Р Е Ш Е Н И Е

Номер 442 05.01.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осми декември две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1668/2015 г.

Производството с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ

Депозирана е искова молба от Д.И. С. срещу Прокуратурата на РБ, за заплащане на сумата от 10000лв. за претърпени неимуществени вреди. Сочи, че на 29.07.2014г. и било повдигнато обвинение за престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 от НК, извършено за времето от 12.11.2013г. до 25.11.2013г. в условията на независимо съпричиняване с още пет лица. Било образувано съдебното производство нохд №517/2014г. на РРС, проведено в пет заседания, като тя и останалите подсъдими били оправдани. С решение по нохд №76/2015г. на РОС присъдата на РРС била потвърдена. Вследствие на воденото наказателно производство претърпяла вреди изразяващи се в стрес и шок, като по време на процеса местните медии отразили всичко, като деянието по този начин станало достояние на жителите на Разградска област, включително на село Сеново. Това навредило на доброто и име и я злепоставило пред обществото.

Ответникът намира иска за допустим, но неоснователен и недоказан, както по основание така и по размер. Сочи, че претенцията на ищцата е силно завишена както, че твърдените действителни вреди не са конкретизирани в молбата, без да са посочени фактите, които ги обуславят. Разгласяване на информация за воденото наказателно производство, не ангажира отговорността на Прокуратурата. Искът по размер не отговаря на икономическия стандарт в Р България, както и на съдебната практика, като нак. производство е протекло в кратки срокове, включително и в съдебната фаза, както и че по отношение на ищеца не е налагана мярка за процесуална принуда, че обвинението не е за тежко престъпление, производството е преминало по реда на глава 28 от НПК. По отношение на ищцата не са последвали дисциплинарни производства, не е проявено отрицателно отношение от страна на колектива, това обвинението да се е отразило отрицателно върху професионалния живот, липса на отразяване случая в местната преса, както и че твърдените негативни преживявания, са били свързани до голяма степен със здравословното състояние на детето Н. М., за което ищцата е полагала грижи.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищцата работела в Дома за деца с умствена изостаналост/ДДУИ/ с.Просторно като медицинска сестра. На 29.07.2014г. била привлечена като обвиняем по досъдебно производство №ЗМ-В-319/2013г. на ОД на МВР Разград,, за това, че в условията на независимо съпричиняване с още пет лица, причинила средна телесна повреда на малолетната Н. Н. М. - престъпление по чл.133 ал.1 пр.2 от НК. По образувано нохд №517/2014г. на РРС била постановена оправдателна присъда, потвърдена с решение по нохд №76/2015г. на РОС, влязло в сила на 26.05.2015г.

Във връзка с твърдените неимуществени вреди по искане на ищеца са разпитани като свидетели Е. Г. и И. Г. В показанията си св. Г., сочи, че десет години е работила в ДДУИ с.Просторно, познава ищцата от дете, която била колежка на съпруга и. Научила за делото от приятелка, която и казала за статия в разградски вестник. Там били упоменати трима от колегите на ищцата и ставало въпрос за осъждане за някакво дете, процесът продължил доста време и не се отразил добре на ищцата, имала здравословни проблеми, била умислена, притеснена, многократно се явявала на разпитвания, притеснявала се за всяко идване, стресирана. Ищцата работела на половин щат в училището и в детската градина. В Сеново, което е малко населено място, бързо се разчуло и се разбрало, била въпрос на дискусия на хората, в училището на едно от събранията станало въпрос, че имало заведено дело. Св. Г. сочи, че работи с ищцата от четири години. В разградски вестник било написано, че се водел съдебен процес срещу медицински лица от ДДУИ с.Просторно. Поведението на ищцата се променило, станала необщителна, затворена в себе си, по-трудно изпълнявала служебните си медицински задължения. Станало достояние в Сеново, където имало коментари, които били отрицателни. Била в психически стрес, неблагоприятно се отразило върху нея, емоционално се променило поведението и. Не е имало образувани дисциплинарни производства, нямала е никакви проблеми в професията си. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като незаинтересовани, логични, последователни, относими към останалия доказателствен материал.

По делото са приложени справка по нохд №517/2014г. на РРС, постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2014г. по досъдебно производство №ЗМ-В-319/2013г. на ОД на МВР Разград.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: За да възникне правото на увредения за обезвреждане на неимуществени вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на РБ вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да са налице следните материални предпоставки: на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което да е оправдан с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е незаконно, да е претърпял неимуществени вреди, които да са необходима закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. наличие на причинно-следствена връзка. Отговорността за повдигане на незаконно обвинение е обективна. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. В случая са налице посочените предпоставки, предвид наличието на влязла в сила оправдателна присъда. Установено е, че в периода на наказателното преследване, ищцата е имала отрицателни изживявания в резултат на обвинението – то е ограничило възможността да води обичайния си начин на живот и се е отразило негативно /Р-е №427/16.06.2010г. ВКС гр.д. №273/09г. ІІІ г.о. и др./. Обезщетението за претърпени вреди, за които държавата носи отговорност по ЗОДОВ се определя съобразно чл.52 от ЗЗД по справедливост съобразно установените факти. При определянето му следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на наложени мерки за неотклонение и процесуална принуда Данните за личността на подсъдимия доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката му, контактите му, социалния живот, работата, в т.ч. възможността за професионални изяви и развитие в служебен план и други обстоятелства имащи отношение към претърпените морални страдания. В случая ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, непредпазливо такова, наказателното преследване е продължило около десет месеца, включително в съдебната фаза, не е била наложена мярка за процесуална принуда. В следствие на привличането като обвиняем и воденото съдебно производство, ищцата станала умислена, притеснена в личен и професионален план, както и поради многократните явявания за разпити, тревожна, стресирана. Била обсъждана от жители на в гр.Сеново и в училището, където работела на половин щат, според показанията на свидетелката Г. Не си изпълнявала задачите както преди, предвид настъпилата психическа обремененост, според показанията на св.Г. Публикациите в разградски вестници, сочени от разпитаните свидетели са известявали обществеността на гр.Сеново за делото. В случая съдът намира, че не се установи интензитетът на притесненията и емоционалното състояние в процесния период, да се е дължало и на притеснения за здравословното състояние на детето Н. М., в какъвто смисъл са твърденията на представителя на РРП, тъй като липсват доказателства в тази насока. Съобразно изложеното и предвид стандарта на живот и покупателните възможности на гражданите през процесния период, за репариране на причинените неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид посочените критерии относими в случая, съдът намира, че обезщетение в размер на 2000лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а претенцията до предявения размер от 10000лв. се явява несъразмерна с доказаните вреди и следва да се отхвърли. Не е поискана законна лихва, поради което не следва да се присъжда.

Предвид изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно уважената претенция за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска в размер на 102лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. С., ЕГН********** сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до първоначално предявения размер от 10000лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И. С., ЕГН********** сумата 102лв. /сто и два лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: