Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На деветнадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
П.Т.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№728 по описа за
Производството
е с правно основание чл.26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП и
по чл.55 от ЗЗД.
Депозирана е искова
молба от Е.А.С. и П.П.С. срещу “Юробанк България” АД, с която са
предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на четири
клаузи от договор за потребителски кредит №HL22914-308/21.05.2007г.,
както и осъждането на ответника да заплати сумата в общ размер на 1996,20
евро/равняваща се на 3904,17лв./, съставляваща разлика между предварително
договорени анюитетни вноски и заплатените за 60 месеца за периода от
01.04.2010г. до завеждането на исковата молба. Сочи се, че с “Българска
пощенска банка”/с вписани последващи промени на наименованието на “Юробанк
България”/ е сключен договор за потребителски кредит за общата сума от
28140евро, усвоен на 30.05.2007г. За обезпечаването на който е учредена
договорна ипотека с н.а. №***** върху недвижими имот. Не било допуснато от
страна на банката поисканото от ищците
обсъждане на някои клаузи, а именно: чл.3/1/, чл.3/5/, чл.6/3/ и чл.12, поради
стандартност на договора, поради което договаряне на условията по него. Като
кредита следвало да погаси на равни анюитетни месечни вноски всяка в размер на
318,96евро, като през първите пет месеца от 30.06.2007г. до 20.10.2007г. от
сметката обслужваща кредита се удържала определената сума от 318,96евро, която
през следващите месеци започнала да се увеличава. А именно на 325,04евро, която
ищците изплащали в продължение на 6 месеца. Последвало ново увеличение с
5,75евро, а вноската в размер на 330,79еевро, изплащано в продължение на 2
месеца, последвало от ново такова от 3,86евро, вноската съответно на 343,2евро,
поради промяна на лихвата едностранно от банката, за което не били уведомени.
Последното увеличение до настоящия момент, което ищците заплащали е със
33,27евро повече от първоначално договореното. Твърдят, че четири клаузи от
договора са нищожни – чл.3 ал.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12, тъй като попадат
в приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/,
уговорени във вреда на потребителя тъй като банката запазва правото си да вдига
лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани,
наличие на неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като
сумата, която следва да се върне е с около 5988,60евро в повече от първоначално
уговореното. Сочи се, че промяна на БЛП на банката е изцяло в нейна воля и
интерес, признато и в самия договор.
Изчислението и промяна на БЛП е понятие без смисъл и съдържание, поради
което механизмът за определяне на лихвата описан в първо изречение на чл.3 ал.1
от договора е нищожен, клаузата частично неравноправна в частта, с която се
определя начина на изчисляване на лихвата.
Не поражда правно действие на основание чл.143 т.10 вр. с чл.146 ал.1 от
ЗЗП, тъй като позволява на банката да променя едностранно условията на договора
въз основа на непредвидено в него основание.
С нея е свързана и клаузата на чл.3 ал.5 от договора, поради което също
е нищожна. Завишаването на лихвата в резултат на която ще бъдат заплатени в повече
е и в противоречие с чл.143 т.12 от ЗЗП, тъй като възможност при такава
хипотеза да се откажат от договора не е налице. Неравноправност по смисъла на
146 ал.2 от ЗЗП, тъй като четирите клаузите не са индивидуално договорени – в
договора директно се залагат общи условия, подготвени от банката едностранно.
Сочи се и противоречие с чл.2, чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Считат,
че разликата от предварително уговорените анюитетни вноски и заплатените в
периода месец април 2010г до месец април 2015г. в общ размер на 1996,20 евро,
следва да бъдат върнати поради начална липса на основание за заплащането им.
Ответникът намира претенциите за неоснователни, като погасени по давност с
оглед приложимостта на специалната тригодишна давност. Оспорва твърдението, че
ищците са изявили желание за обсъждане на клаузите в процесния договор, твърди,
че са ги приели. Сочи за липса на неравноправност на процесните клаузи, че в
чл.3 ал.1 са посочени ясно два компонента, които участват при формиране на
възнаградителната лихва, първият от които е константна величина, а вторият е
БЛП за кредити в евро, който е ясно определен към момента на сключване на
договора. Както, че страните са постигнали съгласие, договорната лихва да се
влияе от една променлива величина, че промените в БЛП не се определят от
субективното моментно желание на банката, а от действащите и променящи се
финансови и икономически параметри, същият не подлежи на индивидуално
договаряне и е еднакъв за всички клиенти на банката. Изпълнил е задължението си
да отпусне исканата сума придобита от клиента, че е запознала същия в писмена
форма с условията си по кредити и по-конкретно с лихвения процент. Сочи на
липса на предпоставки за приложението на чл.143 т.3 от ЗЗП чл.143 т.10 от ЗЗП, както
и че методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на
банката, публикувана и в интернет страницата и, до която всеки има достъп.
Твърди, че не е договорено завишаване, а промяна поради настъпване на обективни
обстоятелства по изначално постигнатото съгласие, както и че с промяната на
годишната лихва по договора не се променя характеристиката на предоставената от
банката услуга, като в процесния договор е предвидена изрично възможността,
кредитополучателят да се откаже от него, като върне предсрочно цялата сума на
получения кредит съгл. чл.8 от договора, поради което не е налице състав на
чл.143 т.12 от ЗЗП. Сочи на наличие на изключението по чл.144 ал.1 т.1, чл.144
ал.2 т.1 чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. Наличието на изменение в Тарифата от банката,
която е с фиксирани стойности, общодостъпна и в изпълнение на
законоустановените права и задължения, като клаузата на чл.12 от договора, не
касае пряко определянето на дължимата годишна лихва, нито касае пряко определянето
на БЛП.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Предявените искове са допустими. Кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. Договорът за
банков кредит е търговска сделка от категорията на банкови сделки, имаща за
предмет предоставяне на финансова услуга свързана с дейността на кредитните
институции по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП.
На
21.05.2007 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № HL22914-308
в размер на 28140евро, който ищците следвало да погасят при равни анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 318,96евро ежемесечно до 30-то число, със
срок до 30.05.2022г., при годишна лихва, представляваща стойността на банковия
ресурс/СБР/-6% + 4,95 пункта надбавка годишно. За обезпечаването на вземането
по договора е учредена договорна ипотека върху жилище. Ответникът предоставил
на ищците договорената сума, която била усвоена в общ размер от 30.05.2007г. до
26.07.2007г. Вследствие
на повишаване на лихвения процент, ищците заплащали месечната вноска в увеличен
размер. Съгласно чл.3 ал.1 от договора дължимата годишна лихва се формира от
сбора на БЛП – към момента на сключване на договора 6% и надбавка от 4,95 пункта. Съгласно чл.3 ал.5
от договора действащия БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони. Съгласно чл.6 ал.3 от договора в случай, че по
време на действието на настоящия договор банката промени БЛП, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за
което кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Според
чл.12 от договора банката запазва правото си по време на действие на договора,
да променя Тарифата за условията, лихвите таксите и комисионните, които банката
прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните. В процесния
период ищците са заплатили месечни анюитетни вноски над първоначално
договорените месечни анюитетни вноски в размер на 2064,84евро.
Според заключението
на счетоводната експертиза поискана от ищците, се установява, че размерът на
сумите внесени от ищците над първоначално договорените месечни анюитетни вноски
за периода 01.04.2010г.-01.04.2015г. е 264,84евро. Компонентите включени в БЛП
са: трансферна цена на ресурса + буферна надбавка. Към датата на сключване на
договора компонентите са били: лихвен мерител, рискова премия за Гърция,
рискова премия за Блгария, МЗР/мин. задължит. резерви/, фонд за гарантиране на
влоговете, буферна надбавка. Динамичните компоненти включени в БЛП са лихвен
мерител Юрибор и рискова премия за Гърция и България. Промяната на БЛП е
настъпила в резултат на изменение на основните му компоненти-лихвен мерител/3
месечен Юрибор/ и рискова премия за България и Гърция. Методологията и
изчисляването на лихвата е спазена през процесния период. Методологията за
определяне на референтен лихвен процент до 22.07.2014г. е публикувана на
интернет страницата на банката. От заключението на същата експертиза поискана
от ответника, се установява, че компоненти
на дължими лихвен процент по договора БЛП на банката към датата на сключване на
договора - 6 и договорна надбавка – 4,95. БЛП се формира от трансферна цена на
ресурса и буферна надбавка по начин посочен в таблицата на л.149 от
делото. Размерът на БЛП на банката
отразява състоянието и промените в цената на ресурса. Причини за извършване на
промените: Промени в 3 месечния Юрибор, 5 Y SCDS на България и Гърция, като
размерът на БЛП се определя от КУАП. Извършените промени в БЛП са направени в
резултат на измененията в нивата на
пазарните лихвени мерители/Юрибор/ и рисковата премия за България и Гърция.
Компонентите формиращи БЛП се разделят на обективни-чиято стойност не зависи от
волята на банката и/или е нормативно определена и субективни-чиито размер се
определя от банката-буферната надбавка, която има постоянна стойност от 0,5%.
Има отражение гръцката фискална криза за ответника, поради внезапно спиране на
достъп до външно финансиране и търсене на други източници на по-висока цена,
по-висока рискова премия. Методологията за определяне на БЛП е базирана на
пазарните лихвени мерители, БЛП бива повлиян от съответните движения на
референтен лихвен процент ЕЦБ. Лихвения процент на ЕЦБ влияе върху Юрибор, а от
там и върху БЛП. Размерът на сумите, които ищците са внесли над първоначално
договорените месечни анюитетни вноски за процесния период е 2064,84евро. Съдът
кредитира заключението, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: По отношение на иска за прогласяване нищожността на четири клаузи в процесния договор поради
това, че са неравноправни, намира следното: Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, регламентирани в тази правна норма, измежду които
посочените в исковата молба: чл.143 т.3 – поставяне изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; чл.143 т.10 – при предвидена
възможност на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора,
въз основа на непредвидено в него основание; т.12. – при предоставяне право на
търговеца или доставчика, да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - чл.146
ал.1 от ЗЗП. Неиндивидуално уговорените клаузи са дефинирани в чл.146 ал.2 от
ЗЗП – изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, като пример за такива клаузи при договорите
сключвани при общи условия. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които
определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители визирани в чл.143 от същия, са неприложими. Т.е., за да е нищожна
като неравноправна договорна клауза сключена с потребител, следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от съставите на чл.143 от ЗЗП и заедно
с това, да не попада в изключенията на чл.144 от ЗЗП. Неравноправната клауза се
преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи в договора или на друг договор, от
който зависи – чл.145 ал.1 от ЗЗП. В случая процесните клаузи не са били
индивидуално договорени, т.к. са били изготвени от ответника и ищците не са могли
да влияят върху съдържанието им, макара и да са се запознали с тях. По делото не
са събрани доказателства, включването на спорните клаузи в договора да е
резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на
съдържанието. Тежестта съгласно чл.146 ал.4 от ЗЗП - дали клаузата е индивидуално
уговорена е върху банката, която в случая не е ангажирала доказателства в този
смисъл. Според чл.143 т.10 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. В този смисъл клаузите на чл.3 ал.1
вр. с ал.5 и чл.6 ал.3 от договора са неравноправни, тъй като предвиждат
възможност банката да изменя едностранно
размера на дължимата лихва чрез промяна на БЛП, която не подлежи на договаряне.
В договора не е посочено и изяснено основанието, което ще доведе до тази
промяна на БЛП, нито пък това потребителят да е уведомен за Методологията и как
същата действа в отношенията им. В чл.12
се споменава Тарифата, но не става ясно кога е приложима и дали
условията за действието и са известни на ищците. Същата може да се променя от
банката и изменението и влиза в сила от деня на приемане на съответното
приемане на изменението, без уведомяване. От това следва, че в договора е
уговорена възможност банката едностранно да променя условията на погасяване на
кредита, без да информирана другата страна за критериите, по които се извършват
измененията. Клаузите следва да бъдат формирани по ясен и недвусмислен начин –
чл.147 ал.1 от ЗЗП. Потребителят следва предварително да получи конкретна
информация как може търговецът едностранно да промени цената, за да реагира съответно
и съобразно интересите си. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с
цел да отстрани порока./р-е на С. от 14.06.2012г. по дело С-608/10/ При
съмнение съдът има право да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя
начин – чл.147 ал.2 от ЗЗП. В процесните клаузи на договора не са посочени
някакви външни причини, или такива независещи от банката, които биха довели до
промени както на БЛП, така и на
тарифата, поради което не може да се приложи изключението на чл.144 ал.3
т.1 от ЗЗП, според което разпоредбите на чл.143 т.7,10 и 12 не се прилагат по отн-е на сделки с ценни книжа и финансови инструменти и др., чиято цена е свързана с колебанията и
измененията на борсовия курс или индекс и р-ра на лихвения процент на финансови
пазар, които са извън контрола на банката. От заключението на вещото лице става
ясно какви са били причините за промените на БЛП и съответно на лихвата и че
същите са външни, пазарни и независещи от банката. В самия договор обаче не е
отразено това, а именно, че евентуалната промяна на БЛП ще следва от някакви външни
причини, “пазарни условия” или др., от които потребителят предварително да
получи конкретна информация как става това. В този смисъл задължителната
практика на ВКС - решение №77/22.04.2015г. по гр.д. №4452/2014г. ІІІ г.о. Поради
което е неоснователно възражението на ответника, че условията за отпусканите
кредити са обявени в достъпни за клиенти помещения тъй като не е изпълнено
задължението, да посочи в договора начина, по който се формира дължимата лихва,
както и при какви условия може едностранно да я променя. Не е приложимо в
случая изключението на чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП
поради липса на предвидена в договора възможност потребителят незабавно
да прекрати договора, ако не е съгласен с едностранната промяна на лихвения
процент от страна на банката. Съгласно условията на чл.8 от договора,
кредитополучателят може да изплати дълга по кредита предсрочно, но това не
покрива хипотезата на посочената разпоредба на чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП, а именно
потребителят да може да прекрати
договора, поради което е неоснователно възражението на ответника в този смисъл.
Процесните разпоредби от договора съдържат условието на чл.143 т.10 от ЗЗП, а
именно възможна промяна от страна на банката на лихвения процент при
непредвидени в договора основания, а непосочването именно в договора на
методиката, по която се определя БЛП и основанията за тази промяна, води до
неяснота и неопределеност и до извод, че банката преценява наличието на
основания за увеличаването на лихвения процент при липса на изключението по
чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП. Процесните клаузи попадат и в хипотезата на чл.143 т.3
от ЗЗП, който предвижда изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика да е в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля. В случая явно промяната в БЛП, който не подлежи на договаряне
зависи и е във властта на банката. Установено е и значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, предвид неколкократно увеличения лихвен
процент, вследствие на който и задължението на ищците се е увеличило. Поради
което е налице и неравноправност по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, съгласно
която разпоредба е неравноправна клауза, която дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение
с цената уговорена при сключване на договора. В случая от заключението на
вещото лице е видно, че са били договорени вноски за периода в размер на
19137,60 евро, а са заплатени 21202,44 евро и ищците не могат да се откажат от
договора. От изложеното следва, че процесните четири клаузи от договора, накърняват
договорното равноправие, същите противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. - чл.3 като клаузи, които не са индивидуално договорени,
създаващи във вреда на потребителя значителна неравнопоставеност между правата
и задълженията по договора. Както вече бе посочено, не е индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Поради изложените съображения
следва, че тази претенция е доказана и следва да бъде уважена.
С предявеният иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ГПК ищецът иска връщане на платена от него сума
в размер на 1996,20 евро/равняващ се на 3904,17лв/. За основателността на иска
следва да бъде установено предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание. Ищецът следва да докаже предаването на процесната сума, а
ответникът основанието, съответно задържането на полученото. Заплатената от
ищците в повече сума в размер на 2064,84евро, представлява дадено на основание
нищожна клауза от договора, предвид изложеното по-горе, поради което не
обвързва потребителя със заплащане на едностранно увеличените от банката лихви.
Ето защо следва да бъде върната на ищците заплатената сума в претендирания
размер от 1996,20 евро.
Предвид
изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца, направените разноски по делото в размер на 874,68лв. съгласно
приложения списък/л.178/
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни като
противоречащи на закона - чл.143 т.3, т.10, т.12 вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП, на чл.3 ал.1, чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от
Договор за потребителски кредит №HL22914 – 308 от 21.05.2007г. сключен
между Е.А.С. ЕГН********** и П.П.С., ЕГН********** – кредитополучатели и “Юробанк България” АД,
ЕИК000694749 - кредитодател
ОСЪЖДА
“Юробанк България” АД, ЕИК000694749 да заплати на Е.А.С.,
ЕГН********** и П.П.С., ЕГН**********, сумата
1996,20 евро/хиляда деветстотин деветдесет и шест евро и двадесет евроцента/ равняващи
се на 3904,17лв., съставляваща разлика между предварително договорените
анюитетни вноски и заплатените за 60 месеца за периода от 01.04.2010г. завишени такива до завеждането на исковата
молба, ведно със законната лихва считано от
22.04.2015г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “Юробанк България” АД,
ЕИК000694749 ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.С.,
ЕГН********** и П.П.С., ЕГН**********, сумата
874,68лв./осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ за
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: