-порезна рана тип “ламбо” /хирургично обработена/ под долния клепач на дясно око с наложени 6 конеца;

-охлузване над основата на носа;

-драскотини по дясната буза;

-рентгенологични данни за счупване на носни кости;

-клинични данни за сътресение на мозъка.

По своята медико-биологична характеристика, към момента на причиняването им, описаните травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Направените впоследствие, цитирани по-горе консулти със специалисти и изследвания, при анамнеза за претърпяна трявма на главата, субективните оплаквания и обективно установената патологична неврологична симтоматика дават основание да се приеме диагноза: посттравматична церебрастения, която по своята медико-биологична характеристика обуславя постоянно разстройствмо за здравето, неопасно за живота:

Заболяването се е проявило с претърпяна травма на главата и продължава към момента с картина на:

-психични смущения /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение в съня, обща отпадналост, намаляване на психичната продуктивност, намалена работоспособност/;

- неврологична симптоматика /тилно главоболие, вестибуларни смущения – световъртеж, неувереност при ходенето, слабост на вниманието, ЕЕГ – изменения/;

Състоянието може да има голяма продължителност – месеци, години, десетилетия, а в някои случаи и цял живот.

Налице е причинно-следствена връзка между получената на 20.10.2014г. закрита черепно-мозъчна травма и клинично изявената посттравматична церебрастения.

Срока на оздравителния процес при закрита черепно-мозъчна травма не може да се определи категорично.

Към момента са налице късни последици на преживяната травма – както обективно медицински доказани, така и влошаване качеството на живот.

Активното проследяване на неврологичния статус би следвало да продължи и занапред.

Отслабването на слуха, след претърпяната травма е в социално адекватни граници и са довели до временно разстройство на здравето, неотарсо за живота.

               На досъдебното производство е назначена и повторна комисионна СМЕ, от заключението на която се установява, че в резултат на описания инцидент на 20.10.2014г. пострадалия М.Г. е получил: Контузия в областта на лицето: Контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици. Кръвоизлив от носа. Порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо” наложила хирургична обработка. Кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясно. Кръвоизливи под лигавицата /конюнктивита/ на двете очи. Мозъчно сътресение леко изразено по тяжест – без изпадане в безсъзнателно състояние.

              Описаните травматични увреждания са резултат от нанесен удар /удари/ с ръка, както се съобщава в делото. При положение, че пострадалият е бил с очила тези увреждания могат да се получат и при нанесен удар в областта на дясното око.

             Като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушения на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие,  вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието/, характерни за т.н. следтравмена болест  /посттравматична церебрастения/ и световъртеж от централен произход ЦОНС/.

                Посттравматичната церебрастения /следтравмена болест/ и световъртежа от централен произход  /ЦОНС/, обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            Състоянието е с различна продължителност на протичане, поради което срока на оздравителния процес не може да се определи категорично. При такива оплаквания пострадалите подлежат на периодични прегледи и изследвания от специалист.  

              Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. Г., Р. Р., Др. К., И. Г., Ан. Г., Г. Г. Ив. И., назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Съдът намира за установено по един несъмнен начин, че подсъдимият без никаква причина е нанесъл удари на пострадалия, причинявайки му посочените увреждания. На първо място това се установява от показанията на самия пострадал. Категорично тези показания намират подкрепа в показанията на св. Р. Р., който от терасата си е видял инцидента. По думите му подсъдимият изневиделица е нападнал пострадалия, удрайки го напълно неочаквано. Свидетелят Р. излязъл да ги разтърве. Св. И. Г., син на пострадалия също е видял  как подсъдимият удря баща му. Св. Др. К. чул пострадалият да вика, излязъл на балкона си и видял М. Г. целият в кръв, а подсъдимият в това време се прибирал към дома си. На явилите се полицейски служители подсъдимият е заявил директно “Да, ударих го и какво” /показанията на св. И. И./. Всичко това дава основание за извод, че действително подсъдимият хаднокръвно и без да е провокиран по някакъв начин е ударил пострадалия – просто защото между тях е имало някакъв спор. Очевидно посочените свидетели дават добросъвестни и логични показания, които следва да бъдат кредитирани. Колкото до обясненията на подсъдимия, че бил нападнат от самия пострадал и от свидетелите Р. Р. и Др. К. и се защитавал, то тези твърдения явно не отговарят на истината. По думите на подсъдимия тези свидетели му нанесли множество удари и ритници, но по подсъдимия не са забелязани някакви белези /освен охлузване по ръката, отбелязано в показанията на полицейските служители/ и той не си е извадил никакъв медицински документ за това. Обясненията му, че го било страх да не му отровят кръвта в медицинско заведение или пък, че медицински служители били отказали да го прегледат са крайно несериозни. Подсъдимият в обясненията си очевидно  гради защитна теза поради което съдът не кредитира твърденията му, доколкото се опровергават от останалите доказателства. Медицинските експертизи установяват уврежданията причинени на пострадалия от подсъдимия и съдът не намира, че в тези заключения са налице някакви противоречия или че те отразяват субективни оплаквания на пострадалия, както изтъква защитата на подсъдимия. Всъщност медицинските екпертизи отразяват обективното състояние на пострадалия вследствие на инцидента. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата очертани в обвинителния акт се явяват доказани.

  Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: подсъдимият Ц.С.Ц. *** е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 20.10.2014г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на М.И.Г. от с.гр., изразяваща се в контузия в областта на лицето: контузия към основата на носа с охлузване на кожата и счупване на носните костици, кръвоизлив от носа, порезна рана под долния клепач на дясното око – тип “ламбо”, кръвонасядания на клепачите на двете очи – повече в дясното, кръвоизлив под лигавицата /конюнктивита/ на двете очи, мозъчно сътресение леко изразено по тежест – без изпадане в безсъзнателно състояние, като последица и усложнение на описаните травматични увреждания се развиват оплаквания /лесна уморяемост, емоционална лабилност, нарушение на съня, обща отпадналост, намалена работоспособност, с характерна неврологична симптоматика – тилно главоболие,  вестибуларни смущения, световъртеж, несигурна походка, отслабване на вниманието/, характерни за посттравматична церебрастения /следтравмена болест/ и световъртеж от централен произход /ЦОНС/, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Подсъдимият е нанесъл удари с ръце в главата на пострадалия, при което му е причинил очертаните в заключенията  на вещите лица увреждания. На пострадалия е причинено разстройство на здраввето, неопасно за живота му, което покрива състава на средната телесна повреда. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено – целенасочено е нанесъл удари на пострадалия, очевидно ядосан от спора им.

Индивидуализирайки наказанието  на  подсъдимия съдът съобрази, като смекчаващо  обстоятелство това, че подсъдимият се счита неосъждан. Отчитат се обаче и съществени отегчаващи обстоятелства – подсъдимият е проявил една недопустима и крайна агресивност, причинил е наистина сериозни  увреждания на пострадалия при което  срокът на оздравителния период не може да се прогнозира. Във всички случаи за пострадалия са налице крайно тежки последици с продължителен ефект. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер под средния,  но и значително над минималния размер по закона, а именно лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца, който размер съдът намира за справедлив. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и съдът не намира, че за поправянето на подсъдимият е наложително той да изтърпи наказанието си, то изтърпяването на така определеното наказание  на осн. чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок. Съдът намира, че в случая изпитателния срок следва да бъде максималния по закона, а именно пет години, като този по-дълъг срок в случая се налага с оглед постигане реално поправяне на подсъдимия, тъй като същият е извършил една действително необяснима и крайно агресивна проява, поради което и в случая е необходимо по-продължително въздействие спрямо него за да се постигнат целите на закона.

Следва да бъде уважен частично и предявеният граждански иск. От неправомерното поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и продължителни неудобства. В случая става дума за наистина сериозни телесни увреждания, свързани със значителни болки. Срокът за оздравяване не може да се прогнозира точно и във всички случаи е продължителен. Следва да се отчете и причиненото на пострадалия унижение. Пострадалият претендира обезщетение в размер на 20000 лв, като съдът, изхождайки от изложените обстоятелства,  намира, че искът е основателен до размерът от 10000 лв който размер е напълно справедлив и в този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част над 10000 лв искът следва да бъде отхвърлен като авно завишен и неоснователен в тази му част. Подсъдимият следва да заплати на пострадалия и направените от последния деловодни разноски.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху размера на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата  си.

 

 

 

                  

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: