№ 577 01.02.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
седми декември две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 506 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.П.К. против
наказателно постановление № НП 27-277-4/24.06.2015 г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция “Медицински одит”, с което за нарушение на чл.24 ал.1
от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, вр. с чл.46 ал.3 от Закон
за здравето, на основание чл. 229 ал.1 от Закон за здравето й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателката моли, като
незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено, оспорвайки по
същество осъществяването на санкционираното с НП нарушение.
Въззиваемата страна ИА “АА”, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със
заповед № РД – 27-277/07.11.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция “Медицински одит”, била разпоредена извънредна проверка/по
самосезиране/ в МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград, в периода от 18.11.2014 г.
до 09.11.2014 г., по повод смъртта на пациент в Отделение по психиатрия. В хода
на проверката, въз основа на материалите по ИЗ № 14963/06.11.2014 г. на
пациента Т. С. С., било установено, че последния е постъпил в отделението на
06.11.2014 г. – 17,00 ч. В бланка “История на заболяването”, заведена с
посочения по-горе номер, за лекуващ лекар била посочена жалбоподателката. В
същия документ е отбелязано, че пациента е изписан на 07.11.2014 г. – 3,30 ч. В
болничната документация е посочено още, че на тази дата пациента е: “Нанесъл
побой над друг болен и го е умъртвил, след коете е избягал. Уведомени органите
на МВР и паспортът му, е предаден на тях за идентификация”. В последващо
отбелязване от същата дата се сочи: “Изписва се след задържането от органите на
МВР”. В графа изход от лечението е изписано:”С определение на ОС Разград е
настанен в ДПБ Ловеч за експертиза”. В същата бланка, срещу имената си, пациентът
е положил подпис в графа “получих епикриза”. Същевременно, контролните органи
установили, че такава епикриза не е изготвена към момента на осъществяване на
проверката. Ето защо приели, че жалбоподателката в качеството й на лекуващ
лекар на 07.11.2014 г., като не е издала епикриза при изписването на пациента, е
извършила нарушение на чл.24 ал.1 от
Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, във вр. с чл.46 ал.3 от Закон за
здравето.
Така
установените обстоятелства, били отразени в съставения от актосъставителят –
св. К., АУАН с № А 27-277-4/03.02.10.2015 г., в който за нарушени били посочените
по – гореправни норми. Актът бил предявен и подписан на представител на
жалбоподателката без отбелязване в графа “възражения”. Въз основа на акта, на
24.06.2015 г. административнонаказващият орган издал атакуваното НП 27-277-4, в което дал описание на деянието
идентично с описанието дадено му с АУАН, посочил за виновно нарушени чл.24 ал.1 от
Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ
и домовете за медико-социални грижи, вр. с чл.46 ал.3 от Закон за здравето, и
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, с
налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.
229 ал.1 от ЗЗдравето.
По
делото е разпитан като свидетел актосъставителя К., който установява с
показанията си идентична на отразената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка. Обстоятелството, че епикриза па отношение на пациента
07.11.2014 г. не е била изготвена не е спорно по делото. Изяснено е и, че Т. е
бил приет в болничното заведение, след като е бил насочен за това от
жалбоподателката. Не е спорно, а и се установява от представените по делото
документи, че след настаняването му в Отделение по психиатрия на 06.11.2014 г.,
през нощта вече на 07.11.2014 г. Т. е умъртвил друг пациент и е напуснал лечебното
заведение, а след разкриване на убийството е бил задържан от органите на ОД на
МВР Разград. За установяване на твърденията на защитата, че подписа в бланка
“История на заболяването” срещу нейното името на жалбоподателката не е положен
от нея е назначена съдебно-графологична експертиза, заключението по която
установява, че негов автор не е Д. К.., както и ръкописния текст в този
документ не е изписан от нея. Изискани са и лекарските графици за отделение по
психиатрия в МБАЛ “Св. Ив. Рилски” гр. Разград за м. ноември 2014 г., видно от
съдържанието на които на 06 и 07.11.2014 г., жалбоподателката е била на работа
/за двете дати/ от 07,00 ч. до 14,00 ч., а след посочените часове /на двете
дати/ на разположение е бил друг лекар от отделението.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, против акт подлежащ на съдебен
контрол жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
В
атакуваното НП за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24 ал.1 от
Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, съгласно която: “В деня на изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или
от дом за медико-социални грижи се издава епикриза в три екземпляра - за
пациента, за изписващото лечебно заведение и за лечебното заведение за първична
извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.». Посочената разпоредба
вменява в задължение на лекуващия лекар изготвяне на епикриза при изписване на пациента. Следователно, за
да е налице съставомерно по посочения текст нарушение, следва по несъмнен начин
да бъде установено както качеството «лекуващ лекар» на жалбоподателката, така и
възникване на задължението й за изготвяне на епикриза породено от изписването
на пациента. Съдържанието на понятието «лекуващ лекар» е дефинирано единствено
от Кодекс на професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването
обнародван в ДВ бр. № 79/29.09.2000 г. Според чл. 24 ал.1 от Кодекса:»Лекуващият лекар е свободно избран от пациента или
неговите близки лекар, който осигурява цялостния процес на лечение на болния.
Лекуващият лекар води медицинско досие на пациента и отговаря за неговото
съхранение. В
случай че се оттегли, той е длъжен да осигури непрекъснатост в лечението, като
представи цялата необходима информация на лекаря, който ще го замести.». В
конкретния случай не се установява по категоричен начин, че за жалбоподателката
/ако се приеме, че
същата е била свободно избрана от
пациента/, е възникнало задължение да води медицинското досие на Т. При
положение, че същата физически не е присъствала, тъй като не е била на работа,
в отделението по психиатрия към момента на приемането му, то от нея не може и
да се очаква изпълнението на нормативно установените изисквания за попълване на
документацията част от изготвяната «История на заболяването» към този момент.
Безспорно установения факт, че К. не е подписала бланката, също е аргумент в
подкрепа на посоченото по – горе. Не са налице и категорични доказателства установяващи
по несъмнен начин обстоятелството, че тя е била избрана от пациента за
осигуряване цялостния му процес на лечение. Действително Т. е бил насочен към
отделението от жалбоподателката, на която здравословното му състояние е било
известно преди постъпването му там. Това обстоятелство обаче, според настоящия
съдебен състав, не е достатъчно за да се приеме, че за нея са възникнали и
административните задължения произтичащи от качеството на «лекуващ лекар». На
практика лечение провеждано от жалбоподателката не е имало поради краткия
времеви диапазон от постъпване на пациента до напускане на отделението. Тя не е
извършила и дейността по прием на пациента, или някоя от последващите дейности
посочени в Наредба № 24/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт
«Психиатрия». При това положение, следва да се приеме, че за нея не е
възникнало и задължението произтичащо от посочената за нарушена норма на чл. 24
ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за изготвяне на епикриза. Освен това,
доколкото в конкретния случай се касае не до изписване на пациента след
лечение, а до напускане от негова страна на болничното
заведеине без разрешение, задължението за изготвяне на епикриза не произтича единствено
от посочената за нарушена правна норма на Наредбата. Хипотези идентични на
настоящата - напускане на лечебното
заведение без разрешение са уредени в други правни норми / тези на Наредба №
24/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт «Психиатрия», чл. 20 от
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ по чл.5 ал.1
от ЗЛЗ/ и същите сочат, че изписването се извършва след изтичането на 24 часа
от напускането. Последно посоченото е относимо както към момента на
осъществяване на нарушението, което според атакуваното НП е извършено на
07.11.2014 г. , така и към неговата действителна правна квалификация.
И след като в
тежест на административнонаказващият орган бе да докаже всички относими към
съставомерността на нарушението фактически обстоятелства, включително и датата
на осъществяване на нарушението, което не бе сторено по несъмнен и
безспорен начин в настоящото производство, то и атакуваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
Воден
от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП
27-277-4/24.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
“Медицински одит”, с което за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба №
49/18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, вр. с чл.46 ал.3 от Закон за
здравето, на основание чл. 229 ал.1 от Закон за здравето на Д.П.К. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: