Р Е Ш Е Н И Е

№ 452 08.01.2016 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети декември две хиляди и тринадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1398 по описа за 2015 година

Иск с правно основание чл.137 ал.4 вр. с чл.127а от СК.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от М.А.Р., против И.Л.А., като се претендира постановяване на решение, даващо разрешение заместващо липсващото съгласие на ответника, детето А.И.Л. да напуска пределите на Р България и да пътува придружено от нейната леля, в държави от Европейския съюз, вкл. Германия до навършване на пълнолетие, да бъде заместено съгласието на ответника за издаване на необходимите документи за тези пътувания. В исковата молба се сочи, че с решение по гр.д. №566/2015г. на РРС детето е настанено при ищцата, понастоящем е завършила VІІ клас в ОУ “Никола Икономов” и ще бъде в VІІІ клас. От четири години съпругът и живее и работи в Германия, където иска да замине. След смъртта на сестра и - майката на детето, не поддържат връзка с ответника, срещу когото се води наказателно производство в Германия, същият е настанен в болница поради психическите си проблеми.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника заявява становище за допустимост на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С решение по гр.д. №566/2015г. на РРС спрямо детето А.И.Л. е взета мярка за закрила – настаняване в семейството на ищцата, която е нейна леля по майчина линия, за срок до навършване на осемнадесетгодишна възраст. Майката на детето е починала, а бащата е в затвор в Германия, като в последствие е настанен в болница за привеждане в изпълнение на принудителни мерки. Съпругът на ищцата работи в Германия гр.Крайхтал, където има и адресна регистрация, видно от приложените удостоверения. От показанията на свидетелката Л. - сестра на А., се установява, че освен чичо им Р., в Германия имат и други роднини както по майчина, така и по бащина линия. Сестра и както и леля и искат да ходят там на посещения на разходки както и през ваканциите.

Изслушано в с.з. детето А. сочи, че живее при леля си, където се чувства добре, има желание да пътува до германия, тъй като там са всичките и роднини. Леля и също не могла да отиде лятото там, тъй като се грижи за нея

В социалния доклад на ДСП се сочи, че А. се отглежда в семейството на леля си по майчина линия. Момичето общува с роднините по майчина и бащина линия, като голяма част от роднините по майчина линия живеят и периодично работят в Германия. В интерес на детето е да може да осъществява срещи и посещения у посочените си роднини извън страната, както и да пътува зад граница.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Претенцията е допустима, предвид разпоредбата на чл.137 ал.4 от СК - лице при което е настанено детето по съдебен ред има право да извършва необходимите правни действия за издаване на документи за самоличност на детето, независимо, че в случая не родител на детето. Следва да се има предвид и закрепеното в Конституцията право на всеки български гражданин на свободно придвижване, което следва да бъде признато и на детето, като в противен случай ще бъде ограничено. Майката на детето А. е починала, а бащата се намира за лечение на психичните проблеми в болница в Р. Германия и не може да даде информирано съгласие. Безспорно установено е липса на съгласие на родителя на детето досежно пътуването му и издаване на необходимите лични документи за това по реда на ЗБЛД. При преценка основателностт на иска, съдът следва да изходи от най-добрия интерес на детето. В случая съдът намира, че даването на претендираното разрешение, заместващо съгласието на бащата, би било изцяло в негов интерес. Детето е на 14 години, като с решение по гр.д. №566/2015г. на РРС е настанено в семейството на свои близки и роднини - М.А.Р. и Р. И. Р. – леля и чичо по майчина линия, до навършване на осемнадесетгодишната му възраст. От приложените писмени доказателства, социалния доклад на ДСП, изслушването на детето, както и от показанията на свидетелката А. Л. - негова сестра, безспорно се установява, че съпругът на ищцата се е установил да живее и работи в Германия, има възможност и желание да пътува при него с детето. Установи се, че детето, което е в юношеска възраст, контактува с роднините си, повечето от които също са в Германия. В негов интерес е да му се издаде паспорт, за да може да пътува в страните от ЕС и Германия, където живеят повечето от неговите близки и роднини, до навършване на пълнолетие.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ детето А.И.Л., ЕГН********** да напуска пределите на страната и да пътува придружена от М. А.Р., нейна леля, ЕГН**********, до държави от Европейския съюз включително и в Германия, без съгласието на баща И.Л.А., ЕГН**********, до навършване на осемнадесетгодишна възраст.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето А.И.Л., ЕГН********** да бъде издаден паспорт за задгранични пътувания, без съгласието на неговия баща И.Л.А., ЕГН**********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред РОС от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: