Р Е Ш Е Н И Е

 

No  17          26.01.2016 г.      гр. Разград 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 21.01.2016 г., в състав:

 

районен съдия:  Атанас Христов

 

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 1910 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.

Депозирана е молба от Х.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес Република Турция, с която моли съдът да допусне промяна във фамилното й име от „С.” на „Б.”.

Сочи, че е с двойно гражданство – българско и турско. Родена е в Р Турция, където е записана в съответните регистри с фамилното име БАШАРАН. С това фамилно име е известна в Р България и Р Турция, а различията във фамилното й име й създава затруднения. Излага подробни съображения. В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат М.Е. ***, който поддържа молбата и излага подробни съображения.

Ответната страна Община Разград, депозира писмен отговор на исковата молба. Намира исковата претенция за допустима, но неоснователна. Излага подробни съображения. В съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща представител.

Контролиращата страна районна прокуратура – Разград, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание при редовност в призоваването не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Молителят е роден на ***г. в гр. Р Турция. В Р България, Община Разград му е пресъставен Акт за раждане № *** от **** г., с имената Х.С.С. /л.23/. В Р България имената на родителите на молителя са Т. М. С. и С. К. С.

Молителят и двамата му родители са с двойно гражданство – българско и турско /л.41, 42 и 44/. В Р Турция молителят е записан с имената Х. Б.н /л.7/, а родителите му в Р Турция са с имена за бащата – С. Б. /л.43/, а за майката – Т. Б. /л. 45/.

В обществото молителят и неговите родители са известни с фамилното име Б.

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

По твърдението на молителя, че различията в имената му между българските документи за самоличност в Р България и Р Турция му причиняват неудобство, поради което е налице важно обстоятелство по см. на чл. 19 ЗГР.

Исканата промяна във фамилното име няма да заличи различието между имената които молителя носи в Р България и в Р Турция. Това е така за защото в Р Турция ще има две имена /Х. Б./, а в Р България ще име три имена /освен собствено и фамилно име ще носи и бащиното С./.

Т.е. дори исканата промяна да се допусне, неудобствата /дори и да се приеме, че са налице такива/ дължащи се на различията в имената на молителя в Р България и Р Турция не биха могли да се премахнат, тъй като заради наличието на бащино име в Р България, което в Р Турция няма, молителят отново ще следва да доказва, че трите имена в РБ и двете имена в РТ са на едно и също лице.

Само  за пълнота на изложението следва да се отбележи, че  е недопустимо да отпадне бащиното име от името на молителя – така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК.

По твърдението на молителя, че той и семейството му са известни в обществото с фамилното име Б., поради което е налице важно обстоятелство по см. на чл. 19 ЗГР.

Името е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко физическо лице. Гаранция за обществените и лични интереси е промяна на името да се извършва само по съдебен ред и само при наличие на определени в закона предпоставки. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, са предвидени общи предпоставки, при наличие на които законодателят е уредил възможността съдът да допуска промяна на елементите на името – собствено, бащино или фамилно, а именно: когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона не е дадено определение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Изхождайки от основните принципи на гражданското общество и обществения морал важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично или обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на име, за което се иска да бъде променено.

Конкретният случай не е такъв.

Вярно е, че в обществото молителят е известен с името Б.

Обстоятелството - придобиване на известност е основание за добавяне на псевдоним към фамилното име на лицето на основание чл. 14, ал. 4 ЗГР и с това се изчерпва правното значение на соченото обстоятелство.  Така и Решение № 582 от 30.09.2010 г. по гр. дело № 1197/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС.

При образуването на собственото, бащиното и фамилното име на молителя са спазени правилата на чл. 12-14 ЗГР и към настоящия момент са съответни на законоустановените правила.

Няма промяна на обстоятелствата, която да оправдава желанието на молителя да носи процесното име, различно от определеното в закона. В този смисъл желанието й да носи исканото име е в разрез с българското законодателство. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. В случая заявените фактически обстоятелства не обосновават правна възможност за промяна на имената на молителя, тъй като не са от кръга на предвидените в закона.

В този смисъл вж. Решение № 1221 от 15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3416/2007 г., III г. о., ГК.

Молбата за промяна на имената се явява допустима, но неоснователна и  недоказана и като такава не следва да бъде уважена, на основание чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Х.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес Република Турция, с която моли съдът да допусне промяна във фамилното й име от „С.” на „Б”..

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

   

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: