Р Е Ш Е Н И Е

№ 585 01.02.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на девети декември 2015 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 656 по описа за 2015 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “МАТ” ООД против наказателно постановление № 17-000254 от 17.09.2015 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл. 14 ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно, наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда”, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2015 г.и 17.08.2015 г., служители на “Дирекция по труда” гр. Разград, извършили проверка по работни места, в производствена база, находяща се в Гарова промишлена зона, гр. Разград, в която дейност осъществявало дружеството на жалбоподателя, с цел установяване спазването на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в предприятието. При проверката контролните органи установили, че в едно помещение - цех 2 в контролирание обект, едновременно се осъществяват несъвместими дейности – заваряване на метални изделия /на шест обособени работни места/ и боядисване на метални изделия, чрез използване на суровини и материали/бои, разредители/, съдържащи лесно запалими вещества. Като счела, че по този начин не е предотвратен риск от взирове, самозапалване и несъвместимост, с което работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, актосъставителя – св. С. съставила АУАН с № 17-00254/18.08.2015 г. В акта свидетелката описала посочените по – горе обстоятелства и квалифицирала същите, като нарушение на чл. 14 ал.2 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил предявен и подписан от управителя на дружеството – жалбоподател, с отбелязване на възражения. Въз основа на АУАН, по – късно било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по начин идентичен с начина на описание даден на същото в акта. Прието е, че по този начин жалбоподателя, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и административнонаказателната му отговорност е ангажирана с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл.413 ал.2 от КТ.

В хода на производството въз основа на показанията на актосъставителя - св. С., се установяват идентични с описаните в акта обстоятелства. Свидетелката сочи, че боядисването на металните изделия е ставало в близост до входната врата на цеха, който представлява закрито помещение. В този смисъл са и показанията на св. И. допуснат по искане на защитата. Досежно размерите на това помещение, показанията на свидетелите се разминават. Според св. С. височината на цеха е над 3,5 м., а според св. И. – над 15 м. Противоречие в свидетелските показания има и досежно това какво е било отстоянието от мястото където се е извършвало боядисването до най-близкото работно място, където се е заварявало. Актосъставителката сочи, че това разстояние е било около 2 метра, а св. И., че е било 20-30 м. Освен това последният твърди, че работните места, където се извършвали заваръчните дейности, били обособени със специални платна между тях, които не пропускали искрите, докато св. С. твърди, че по време на проверката, такива платна не е имало. Свидетелските показания са еднопосочни досежно обстоятелството, че в помещението е имало бои и разредители в близост до мястото, където се е извършвало боядисването.

По делото са представени, като писмени доказателства и информационни листи за безопасност на ползваните, при последно сочената по – горе дейност, материали. Според същите, разредител АМВ селт е опасно вещество, запалима течност и пари, следва да се съхранява в закрити помещения, далеч от източници на пряка светлина и топлина при температура от 0 до 30 С, леснозапалим; RAРID ТINER – силно запалима течност и пари; лесно запалим; да се пази от гоплина/искри/открит пламък/нагорещени повърхности, източници на възпламеняване да се държат далеч, продуктът не е взривоопасен, но е възможно образуване на взривоопасни смеси от пари и въздух; DАLDIRМА АSTAR – SIYАН - силно запалима течност и пари; лесно запалим, да се пази от топлина, източници на възпламеняване да се държат далеч, не е взривоопасен, но е възможно образуване на взривоопасни смеси от пари и въздух, опасен за здравето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Като издадено от компетентния зо тва орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, осъществено ли е санкционираното с НП административно нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Разпоредбата на посочения за нарушен чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, сочи че при транспортиране, складиране, съхраняване, манипулиране и използване на суровини, материали и продукция, които съдържат вредни вещества, се отчитат специфичните им характеристики и се осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите, в т. ч. предотвратяване на взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества, изолиране. Следователно, определящо за съставомерността на насотящото нарушение на първо място се явява обстоятелството, дали ползваните в процеса на боядисване бои и разредители съдържат вредни вещества, което не е спорно и се установява от представените по делото доказателства/информационни листи за безопасност/. И на второ място, следва да бъде преценено дали при осъществяване на посочените в АУАН и НП дейности – боядисване и заваряване, е отчетена специфичната характеристика на посочените по – горе материали, по начин който да осигури безопасността и опазване на здравето на работещите, като бъде предотвратена опасността от взривове, самозапалване, несъвместимост.

В последно се изразява и правния спор между страните – дали двата вида дейности са били осъществявани по начин предотвратяващ посочените по – горе опасности. В тази връзка на първо място следва да бъде посочено, че правна норма определяща минималното безопасно радстояние между дейност по заваряване и такава по ползване на посочените по- горе опасни вещества, няма. Ето защо за съставомерността на нарушението в конкретния случая от значение се явава друго обстоятелство – допустимо ли е ползването в едно и също закрито помещение на силно запалими течности, които е възможно да образуват взривоопасни смеси от пари и въздух и заваряване, което само по себе си е дейност, представляваща повишен източник на опасност за възникване на пожари и взривове. Според настоящия съдебен състав, осъществяването на посочените два вида дейности едновременно, при описаните по – горе условия, представлява нарушение на посочената в НП разпоредба на чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В случая санкционираното поведение на жалбоподателя, не се изразява в неспазване на конкретни изисквания за отстояние на дейностите, или осигуряване на защитни платна около работните места за заваряване. Посочената за нарушена подзаконова разпоредба има превантивен характер и същата изключва въобще създаването на условия, в които може да възникне опасност за живота или здравето на работещите, в резултат на дейности с вредни вещества, които поради свои специфични характеристики могат да предизвикат такава. Както бе посочено и по- горе, в случая се касае до едновременна експлоатация на лесно запалими течности отделящи пари и осъществяване на дейност източник на възпламеняване в един и същи обект, което е достатъчно, за да се приеме, че от жалбоподателя, в качеството му на работодател е извършено нарушение на изискванията на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

При това положение, законосъобразно жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 413 ал.2 от КТ, приложим в случаите на неизпълнение от страна на работодател на задълженията му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По отношение размера на наложеното административно наказание “имуществена санкция”, доколкото същото е определено на минимума предвиден в Кодекса от 1 500 лв., то липсват и основание за неговото изменяване.

Ето защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-000254 от 17.09.2015 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл. 14 ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 120 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.413 ал.2 от КТ на “МАТ” ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: