Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр. Разград 04.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на 03.12.2015 г., в състав:
районен
съдия: Атанас Христов
при секретаря П.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1659 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от
ищеца "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК 831094393, седалище и адрес на
управление гр. София 1797, район Изгрев, бул. Драган Цанков No 37,
представители Димитър Костов Костов, Васил Христов Христов, Светослав Стоянов
Молдовански, Мая Иванова Ойфалош, начин на представляване заедно всеки двама от
изпълнителните директори, чрез пълномощника Д.И.И. – юрисконсулт, ПРОТИВ Д.В.Т.,
ЕГН **********,***.
-
сумата 3 000 лв.
/три хиляди лева/ главница ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането,
-
сумата 11 805,38 лв. /единадесет хиляди
осемстотин и пет лева и тридесет и осем
стотинки/ договорна лихва за периода 19.04.2009 г. – 03.06.2015 г.,
-
сумата
8 887,33 лв. /осем хиляди
осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ наказателна
лихва за периода 11.04.2009 г. – 09.06.2015 г.,
-
сумата 156,00 лв.
/сто петдесет и шест лева/ годишна такса поддръжка,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1583 от
12.06.2015г. по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1021/2015г. по описа на Районен съд – Разград.
Ищецът сочи, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Сключен между страните на 21.06.2008 г. Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт, по разплащателна сметка №
076CC-R-000064/21/6/2008г. Излага подробни съображения. Претендира деловодни
разноски. В съдебно заседание, за ищеца се явява пълномощника му пълномощника Д.И.И.
– юрисконсулт, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения.
Ответникът, депозира отговор
на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, но неоснователна.
Моли къщата да бъде отхвърлена изцяло. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение по заповедното производство.
Прави възражение за
нищожност на клаузите в Тарифата на Банката и Общите условия, регламентиращи
издаването и ползването на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, поради противоречие със закона – чл. 86 ЗЗД и
добрите нрави, тъй като в тях са уговорени размери надхвърлящи повече от 10
пъти размера на законната лихва. Твърди, че счетоводството на ищеца е водено
нередовно, а изискуемостта на главницата е настъпила още през 2009г., поради и
което вземането е изцяло погасено по давност.
В съдебно заседание при редовност в призоваването
ответника не се явява. Явявява си пълномощника му адвокат М. Р. М. /К./ от АК –
Разград, който поддържа отговора на исковата молба и излага подробни
съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, установява се и от представените по делото
писмени доказателства, че на 21.06.2008 г. между ищеца,
в качеството на кредитор и ответника, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт, по разплащателна сметка № 076CC-R-000064/21/6/2008г. по силата на който банката е предоставила на ответника
възможност за ползване на кредит под формата на овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер до 3 000 лева, срещу учреден от кредитополучателя
в полза на банката залог върху бъдещи вземания по банковите си сметки /л.13-14/. Договорът между страните е сключен за срок до 20.06.2010г., като съгласно чл. 36 от общите условия, срокът на действие договора се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, освен ако някоя от страните отправи до другата писмено
предизвестие за прекратяването му.
По делото не се спори, че предизвестие за
прекратяването не е отправяла нито една от страните.
Съгласно чл. 28 б. „а” от общите условия /л.120
на гърба, долу в дясно/, ползвания овърдрафт се превръща
автоматически в изцяло и предсрочно изискуем когато е налице забава в плащането
на което и да е изискуемо задължение на титуляра към Банката за срок, по-дълъг
от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо съгласно Договора и Общите условия.
На 03.04.2015г. с писмо с обратна разписка, ищецът
връчил на ответника Покана с която го поканил в 7 дневен срок от получаването
да погаси всички просрочени задължения в пълен размер /л.22-23/.
Не се спори, че въпреки поканата не последвало плащане
от страна на ответника.
Видно от неоспореното от страните заключение на
съдебно икономическата експертиза, което съдът приема като пълно, обосновано и
компетентно изготвено /л. 223-231/, е че:
Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК
задължението по процесния договор е в размер на:
-
3 000 лв. –
главница,
-
11 805.38
лв. просрочена договорна лихва за периода 19.04.2009г. – 09.06.2005г.,
-
8 887.33 –
просрочена наказателна лихва за периода 11.04.2009г. – 09.06.2015г.,
-
156 лв. – 4 бр.
годишни такси за поддържане за 2010г,. 2011г., 2012г. и 2015г. /за 2013г. и 2014г. няма начисления, тъй
като за тези години е имало промоция и не са включени/.
Последното плащане от страна на ответника е
10.04.2009г., след което е преустановено плащанията по договора.
С оглед
така събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.430 ал.1
от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
С оглед на събраните
по делото и неоспорени от страните доказателства, съдът приема за доказано, че
между страните е сключен валиден договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка обезпечен със залог върху бъдещи вземания по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, по който ищецът е изпълнил точно и в срок поетите от
него задължения,като е предоставил на ответника
по картовата сметка процесната главница от 3 000 лева.
По делото е
безспорно установено, че кредитополучателя не е изпълнил задълженията по
договора, като е преустановил плащанията на 10.04.2009г. Ето защо, ответникът
дължи визираните в чл. 7 и 8 от договора
договорна и наказателна лихва.
По възражението за нищожност на клаузите в Тарифата на
Банката и Общите условия, регламентиращи издаването и ползването на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard
и Visa, поради
противоречие със закона – чл. 86 ЗЗД и добрите нрави с оглед прекомерността на
лихвите, на осн. чл. 26, ал.4, във вр. с ал.1 ЗЗД.
В чл. 7 от Договора /л.13/ е предвидена годишна лихва
в размер на 16% - за дебитни салда формирани в резултат на ПОС – трансакции,
както и 18% - за всички останали
дебитни салда по сметката. В чл. 8 от Договора е посочено, че при неплащане до
падежа се дължи наказателна лихва в размер на лихвата по чл. 7 плюс наказателна
надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на
разрешени кредитен лимит /12 пункта/.
В случая големия размер на дължимите лихви се дължи не
на прекомерно висока лихва, а на дългия период на неизпълнение на задължението
на ответника /6 години/. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението
за нищожност на уговорените лихви.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114,
ал.1 ЗЗД: „Давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.”
Основният спор по
делото е кога процесното вземане е станало изискуемо, респективно момента в
който е започнала да тече погасителната давност.
Безспорно, последното
плащане от страна на ответника е на 10.04.2009г., след което е преустановено
плащанията по договора.
Съгласно чл. 28 б. „а” от общите условия /л.120 на гърба, долу в ляво/, ползвания овърдрафт
се превръща автоматически в изцяло и предсрочно изискуем когато е налице забава
в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към Банката за
срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това
задължение е станало изискуемо съгласно Договора и Общите условия.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 207
от 22.06.2015 г. по т.дело № 3780/2013
г. на ВКС ІІ т.о., ТК, е посочено че: „Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при
настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60,
ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжник, за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита.” Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр.д. № 5796/2014 год. на ІV г.о, ГК.
С оглед разрешенията в цитираното тълкувателно решение
следва да се приеме, че вземането е станало изискуемо, респективно давността е
започнала да тече от датата, на която банката-кредитор е упражнила правото си
да направи кредитът предсрочно изискуем, а не автоматично.
Тъй като предсрочната изискуемост е настъпила едва
през 2015г., то възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно и недоказано.
Ето защо, съдът приема че исковите претенции се
основателни и доказани, както по основание, така и по размер.
По
разноските.
При този изход на делото следва да се приеме за
установено и че ответника дължи на ищеца разноски по заповедното производство в
размер на 1676,97 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По
възражението на ответника за прекомерност на присъденото юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът намира присъденото юрисконсултско възнаграждение
за съобразено с фактическата и правна сложност на заповедното производство,
поради което възражението за прекомерността му се явява неоснователно.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 817.90 лева
разноски по делото в исковото производство.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.В.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК
831094393, седалище и адрес на управление гр. София 1797, район Изгрев, бул. Драган
Цанков No 37, представители Димитър Костов Костов, Васил Христов Христов,
Светослав Стоянов Молдовански, Мая Иванова Ойфалош, начин на представляване
заедно всеки двама от изпълнителните директори, следните суми, за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1583 от
12.06.2015г. по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1021/2015г. по описа на Районен съд – Разград:
-
сумата 3 000
лв. /три хиляди лева/- главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането,
-
сумата 11 805,38
лв. /единадесет хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна лихва
за периода 19.04.2009 г. – 03.06.2015 г.,
-
сумата 8 887,33 лв. / осем хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет
и три стотинки/ - наказателна лихва за периода 11.04.2009 г. – 09.06.2015
г.,
-
сумата 156,00 лв. /сто петдесет и шест лева/ -
годишна такса за обслужване дължима за 2010г,. 2011г., 2012г. и 2015г.
ОСЪЖДА Д.В.Т., ЕГН **********,***,
да
заплати на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК 831094393, седалище
и адрес на управление гр. София 1797, район Изгрев, бул. Драган Цанков No 37,
представители Димитър Костов Костов, Васил Христов Христов, Светослав Стоянов
Молдовански, Мая Иванова Ойфалош, начин на представляване заедно всеки двама от
изпълнителните директори:
-
сумата от 1 817.90 лв. /хиляда
осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща
деловодни разноски в настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8ГПК,
-
сумата от 1676,97 лв. /хиляда шестотин седемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1021/2015 г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Препис от решението да
се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен
съдия: