Мотиви към Присъда №22/14.01.2016г., постановена по НОХД №784/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С.Р.А. *** за това, че за времето от 29.01.2010г. до 30.11.2012г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание – Експертно решение №2122/09.11.2009г. за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски”-гр. Разград, приложен към молба – декларация вх.№ ЦК-39/25.02.2010г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 и диетично хранене и лекарства по чл.29 от ППЗИХУ и молба-декларация вх. №ЦК 58/29.01.2010г. за отпускане на безплатен винетен стикер за 2010г. за ползване на републиканските пътища, представени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград до директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 624лв, собственост на Агенция “Социално подпомагане” гр. София и винетен стикер на стойност 67 лв собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” гр. Разград, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било заместено – престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Спрямо подсъдимата делото е проведени при условията на задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.4, б “а” от НПК, тъй като същата не е намерена и са налице данни, че същата се намира извън пределите на страната и местоживеенето й не е известно. Защитникът й моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.Р.А. е родена на ***г***. Същата е със средно –специално образование, омъжена. Към момента на извършване на деянието не е била осъждана – осъждана е впоследствие.

Подсъдимата С.А. ***. През 2009г. по неустановен начин тя се снабдила с експертно решение №2122/09.11.2009г., в което се сочело, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. Подсъдимата не била преглеждана от посочената в същото решение лекарска комисия.

В експертното решение било посочено, че подсъдимата е с 72% трайно намалена работоспособност.

Въпреки, че била наясно, че не е освидетелствана от ТЕЛК и че решението, с което раполагала е неистинско на 29.01.2010г. в гр. Цар Калоян подсъдимата лично подала пред Дирекция “Социално подпомагане” Разград заявление за отпускане на безплатен винетен стикер за 2010г. за ползване на републиканските пътища по “Наредба №Н19 за условията и реда на освобождаване на лица с 50 и над 50 на 100 намалена работоспособност от винетни такси”. Към молбата било приложено копие от експертно решение на ТЕЛК №2122/09.11.2009г. Заявлението било прието от служител на посочената институция и впоследствие подсъдимата получила безплатен винетен стикер за 2010г.

На 25.02.2010г. в гр. Цар Калоян в Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград пред служител на дирекцията подсъдимата С. А. подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. №ЦК-39/25.02.2010г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 и диетично хранене и лекарства по чл.29 от ППЗИХУ. Към молбата било приложено копие от експертно решение на ТЕЛК №2122/09.11.2009г. Впоследствие със заповед на Директора на Д “СП” Разград на на подсъдимата била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл.25 от ППЗИХУ в размер на 9,75 лв и по чл.29 от ППЗИХУ в размер на 9,75 лв.

От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза - е видно, че за периода 01.03.2010г. до 31.10.2012г. подсъдимата получила общо 624 лв и 1 бр. винетен стикер за 2010г. за 67 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на разпитан в съдебното заседание свидетел, назначената експертиза, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично изясняват обстоятелствата по делото, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от 29.01.2010г. до 30.11.2012г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание – Експертно решение №2122/09.11.2009г. за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски”-гр. Разград, приложен към молба – декларация вх.№ ЦК-39/25.02.2010г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 и диетично хранене и лекарства по чл.29 от ППЗИХУ и молба-декларация вх. №ЦК 58/29.01.2010г. за отпускане на безплатен винетен стикер за 2010г. за ползване на републиканските пътища, представени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград до директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 624лв, собственост на Агенция “Социално подпомагане” гр. София и винетен стикер на стойност 67 лв собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” гр. Разград, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било заместено. Подсъдимата А. лично се е ползвала от неистински официален документ- Експертно решение №2122/09.11.2009г. за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски”-гр. Разград, представяйки го пред служители на Дирекция “Социално подпомагане” – и така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на месечни добавки за социална интеграция и предоставянето й на безплатен винетен стикер. В случая именно представеното от подсъдимата неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане на посочените добавки и безплатен стикер. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства и й е предоставен безплатен винетен стикер без за това да е налице действително правно основание. Така на Агенция “Социално подпомагане” и Агенция “Пътна инфраструктура” са причинени вреди. От субективна страна подс. А. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност тя няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Тъй като подсъдимата е възстановила щетите на ощетените лица, то деянието и се квалифицира по привилигирования състав на чл.212б, ал.1, т.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимиата С.А., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че вредите от деянията на подсъдимата в случая са в сравнително неголям размер. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в минималния законов размер, а именно три месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Макар и след извършване на престъплението предмет на настоящото дело подсъдимята е осъждана – по НОХД №532/2012г. на РРС, по което дело с протоколно споразумение и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, с отложено изпълнение за изпитателен срок от три години. Тъй като деянието по настоящото дело и деянието по НОХД №532/2012г. на РРС се намират в условията на реална съвкупност, то съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи едно общо наказание, в размер на най-тежкото, а именно три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното общо наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: