Р Е Ш Е Н И Е
No 455
13.01.2016 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 17.12.2015
г., в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 1481 по
описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Триадица, пл. "Позитано" No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна поща: public@bulstrad.bg,
Интернет страница: www.bulstrad.bg,
представители Р. Ив. Я., Кр. Р., Н. Д. Ч., начин на представляванезаедно от всеки двама
изпълнителни директори, чрез пълномощника адвокат К.Х. *** ПРОТИВ Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, представлявана от
Л. Ас. Л. – председател на Управителния съвет.
С
молбата е предявен иск по чл. чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, като ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 127.36 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г. /датата на подаването на исковата
молба – вж. пощенско клеймо върху плика – л.20/ до окончателното им изплащате представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, застрахователна
преписка № 470513131301184 /реф. № 55-07018-00158/13/ за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № *** при ПТП на 29.11.2013г. по пътя гр.
Разград – гр. Исперих, на разклона за с. Недоклан.
Ищецът
излага подробни съображения. В съдебно заседание при редовност в призоваването
не изпраща представител. Чрез пълномощника си адвокат К.Х. ***, депозира
писмена молба, с която поддържа исковата си претенция и претендира деловодни
разноски.
Ответникът депозира отговор на
ИМ. Относно допустимостта на иска – сочи, че е допустим. Относно
основателността – сочи, че иска е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Не оспорва, че процесното ПТП е настъпило
на участък от пътя, който се стопанисва от него, но твърди, че е изпълнил своите задължения,
които се заключават в правилното изграждане, поддържане и ремонт на републиканските
пътища на територията на Разградска област. Твърди, че водачът на процесния
автомобил е предизвикал ПТП-то, тъй като не е изпълнил задължението съгласно
чл. 20 ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с конкретните атмосферни
условия, релеф на пътя, в резултат на което е настъпило ПТП и съответно
причинените от него вреди, поради което при условие на евентуалност, прави възражение за
намаляване на обезщетението, поради съпричиняване
на вредите от страна на водача с оглед разпоредбата на чл.
51, ал.2 ЗЗД. Излага подробни
съображения. В съдебно заседание при редовност в призоваването за ответника се
явява пълномощника му юрисконсулт Д. Х. Й., който поддържа отговора на исковата
молба и излага подробни съображения. Претендира разноски, в това число
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК. Представя и подробна
писмена защита.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На
08.05.2013г. между ищеца и ЗПК „Хан Аспарух” бил сключен договор за застраховка
„Бонус Каско” под формата на застрахователна полица № 4705130618000009 за
притежавания от кооперацията л.а. „Шкода Октавия”, с рег. № *** /л.5/, за
периода 10.05.2013г. – 10.05.2014г.
Видно от Общите условия приети от
УС на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” на 05.12.2011 г., променени с решение
на УС - протокол от 27.05.2013 г. в сила от 03.06.2013 г., застраховката покрива и рискът
пътно-транспортно произшествие - https://www.bulstrad.bg/userfiles/Bulstrad/DOC/Obshti-Uslovia.pdf. Няма също така спор, че първата премия е
заплатена.
На 29.11.2013г. св. П.Й.П. –
управител на ЗПК „Хан Аспарух”, управлявал горепосочения автомобил по пътя гр.
Разград – гр. Исперих, като на предната седалка до него се возил св. В.Е.Е.. Около
19 часа, на разклона за с. Недоклан, общ. Разград, цитирания автомобил
управляван от св. П. преминал през необозначена дупка на пътното платно, в
следствие на което настъпило ПТП, при което били увредени предна и задна десни
гуми на автомобила.
Св. П. се обадил веднага от
мобилния си телефона на Кол центъра на ищеца, а веднага след това и на ЕЕН 112
и разказал, че автомобила му е увреден в следствие на преминаване през дупка на
пътното платно, като същото обяснил и на служителя от КАТ, към който от ЕЕН го
свързали /л.132-138/.
При ищеца била образувана
застрахователна преписка № 470513131301184 /реф. № 55-07018-00158/13/ - л.
10-11.
На 02.01.2014г. ищецът заплатил
на собственика на процесния автомобил застрахователно обезщетение за процесните
вреди в размер на сумата от 127.36 лв. /л.9/.
От заключението на съдебно автотехническата
експертиза, което съдът приема за пълно, обосновано и компетентно се
установява, че пазарната стойност на имуществените вреди причинени на увредения
автомобил възлиза на 156.00 лв.
При извършения на
18.11.2015г. оглед на мястото на ПТП, експертизата не констатира разрушения
върху пътната настилка. Установени са само два ремонтирани участъка /кръпки/ с
правоъгълна форма, разположени в дясната част на пътното платно, считано спрямо
посоката гр. Разград – гр. Исперих. Описаните участъци от път ІІІ-205 в зоната
на ПТП, най вероятно са ремонтирани с цел отстраняване на разрушения /дупки/
върху пътната настилка, чийто размер / дължина, широчина, и дълбочина/ не могат
да бъдат определени, което от своя страна на позволява на експертизата да
определи еднозначно, дали същите биха могли да доведат до описаните в исковата
молба увреждания по процесния автомобил. В материалите по делото не се съдържат
данни за формата, вида и размерите на разрушенията /дупките/ върху пътната
настилка, които според ищеца са причинили описаните в исковата молба
увреждания. Поради тази причина не би могло да бъде посочена еднозначна
скорост, при която е възможно възникването на ПТП с механизъм посочен в
исковата молба.
Разпитан в качеството си на
свидетел водача на автомобила – св. П.П. – управител на собственика на
автомобила - ЗПК „Хан Аспарух”, сочи че на 29.11.2013г. е управлявал процесния
автомобил по пътя гр. Разград – гр. Исперих /л.115-117/. Автомобила се движел
със скорост от 60 км/ч, когато на изхода на Разград, преди разклона за с.
Недоклан, на около половин километър, в десен завой двете десни гуми на автомобила
попаднали в дупка. Не е имало поставен знак, който да указва, че има неравност
на пътното платно или, че пътния участък е в ремонт. В резултат се разкъсал
протектора на двете гуми. Веднага се обадил в Кол центъра на ищеца, а след това
на ЕЕН 112 от където в последствие го свързали с дежурния на КАТ на които
разказал за ПТП-то. Свидетеля сочи, че въпросното ПТП настъпило в „ранния
следобяд”. Към момента на настъпване на произшествието пътната настилка била чиста и суха.
Свидетелят В.Е.Е. /л.
87-89/ работещ на длъжност Мениджър Агенция ЗАД Булстрад в гр. Исперих, сочи че
през м. ноември 2013г. се е возил на предната лява седалка до шофьора в
процесния автомобил. Същия бил управляван от неговия познат П.П. – управител на
собственика на автомобила - ЗПК „Хан Аспарух”. ПТП-то настъпило малко преди с.
Недоклан от гр. Разград за гр. Исперих, като автомобила влязъл в дупка в
резултат на което двете десни гуми – предна и задна, били срязани. Не е имало
указателна табела за опасност. Скоростта на автомобила била най - много около
70 км/ч. Сочи, че няма спомен за часа когато е настъпило ПТП-то, но сочи, че
било през деня на дневна светлина. Било сухо, нямало сняг, при нормална
атмосферна видимост. След настъпилото ПТП свидетелят се качил на друг
преминаващ автомобил, с който се прибрал, а оставил процесния автомобил с
водача му св. П..
Видно от неоспореното писмо
с вх. № 11286/15.12.2015г. и приложенията му изпратени от Дирекция „Национална
система 112 МВР”, „Районен център 112-Русе” /л. 132-136/, е че на 29.11.2013г.
в 19.03 ч. и в 19.37 ч. са получени
две телефонни обаждания от лице представило се за П., което съобщило, че на
изхода на Разград на 5 км. посока Исперих, Силистра 200 м. преди разклона за с.
Недоклан са паднали две от колелата на колата му с рег. № РР 2373 АТ в дупка.
Съгласно чл. 17 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112: „Данните от регистъра са веществени доказателствени
средства.”
Видно от неоспореното писмо
с вх. № 11330 от 16.12.2015г. от ОДМВР – Разград, е че на 29.11.2013г. около
19.09. часа чрез обаждане на тел. 112, г-н П. е съобщил за увреждане на л.а.
Шкода, с рег. № ***, в следствие на преминаване през дупка на пътното платно
/л.138/.
Ноторно е, видно от сайтове
в интернет на http://www.nao-rozhen.org/astrocalendar/2013/sun_and_moon.htm,
http://www.nao-rozhen.org/astrocalendar/2013/rises-sets_ofsets.htm,
че на 29.11.2013г. в гр. Разград слънцето залязва в 16.42 ч. /Вж. Определение № 25 от 18.02.2011 г. по
търг. дело № 493/2010 г. на ВКС, І т.о. ТК, за използване на информация от
интернет/. Ето защо около 19 часа е
напълно тъмно.
Това противоречи на показанията и на двамата свидетели
в частта им в която сочат, че ПТП-то е настъпило в ранния следобед, в
светлата част от денонощието.
Самият водач П. е категоричен че веднага след настъпването на ПТП-то се е
обадил на Кол центъра на ищеца и на тел. 112, а видно от неоспорените справки
от ЕЕН 112 /л. 132-135/ е че обаждането от П. е било в 19.03 часа.
Видно от неоспорения Дневен
отчет за изпълнение на дейности по зимно почистване на дата 29.11.2013г., е че
на същата дата е било извършвано снегопочистване /л.113/.
Видно от неоспоранета
справка с изх. № 53/25.11.2015г. от Национален институт по метеорология и
хидрология филиал Варна, хидромеорологична обсерватория – Разград /л.112/, е че
в района на синоптична станция Разград на 29.11.2013г. в 17 часа снежната
покривка е била 28 см., а към 20
часа – 26 см. На същата дата е имало
отложен скреж от предишните дни.
Относно противоречията за
времето и пътната обстановка между показанията свидетелите и останалия
доказателствен материал, съдът, на осн. чл. 172 ГПК, отчете заинтересоваността
на водача - да не бъде ангажирана
административно наказателната му отговорност за нарушение на чл. 20 ЗДвП, а
относно пътника заинтересоваността му в полза на ищеца, чийто служител е. Ето
защо, съдът в тези им части не ги кредитира с доверие и приема, че показанията
на свидетелите са насочени, към укриването на допуснато нарушение по чл. 20
ЗДвП от страна на водача.
Горното се установява от събраните по делото
доказателства.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Ангажирането на отговорността по чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49
вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ предпоставките
по чл.
49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният
по чл.
49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага - чл.
45, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът извлича претендираното в процеса право от
заплатено обезщетение по имуществена застраховка, които обстоятелства попадат под
хипотезата на чл.
213 КЗ /отм./ и следователно материалноправната му легитимация следва да
бъде установена съобразно критериите на този текст. Писмено обективираното
съгласие за поемане на риск при посочени условия срещу възнаграждение
съответства на установената от закона форма за действителност на
застрахователния договор. По делото не се спори, че премията е била внесена
преди датата на увреждането и следователно съобразно правилото на чл. 187
КЗ /отм./ застрахователният договор е влязъл в сила. Ето защо и за ищеца е
възникнало задължението да покрие дефицита в имуществото на застрахованото
лице, явил се в резултат на настъпил в рамките на действие на договора
застрахователен риск.
Законът изрично признава право на застрахователя при
изпълнение на поето с договор за имуществена застраховка задължение, да упражни
правата на увреденото лице с оглед възстановяване на изплатената по договора
сума. Наличните по делото доказателства са достатъчни да се приеме, че е
извършено плащане за покриване на вреди, настъпили в резултат на покрит риск,
поради което ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси възстановяване
на изплатената сума.
Показанията на разпитаните свидетели са достатъчни за извод, че на посочената в исковата молба дата и указано място е съществувала дупка в
процесното платно за движение.
По делото не се спори, че
пътят е елемент от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 8, ал.2
от
Закона за пътищата (ЗП): „Републиканските пътища са изключителна
държавна собственост”.
Съгласно чл. 19,
ал.1 т.1 от
Закона за пътищата (ЗП): „републиканските
пътища, се управляват от Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съгласно чл.
30, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) ответникът е натоварен да осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съгласно чл. 167,
ал.1, изр.1 ЗДвП: „Лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок.”
Следователно, на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа процесния
път, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на дупки по него. Ответникът изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението
на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването
на възложената работа по подръжката на републиканските пътища.
Според даденото в т.3 от ППВС
№4/ 30.10.1975г. разрешение, когато при ползване на
дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила,
отговорността за поправяне на вредите е по чл.
45 или 49 ЗЗД, а когато такива
нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
В настоящия случай, ответникът, съгласно чл. 30, ал.1 ЗП, осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, като е налице обективна
възможност за обезопасяването на пътя. С
оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните
по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването, ответникът отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл.49 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.
дело № 1506/2013г. на ВКС, І т.о., ТК.
Очакваното ниво на изпълнение на задължението на
ответника предполага да бъде осигурено безопасно ползване на процесните пътища
по предназначение. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са
дупките по пътното платно, съгласно чл.
13, ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак
или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Дупката на
платното за движение - предназначено за придвижване на автомобили, се явява
препятствие, обективно предпоставящо възникване на инциденти. Това препятствие
съгласно чл.
167, ал.1 ЗДвП предполага нарочната му сигнализация и то поставена
своевременно. В процеса нито се твърди, нито се установя това да е направено.
Следователно, налице е противоправно поведение на лице от организационната
структура на ответника, чиято вина по силата на чл.
45, ал.2 ЗЗД се предполага. Ето защо и при условията на чл. 49
ЗЗД ответникът дължи да обезщети пострадалия, респективно встъпилия в
неговите права ищец.
След като в случая е приет
за установен факта на необезопасена и несигнализирана неравност по пътното
платно, то е налице и противоправното поведение на деликвента, който стопанисва
пътя, за неположената дължима грижа за поддържането на пътното платно в
изправно състояние. Доказване на вина от ищеца не се изисква, доколкото самото
противоправно поведение, причина за щетите, се детерминира от нормата на чл. 49
ЗЗД, която въвежда отговорност с обективен характер.
Доколкото въз основа на приетите доказателства е доказан механизма на ПТП, противоправното
бездействие на служители на ответника - неотстранили, съответно необезопасили дупка върху
път от
Републиканската пътна мрежа,
наличието на която е довело до увреждане на автомобила - настъпване на щети
върху автомобила, в действителен размер, установен от вещото лице по АТЕ, по – голям от
заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, на основание чл.213 КЗ вр. 49 ЗЗД
застрахователят встъпва в правата застрахования срещу ответника за вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото отстраняване.
В задължителната за
първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на
чл.
290 ГПК с Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК,
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. В
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, е
прието, че "дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/
към деня на настъпване на събитието".
От приетата като компетентно
изготвена САТЕ се установява, че общата стойност на обезщетението на
причинените вреди на базата на средните пазарни цени към деня на настъпването
на ПТП е в размер на 156.00 лв.
Ишецът застраховател
е изплатил на пострадалия и претендира само 127.36 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване, на осн.
чл. 51, ал.2 ЗЗД, поради нарушаване от страна на водача на чл. 20 ЗДвП.
В материалноправната норма -
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС.
Тъй като граница на отговорността за обезвреда са
вредите, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
контролирана от служител на ответника причина, при определяне размера на
обезщетението законът държи сметка за степента на участие в причинно-следствения
процес от страна на пострадалия - чл.
51, ал.2 ЗЗД. В случая ищецът
встъпва в правата на пострадалия.
Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство и т. н. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С други думи -
данните за конкретната скорост на автомобила и други обстоятелства са
необходими за изследване механизма на ПТП и оттам - възможно ли е било при
преминаването с тази скорост през дупката да се стигне до твърдяното увреждане
на автомобила.
В случая водача на
процесния автомобил е нарушил изискването на чл. 20 ЗДвП, като при избора на
скоростта не е съобразил зимна обстановка, снежна покривка от около 25 см., че
се движи в тъмната част от денонощието, при наличие на скреж, както и не е
намалил скоростта си нито е спрял, при възникналата опасност за движението.
Без значение за
приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обстоятелството дали е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача на превозното средство.
Така и окончателното Решение № 3653 от
17.05.2013 г. на СГС Възз. IV-б състав по в. гр. д. № 8163/2012 г.
Естеството на препятствието
в случая и времето на произшествието предвид и липсата на възражение за
съществувала пречка за своевременно възприемане на препятствието налага извод
за пренебрегната от водача възможност да намали скоростта си на движение. Ето
защо съдът приема за доказано съпричиняване.
При преценка степента на съпричиняване
обаче следва да се държи сметка за приноса към причинно-следствения процес и
укоримостта на поведението на деликвента и на пострадалия.
С оглед доказателствата по
делото, съдът приема за приноса на деликвента, обуславящ степен на съпричиняване от 50 %.
Ето защо и обезщетението следва да бъде определено при
отчитане степента на съпричиняване върху
сумата от 127.36 лв. или искът се явява основателен и доказан до сумата от 63.68
лв. За разликата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба – 24.08.2015г. /вж. дата на
пощенско клеймо върху плика л. 20/.
Решение № 88 от
01.03.2012г. по в.гр.д. № 45/2012г. на Окръжен съд – Плевен, ІІ – ри гр. състав,
на което ответника се позовава в писмената си защита, касае различна от
настоящата фактическа обстановка.
С оглед изхода от спора ответникът дължи да възстанови
направените от ищеца и доказани в процеса разноски съразмерно уважената част от
иска – 383.50 лв., като за разликата
до пълния размер от 767.16 лв. искането за разноски следва да бъде отхвърлено
като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089,
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3,
представлявана от Л. Ас. Л. – председател на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД,
ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица,
пл. "Позитано" No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна
поща: public@bulstrad.bg, Интернет
страница: www.bulstrad.bg,
представители Р. Ив. Я., Кр. Р., Н. Д. Ч., начин на представляване заедно от
всеки двама изпълнителни директори, както следва:
1. на основание чл. 213, ал.1, изр. първо КЗ /Обн., ДВ,
бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ сумата
от 63.68 лв. /шестдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки/, ведно
със законната лихва, на основание чл. 86
ЗЗД, считано от 24.08.2015 г. до
окончателно изплащане на сумата - обезщетение за имуществени вреди представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско”, застрахователна
преписка № 470513131301184 /реф. № 55-07018-00158/13/ за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Шкода Октавия”, с рег. № ***Т при ПТП на 29.11.2013г.
по пътя гр. Разград – гр. Исперих, на разклона за с. Недоклан, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 127.36 лв., като неоснователен и недоказан,
2. сумата от 383.50
лв. /триста осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ представляваща
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането
за разноски за разликата до пълния размер от 767.16 лв., като неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК 000694286,
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл.
"Позитано" No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна поща:
public@bulstrad.bg, Интернет страница: www.bulstrad.bg,
представители Р. Ив. Я., Кр. Р., Н. Д. Ч., начин на представляване заедно от
всеки двама изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1606, бул. Македония № 3, представлявана от Л. Ас. Л. – председател на
Управителния съвет сумата от 298.16 лв.
/двеста деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като отхвърля
искането за разноски за разликата до пълния размер от 597.16 лв., като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: