Р Е Ш Е Н И Е

№464, 20.01.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар В.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1575 по описа за 2015г. на РРС

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от Д. Д.Т., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, страни по изп.дело № 20147620400703 по описа на ЧСИ Д.Д., че е едноличен собственик на имот с идентификатор 61710.504.129.1.80-апартамент №****, въз основа на изтекло в нейна ползва 10 годишно непрекъснато давностно владение, а не нейният бивш съпруг, длъжник по изпълнението. Твърди, че с първия ответник са бивши съпрузи, като процесния имот е бил закупен през време на брака им, закупен със заемни средства, чиито остатък е погасила с лични средства в размер на 9683лв./теглени лични заеми/. За това през 1995г. уведомила първия ответник, и му заявила че вече жилището е нейна лична собственост. От този момент до сега ищцата твърди, че владее имота постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието, че е единствен негов собственик. През годините е правила множество подобрения в имота. ЧСИ Д.Д. е образувал изп.д., по което длъжник е бившият и съпруг, а останалите ответници са взискатели. По делото за 1/2ид.ч. е възложена възбрана от ЧСИ и по желание на взискателите е насочено принудително изпълнение върху част от имота. Ищцата е получила екземпляр от протокол за опис. Представя заповед №199, молба, договор за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверение за раждане, бракоразводно решение, писмо то ДСК, вносни бележки, , бележка за отпускане на заем, схема, дан.оценка, уведомление, протокол за опис, молба, удостоверение за декларирани данни. Има искане за разпит на двама свидетели и прилагане на изп.дело.

Ответникът К.Н.Д. редовно призован, не е отговорил. Влед възобновяване на производството е депозирал молба-становище, с която твърди че признава иска и фактите по него. Явява се и в с.з.

Ответниците С.Д.С., М.Н.С., Д.С.Д., С.Г.Д. оспорват иска. Според тях дори така описаната фактическа обстановка не налага правния извод за индивидуална собственост на жилището от страна на ищцата. Безспорно, е че жилището е придобито през време на брака със заемни средства. Изплащането на заема от един от съпрузите поражда облигационни задължения, а не вещноправни. Според ответниците ищцата не е извършила нито едно правно действие , с което да манифестира владение само за себе си. За да придобие правото на другия съсобственик, тя следва да отблъсне неговото владение и да демонстрира намерение за своене. Видно от брачното решение ищцата е държател на съсобствените ид.ч. на ответника, а не владелец. Факта на владеене н имота не е достатъчен. Ищцата следва да се позове на давността и противопостави правата си спрямо правата на трети лица. Противопоставят се на искането за прилагане на изп.дело, тъй като всички документи, касаещи собственика са приложени към делото. Противопоставят се и на разпита на свидетели, тъй като тъй като не оспорват факта, че след развода единствено ищцата е обитавала имота.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцата и първия ответник /к.Н.Д./ са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 24.05.81г. и прекратен с решение №70/08.06.93г. по бр.д.№152/92г. на РРС. С това решение ползването на семейното жилище, находящо се в ЖК О*** е предоставено на ищцата, която го ползва и понастоящем. По делото е приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 28.09.90г., с който ищцата и първият ответник са закупили процесното жилище за сумата от 11901лв., със заемни средства. Видно от писмо от ДСК до ищцата ог 30.01.95г. ищцата е била уведомена, че кредитът е станал предсрочно изискуем и следва да бъде напълно погасен. Ищцата е внесла общо 9683лв., като кредитът е погасен на 31.05.95г., вкл. и със заемни средства от ЦКБ. Понастоящем за процесният имот е отреден идентификатор с № 61710.504.129.1.80. По делото е приложена данъчна оценка на жилището, в който като съсобственици фигурират двамата бивши съпрузи. Ищцата представя квитанция за заплатен местен данък, договор, сключен от нея с Водоснабдяване-Дунав ЕООД, както и удостоверения, че е клиент на Водоснабдяване-Дунав ЕООД и Енерго-Про Продажби ЕАД.

Отв.К.Н.Д. е осъден с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1317/13г. на РРС да заплати на останалите ответници сумата от 4898.76лв., обезщетение за причинени им имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.08.13г. до окончателното й изплащане, както и сумата 849.42лв. лихви за забава и 350лв. разноски по делото. По молба на ответниците ДСИ е образувал изп.дело, като впоследствие делото е изпратено на ЧСИ Д.Д.., който е установил имуществото на длъжника/по молба на кредиторите/, в съсобственост с бившата му съпруга и е изпратил съобщение да нея за насрочен опис на имота. На 26.06.15г. ЧСИ е извършил опис на имота, оценил е имота на 32000лв. и е определил начална тръжна цена 24000лв. С последващо съобщение до ищцата я е уведомил, че насрочва първа публична продан на 1/2ид.ч. от процесното жилище.

По делото са разпитани двама свидетели-С.Р., позната на ищцата и Н.К-син на ищцата и първия ответник. Двамата свидетели установяват идентични факти, а именно, че след развода в жилището е останала да живее ищцата с децата. Тя е правила множество подобрения върху имота, плаща данъците му. Според свидетелите ищцата винаги е считала жилището за нейно лично, а не и на ответника К.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск по чл.124 ГПК е процесуално допустим.

Не се спори в практиката, че придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Презумпцията на чл.69 ЗС предполага, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, каквото в случая е съдебното решение, с което на ищцата е предоставено ползването на семейното жилище, то ищцата се явява държател на половината на своя бивш съпруг и в този случай презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана, и съответно в нейна тежест е да установи, че придобивната давност е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.

По делото са разпитани двама свидетели-С. Р. и Н. Д., според които ищцата е живяла в процесното жилище с децата си още преди развода си с отв.Д.. Само тя е правила ремонти и подобрения в жилището, плащала е данъците му. Според сина на ищцата майка му е купила жилището със заем, като неговият баща никога не е претендирал за него. Извършването на ремонти в настоящия случай е последващо на установената от бившата съпруга еднолична фактическа власт, при което цялостното й поведение не следва да се приравнява на обикновено ползване, което всеки от съсобствениците може да осъществява върху имота съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, а манифестира намерение, че владее за себе си и това владение тя противопоставя на правото на другия съсобственик. Представените от ищцата доказателсва, че е теглила кредит за да погаси заема, с който е закупен имота са идентични и с твърденията на ответника-бивш нейн съпруг, че ищцата го е уведомила за изплащането на жилището. Нещо повече, той твърди, че счита жилището за нейно и няма претенции, тъй като няма принос за придобиването му. Заслугата според него е на ищцата и нейните родители. Съдът намира за достоверни тези признати от ответника факти, тъй като те кореспондират с дезинтересоваността му отношение на този имот. Страните са разведени от 1993г., като от 2004г. е отпаднало законовото основание, на което ищцата владее частта на ответника. От 1993г. досега ответникът никога не е имал претенции към жилището, дори и при нуждата от средства. За него като длъжник по изп.дело би било по-изгодно да твърди, че жилището и съсобствено, тъй като с продажбата на неговата част ще погаси изцяло дълга си по изп.дело /от около 8000лв./. ЧСИ е оценил жилището на 32000лв., като е определил начална тръжна цена 24000лв.. С евентуално събраните 12000лв. ще бъде погасен както неговия дълг, така и ще му останат свободни парични средства.

Предвид на гореизложеното, съдът намира със събраните по делото доказателства ищцата доказва по несъмнен начин, че е упражнявала фактическата власт върху частта на отв.Д. от процесното жилище през последните 10 години с намерението да я свои, като явно и необезпокоявано е манифестирала това си намерение както сред своите близки, така и пред ответника.

Предвид основателността на иска ответниците /без отв.Д./ следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 855лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Д., ЕГН **********, С.Д.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН **********, че Д. Д.Т., ЕГН ********** е единствен носител на правото на собственост върху имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 61710.504.129.1.80, с административен адрес *** , находящ се в сграда с идентификатор 61710.504.129, с предназначение жилище, брой нива на обекта: 1, състоящо се от дневна, кухня, спалня и сервизни помещения, със застроена площ от 56.02кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №11 с площ от 2.65кв.м., ведно с 4.156% ид.ч. от общите части и 6.37% ид.ч. от правото на строеж върху местото, при граници на жилището: на същия етаж- 61710.504.129.1.81, 61710.504.129.1.79, под обекта- 61710.504.129.1.77 и над обекта- 61710.504.129.1.83; при граници на избеното помещение: ляво- изба №10, дясно- коридор и горе- жилища на първи жилищен етаж.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, М.Н.С., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН ********** и С.Г.Д., ЕГН ********** да заплатят на Д. Д.Т., ЕГН ********** сумата от 855лв./осемстотин петдесет и пет лева/, разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: