Р Е Ш Е Н И Е

№ 2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд граждански състав

На четвърти февруари 2016 година

в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Б.

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

ГР. дело № 20 по описа на съда за 2016 година

Р Е Ш И:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на В.Ц.И. ЕГН **********, Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН ********** и тримата от гр. Разград срещу Д.Ц.И. *** като:

НА ОСНОВАНИЕ чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН,

ЗАДЪЛЖАВА Д.Ц.И. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Ц.И. ЕГН **********, Ц. Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН ********** и тримата от гр. Разград.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 5 ал.1 т.2 от ЗЗДН

ОТСТРАНЯВА Д.Ц.И. ЕГН ********** от съвместно обитаваното с В.Ц.И. ЕГН **********, Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН **********, семейно жилище, находящо се в гр. Разград, ул. „ ********* „ № *, вх.*, ет.*, ап.** за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН

ЗАБРАНЯВА на Д.Ц.И. ЕГН ********** да приближава жилището на В.Ц.И. ЕГН **********, Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН **********, находящо се в гр. Разград, ул. „ ***** „ № **, вх.**, ет.**, ап.**, както и местоработата, местата за социални контакти и отдих на молителката и учебното заведение на молителите –ПТГ „ Шандор Петьофи „ – Разград, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 5 ал.1 т. 4 от ЗЗДН ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на децата Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН ********** при майката В.Ц.И. ЕГН ********** ***6.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Ц.И. ЕГН **********, за налагане на мярката за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Ц.И. ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Д.Ц.И. ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие и по сметка на Районен съд гр. Разград държавна такса 50 лв. /петдесет лв./

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати до РУП Разград за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 47 от 04.02.2016г., постановено по гражданско дело № 20/2016г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от В.Ц.И. ЕГН **********, Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН ********** и тримата от гр. Разград, ул. „ ***** „ № **, вх.**, ап.**, ет.**, последните двама със съдействието на своя законен попечител – майка, за издаване на заповед за незабавна защита срещу Д.Ц.И. ЕГН ********** *** по повод акт на домашно насилие срещу молителите на 23.12.2015г. и на 05.01.2016г. Искат спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1, 2, 3,4 и 5 от ЗЗДН. Сочат, че насилието се е изразявало в удари с юмруци по главата, на първата молителка, отправяне на обиди, закана за убийство, както и продължаващо във времето преди това физическо и психическо насилие. По отношение на втория молител ритник с крак по тялото, а по отношение на третия молител удари с ръце по лицето.

Ответникът по същество признава, че е упражнил физическо и психическо насилие върху ищците, макар и неохотно. Оправдава се, че в конкретните случаи е бил предизвикан към това.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Молителката и ответникът са сключили граждански брак 22.08.1998г. / Удостоверение за сключен граждански брак № 131720/22.08.1998г., изд. от Об. Разград/. От брака помежду им имат две деца - вторите двама молители Ц.Д. И. ЕГН ********** и И.Д. И. ЕГН ********** /факт, който не е спорен между страните/.

Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация за обстоятелствата, посочени и в исковата молба.

Във връзка с твърденията на страните са разпитани св. Ц. П. /баща на ищцата/, изслушани са и децата Ц. и И. Депозират гласни доказателства в подкрепа на изнесеното от молителите в молбата.

От обяснението на ищцата е видно, че насилието е осъществено под различни форми – удари с юмруци по главата, отправяне на обиди, закана за убийство, като особеното е че насилието е упражнявано от ответника пред децата, обикновено в семейното жилище след употреба на алкохол. На посочените в исковата молба дати ответникът е упражнил насилие и по отношение на двете си деца – срещу Ц. на 23.12.2015г., ритайки го по тялото, а по отношение на И. нанесъл удари по лицето, след скандал и отправени заплахи срещу ответницата на 05.01.2016г.. Последният факт се установява и с приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение. Изискани са и приобщени по делото заверени копия от Докладни записки от служители на РУ на МВР по местоживеене, от които по несъмнен начин се установява, че на 23.12.2015г. вечерта в семейното жилище на страните е възникнал скандал между ответника и молителката, стонал причина за намеса на органите на МВР. По време на скандала ответникът е отправил заплахи за здравето и живота на ищцата, за което му е съставен Протокол за предупреждение. По същият повод служители на РУМВР са посетили семейното жилище на страните на 24.12.2015г. Видно от приобщената по делото в заверени копия Преписка на РРП, заведена по жалба на ищцата, фактите и обстоятелствата, косвено се подкрепят. Приобщеният по делото Социален доклад, с изложеното в него дава основание на съда да възприеме описаното в исковата молба, като правдиво отразено.

Така подадената молба е допустима предвид гражданската връзка между страните. Разгледана по същество, същата се явява основателна и доказана. Съпоставяйки всички доказателства, съдът стигна до извода, че ищците са били подложени на физическо и психическо насилие на 23.12.2015г. и на 05.01.2016г. По същество това е било акт, с който ответникът е искал да демострира своето превъзходство и да наложи контрол върху семейството. В този смисъл съдът цени изложеното в Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, което косвено се подкрепя от свидетелските показания и приложените по делото Протоколи за предупреждение по ЗМВР и копия на полицески преписки, Преписка на РРП.

По отношение на мерките за защита съдът счита, че същите следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца. Това ще е време, в което ищците ще се успокоят, ответникът ще премисли поведението си, бъдещето, своето, на семейството и най-вече на децата. Като съответни на извършеното и адекватни мерки за справяне с проявите на домашно насилие от страна на ответника, съдът намира тези по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН. По отношение на мярката по чл.5, ал.1,т.5 от ЗЗДН, доколкото по делото са налице данни, че ответникът е започнал лечение против пристрастяването си към алкохола от една страна, а от друга, че му предстои пътуване в Р Германия, където работи и реализира доходи, включително да издържа семейството си, то съдът навмира, че същата би се явила прекомерна и постановяването й не би било в интерес и на самите ищци.

По отношение размера на глобата съдът взе предвид, имотното състояние на ответника и счете, че налагането на глоба към средния предвиден в Закона размер, а именно 300 лв. би била съответна едновременно с извършеното от ответника на 23.12.2015г. и 05.01.2016г. и с материалното му положение.

В този смисъл Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: