Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 2 25.01.2016 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
Дванадесети януари две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Г.А.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1422 по описа за
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Обединена българска банка” АД, срещу Д.С.Д., с която е
предявен иск за установяване дължимостта
на сумата 4563,62лв. главница, законната лихва от 25.09.2013г., сумата
201,49лв. договорна лихва за периода от 24.11.2013г. до 10.02.2015г., 427,84лв.
наказателна лихва за периода от 24.11.2013г. до 10.02.2015г. Претендира и за заплащане на направените
разноски. А в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден на заплати
процесните суми. Сочи, че на 25.09.2013г. с ответника е сключен договор за
кредит за текущо потребление в размер на 4600лв., усвоен на 26.09.2013г. Поради
неплащане на две погасителни вноски и съгласно чл.21 от договора за кредит,
целия ползван кредит, е станал автоматично предсрочно изискуем на 25.12.2013г.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №***г. на РРС, срещу
която е възразил. Твърди, че банката е изпълнила задълженията си по договора за
кредит, като ответникът е следвало да заплати 96 анюитетни месечни вноски,
считано от 24.10.2013г. на 24-то число на месеца, вследствие на неизпълнение на
задължението си, ответникът е изпаднал в просрочие съгласно уговорения
погасителен план, както и че е направено изрично волеизявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането, като е изпратен документ наречен “Уведомление за предсрочна
изискуемост на цялото задължение по Договор от 25.09.2013г.” на посочения от
кредитополучателя адрес, съвпадащ с този посочен в договора
В предоставения срок ответникът депозира отговор, като оспорва установителния
иск, твърди, че не е уведомен за предсрочната изискуемост и че осъдителния иск
е частично основателен по отношение на вноските по погасителния план, които са
с настъпил падеж.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 25.09.2013г. между ОББ и
ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение в размер на 4600 лв., с постигнати уговорки падежна дата - 24-то число на
месеца, на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответна
част от годишна такса за управление и обслужване, със срок на издължаване на
кредита 24.09.2021.г. Кредитът е усвоен на 26.09.2013г. Поради неизпълнение на
задължението от договора, поради забава в плащанията на погасителни вноски,
считано от 24.11.2013г. съгласно чл.21 от договора, банката е обявила кредита за
автоматично предсрочно изискуем, като вноските довели до това били съответно с падежи:
24.11.2013г. и 24.12.2013г.. На 11.02.2015 г. банката е подала заявление по чл. 417 от
ГПК, като по ч.г.д. №***г. на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, както и изпълнителен лист за претендираните и в настоящото
производство суми.
Според
представените по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна
експертиза, на ответника е предоставен банков кредит в размер на 4600лв.
съгласно договор за потребителски кредит. Предоставения кредит в размер на
4600лв. е усвоен, същият следва да се погаси на 96 месечни анюитетни вноски
всяка в размер на 70,61лв. Общо внесената от кредитополучателя сума е в размер
на 109лв., просрочия са допуснати още при плащане на първата вноска с падеж 24.11.2013г., поради неплащане на две
вноски за м. ноември 2013г./частично/ и м. декември 2013г./изцяло/ кредитът
станал автоматично предсрочно изискуем на 25.12.2013г. Размерът на задължението
към датата на подаване на заявлението: Първи вариант – при приемане, че целият
дълг е станал предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението е в
размер на 4563,62лв. главница, 201,49лв. договорна лихва за периода
24.11.2013г. – 10.02.2015г., наказателна лихва 427,84лв. за същия период; към
датата на подаване на исковата молба в общ размер на 5406,83лв. включително
договорна и наказателна лихви за период от 24.11.2013г. – 17.08.2015г. втори
вариант – ако задълженията са станали предсрочно изискуеми към с предявяването
на исковата молба, са посочени сумите на
л.8 от заключението. Размерът на неплатените вноски към датата на подаване на
заявлението с настъпил падеж са 15 броя за периода 24.11.2013г. – 24.01.2015г.
в размер на 538,48лв., а към датата на подаване на исковата молба са 21 броя в
размер на 771,53лв. В с.з. вещото лице
пояснява, че при изчислението на изискуемите 15 вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението не е
включило лихвата и застраховката, а само главницата. Т.е. 15 бр. анюитетни
вноски изчислени по 70,61лв. са в размер на 1059,15лв. Наказателната лихва за
просрочени главници от 24.11.2013г. до 10.02.2015г. е в размер на 427,84лв. По
договора- погасителния план, това е договорна лихва, която когато не е платена
става наказателна и по този начин се получава размера на посочената сума. Договорната
лихва изчислена за същия период е в размер на около 260лв., малко повече от
посочената в счетоводните документи сума от 201,49лв, последната изчислена
според вещото лице по специфичен кредитен калкулатор на банката, с които не е
запозната. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, не
оспорено от страните, поради което го кредитира.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл. 415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение
и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. В
случаят това е сторено, като ищецът е предявил в условията на евентуалност и осъдителен
иск за същите суми. Между ищеца и ответника е сключен договор от 25.09.29013г.,
по силата на който на последния е
предоставена сума в размер на 4600 лв., който е усвоен. Договорът за кредит посочен
като основание за вземането е уреден в чл. 240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение
за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав
на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение
с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен
от ответника. Спорно е на първо място дали ответникът е уведомен за обявената
от банката предсрочна изискуемост на кредита. Безспорно е установено, че
банката, е изпратил уведомление до
длъжника, за трансформиране целия неплатен остатък от кредита в предсрочно
изискуем, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора. Съгласно т.18 от ТР №4/13г. в
хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК вземането произтичащо от договор за
банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
случая съдът намира че това не е сторено, тъй като от приложената на л.16 от
ч.гр.д. №***г. обратна разписка е видно, че пратката не е получена от
получателя, т.е. уведомлението не е достигнало до длъжника, независимо, че
адресът на който е изпратено е същият посочен в договора. Не следва да се
прилага в случая чл.15 ал.4 от договора, тъй като на първо място длъжникът не е
променил посочения в него адрес, неявяването в пощенската служба не може да се
приравни на отказ от получаването. На следващо място, тази клауза от договора създава
фикция, която може да бъде създадена само със закон, а не с частен документ.
Възможността за приложение на неблагоприятните последици от неоткриване на
страната е чрез използване на друга форма на уведомление, която би имала
качеството на официален документ и въз основа на удостовереното в него, би
могла да намери приложение фикцията на чл. 47 от ГПК. Поради изложените съображения, съдът
намира, че ответникът не е бил уведомен за обявената от ищеца предсрочна
изискуемост на кредита, поради недостигане на волеизявлението на кредитора до
него. Не може да се счита за такова уведомяване, нито връчването на заповедта
за изпълнение на длъжника, нито предявяването на иска. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемост към
този момент, но променя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение. Недопустимостта на изменение на основанието, от което
произтича вземането съгласно т.11 б. на ТР №4/13г. на ОСГТК обуславя извода, че искът за съществуване на
вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. В тази хипотеза искът
по чл.422 ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени
вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката, а
за разликата до размера на неплатените, но неизискуеми, към момента на подаване
на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита да се отхвърли. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС – Р-е №139 от 05.11.2014г. по
т.д.№57/2012г. І т.о. Като в случая не се преклудира правото на кредитора за
частта от кредита, по отношение на която е счел, че е настъпила предсрочна
изискуемост, да се събере по съдебен ред, като това право може да се упражни с
осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ал.1 от ГПК. Поради което
съдът намира, че установителния иск следва да бъде уважен в размер на
изискуемите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вноски, които са 15 по 70,61лв. - в размер на 1059,15лв., а за
горницата претенцията за главница по този иск следва да се отхвърли.
Претенцията за лихви, които са били предмет на заповедта за изпълнение се
дължат на основание т.4.1 и т.7.1 от договора, а именно сума 427,84 лв.
наказателна лихва и сумата 201,49 лв. представляваща договорна лихва и двете за
периода 24.11.2013
г.-10.02.2015
г. Поради отхвърляне на част от установителната претенция, съдът следва да
се произнесе по евентуалната осъдителна такива. В случая последната е въведена на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение. Разликата между размера на вземането
предмет на заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск, при условията на евентуалност, предвид посочената по-горе
задължителна практика, както и правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. Тъй като се
установява, че ответникът дължи главница, която е изискуема към момента на
подаване на заявлението в размер на 1059,15 лв., то следва да заплати сумата 3504,47 лв. представляваща
разлика между установената и заявената до пълния и размер, а законната лихва от
деня на подаване на исковата молба-17.08.2015 г.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 1086,26лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 197,33лв. за разноските по
ч.гр.д. №***г. на РРС съразмерно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Д.,
ЕГН**********, че дължи на “Обединена
българска банка” АД, ЕИК*** сумата 1059,15лв./хиляда петдесет и девет лева и петнадесет
стотинки/ представляваща главница, ведно със законната лихва от 11.02.2015г. до
окончателното и изплащане, сумата 427,84лв./четиристотин двадесет и седем лева
и осемдесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода от 24.11.2013г. до 10.02.2015г.,
сумата 201,49лв./двеста и един лева и четиридесет и девет стотинки/ договорна
лихва за периода 24.11.2013г. до
10.02.2015г., като отхвърля иска за главница до първоначално предявения размер.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Обединена българска
банка” АД, ЕИК*** сумата 3504,47лв. /три хиляди петстотин и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 17.08.2015г.
до окончателното плащане, както отхвърля иска до първоначално предявения
размер.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Обединена българска
банка” АД, ЕИК*** сумата 1086,26лв./хиляда осемдесет и шест лева и двадесет и
шест стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 197,33лв./сто деветдесет и седем лева и тридесет и
три стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №***г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: